Комбинация между традиционна медицина и хомеопатия на помощ в борбата с детските ринити.

Ринитите най-общо се делят на ИНФЕКЦИОЗНИ и АЛЕРГИЧНИ.

ИНФЕКЦИОЗНИЯТ РИНИТ се характирезира с водниста или гнойна секреци, често кихане, запушен нос, главоболие, субфебрилитет.

АЛЕРГИЧНИТЕ РИНИТИ са по-често срещащи се и биват СЕЗОННИ и ПЕРСИСТИРАