Защо понякога сами вървим срещу здравето си
25.03.15
УСБАЛ по Онкология ЕАД
УСБАЛ по Онкология ЕАД
Лечебно заведение
Защо понякога сами вървим срещу здравето си

Защо понякога сами вървим срещу здравето си

Интервю с д-р Валентин Ангелов, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология

Интервю с д-р Валентин Ангелов, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология, публикувано в брой 93 на в. "Животът днес". 

Автор: Галина Спасова

- Д-р Ангелов, имате немалка практика в анестезиологията, но и опитът Ви като един от първопроходците в здравното осигуряване предполага компетентна гледна точка към състоянието на модела и подходящия за нашите условия избор.
- Винаги съм твърдял, че където има монопол, нещата не стават както трябва. В момента монопол има НЗОК и виждате, че никой не е доволен – нито пациентите, нито лекарите, нито касата, нито обществото - и това е така, защото реално системата не се реформира. Идеята за реформа тръгна от 2000 година, но стигна до болниците и спря. Като не се реформира, системата започна и да се корумпира, да губи и трябваше наистина да се стигне и до болниците, там изтича най-голям ресурс от парите на данъкоплатците. Каквото и да си говорим, без една сериозна концепция, която да бъде подкрепена и от политическите сили, реформа не може да стане. Една каса за България не е решение, трябва да дадем правото на избор на пациентите. Много се забавихме с фондовия модел.
Но вече мисля, че и всички политици са готови за това. Трябва да се направи основен пакет, който касата покрива сто процента, да бъде остойностен и чрез него да има гарантиран достъп до здравни услуги на всеки гражданин. А който има възможност, може да се включва в системата на фондовото осигуряване и да получава повече, по-качествено или по-добро обслужване, по-добри битови условия и по-добри консумативи. Това ще стане по време на преходния период на фондовото здравеопазване. С правото на избор ще се получи конкуренция между болниците. Имаме вече над 400 болници, което за територията на България е много, трябва да се преструктурира системата. Защото виждаме дисбаланс.
Само в София вече са около 100 болници. А на други места хората не могат да видят лекар с месеци. И за каква профилактика говорим, за какво обхващане на населението? Още преди десетина години Световната банка финансира и направи цялостен анализ, който посочи колко болници горе-долу да имаме, как да се подобри инфраструктурата, как да се преструктурира системата, но това явно не съответства на желанията на някои политици. И друго - всяко правителство идва със своите концепции и те си отиват заедно с него. За здравна карта говорим от 5-6 години и още не е въведена. И за електронно здравеопазване - вече 13 години. Така че трябва всички, ама наистина всички политически сили да се обединят около една концепция за здравеопазване и тя да се следва, независимо от това кой е на власт. Ако работим на мандати, няма да стигнем доникъде.
- Каква е Вашата непосредствена, реалистична цел като директор?
- Целта ми през мандата е да направя така, че онкологично болните да знаят - те не са отписани, че те имат всички права, които имат и другите болни. Да им се създадат нормални условия за квалифицирана и навременна медицинска помощ, добри битови условия и да издигнем нивото на болницата до национална. Тук наистина работят много висококвалифицирани кадри, някои от тях са и национални консултанти и е задължително да използваме този потенциал и за обучение. Това е другото, което ни липсва, искам да станем първо университетска болница, да идват студенти, колегите да предават своя опит - знаете, проблемът с кадрите е също много сериозен за системата. Много от частните болници започнаха да ни дърпат кадрите. Миналия месец цял наш екип отиде в частна болница, съумяхме да запазим отделението без сътресение, но малко или много това се отразява на работата на съответната клиника. И затова казвам, че тук трябва да сме и банка за кадри, за да може да избираме добрите.
- С какви конкретни стъпки и в какъв срок виждате осъществяването на тези намерения?
- За четири месеца успях да се ориентирам в най-назрелите проблеми. Имаме вече одобрен и внесен проект по програма „Джесика”, за да обновим изцяло клиниката ни по урология. За другите клиники и отделения ще бъде закупено високотехнологично оборудване. Следващият проект е разширяване на клиниката ни по химиотерапия или медицинска онкология, както е новото название. Колегите сега на 220 кв. м площ правят чудеса, за да задоволят нуждите на пациентите. На практика три структури ще получат нови, оборудвани по съвременни технологии помещения по този проект, който съм депозирал в министерството и имам уверение от министър Андреева, че ще бъде финансиран. Искам нашите болни, които са с тежки диагнози, да усещат, че и държавата поема нещата в свои ръце като добър стопанин на сградата и ще имат и по-комфортни битови условия.
- Кога ще е готов дългоочакваният лъчетерапевтичен комплекс с новите линейни ускорители?
- Подписани са договорите с проектантите, ако стартираме до месец, оптимистичният вариант за въвеждане в експлоатация е краят на годината. Другият е февруари-март, но колкото по-бързо, толкова по-добре, защото разполагаме само с един линеен ускорител, който е стар, от 2000 година, постоянно аварира. Миналата година е аварирал 10 пъти, тази само за три месеца – 7 пъти. Записваме пациенти за юни, а знаете, че онкоболните не трябва да чакат. А те идват тук заради добрия ни екип, 60 души – различни специалисти (освен лекари има биолози, инженери, ядрени физици и др.), които са подготвени моментално да започнат работа на двата линейни ускорителя.
- За хората онкологичната болница не е като другите. Изпитанията и за лекарите са различни, по-натоварващи заради болестта, която се смята за най-страшната...
- Нека хората, когато чуят за онкологичната болница, да не се стряскат, да не се страхуват. Да идват спокойни при нас, ние имаме и медицински център, където бихме могли да направим профилактични прегледи. Работим по това пациентите ни да имат достъп до качественото и модерно лечение, което се провежда в Европа. Прекланям се пред професионализма на колегите, но за да си добър лекар, трябва и да си човек с голямо „Ч“. Добрата дума, доброто отношение и на лекарите, и на сестрите - мисля, че това е много важно за нашата болница, защото колегите работят в една особено тежка среда.
Когато се постави сериозна диагноза, психо-емоционалното състояние на човека се променя, става и по-изнервен, по-неадекватен. А ние, въпреки че сме забързани и в стрес от ежедневната ни работа с такива пациенти, трябва да намираме добрата дума, доброто отношение. Имаме и психолог към нашата структура, за да ни помага именно в тези чисто човешки взаимоотношения. Сега виждате - и журналистите, и обществото понякога се настройват срещу лекарите, но аз мисля, че тази професия е много по-различна от другите. Добър лекар се става трудно. След завършването трябва да имаш поне десетина години стаж, и то да си работил в сериозни клиники. Медицината е наука, която се развива постоянно, тя е по-различна от другите и наистина е най-близо до Господа. Особено пък в моята специалност, анестезиология и реанимация, там сме между смъртта и живота и това е наистина нещо много силно и емоционално.
- Като стана дума за емоциите, кои са моментите в професията, запечатани с най-силни преживявания?
- Няма да забравя, когато в Перник ме оставиха на първото ми самостоятелно дежурство, като виеха сирените на линейките и караха болни, как се притеснявах дали ще мога сам да се справя. После, вече в клиниката по анестезиология и реанимация при проф. Чирков... Сърдечната хирургия е висш пилотаж в медицината. Сърцето спира, машина поема и тогава вече е нужен много точен синхрон в екипа. И когато съм бил дежурен в реанимация и ме повикат, чувам - сестрата тича, това също никога не се забравя. Защото имаш три минути да реагираш. Не се ли справиш, ситуацията е загубена, за три минути мозъкът на човек умира. И в тези три минути трябва да си като машина и да си много добър специалист, за да се справиш със ситуацията.
- Сънувате ли все още тези драматични 3 минути, макар повече от 10 години да не работите като анестезиолог?
- Много често съм сънувал операции и сега още сънувам, и то сърдечни операции. Тези три минути след това и като мениджър ми помагаха много - да взимам бързи решения, да работя в екип и да се мобилизирам, да запазя самообладание.
- Профилактиката е сочена като ахилесовата пета в нашето здравеопазване.
- За съжаление сме на последно място в Европа в това отношение. И в нашата болница виждаме много запуснати случаи. Идват хора с напреднали стадии на заболяването, а при ранна диагностика 30-40 на сто от онкозаболяванията могат да бъдат излекувани дефинитивно, човек да забрави, че е бил болен. Ето например програмата „Спри и се прегледай”, удължена е за втори път – до септември т.г. Хората могат да бъдат прегледани и диагностицирани по тази европейска програма безплатно. Българинът няма добра здравна култура и това е всеизвестно. Вече се наблюдава една тенденция към образованост, но има слоеве от населението, които не са ходили на лекар от години или ходят само когато вече положението стане много критично. Трябва още в училище да се говори за тази профилактика. В голяма степен е важно и самоучастието. Ако човек сам не се погрижи за себе си и не вземе мерки за здравословен начин на живот, няма кой да го направи. Защото в много случаи ние сами вървим срещу себе си, срещу своето здраве – с лошо хранене, наднормено тегло, алкохол в сериозни количества, за пушенето да не говорим, ние сами се убиваме.

Мнения

25 мар 2015 13:10
Дима Димитрова
25 мар 2015 13:10

Не понякога, а много често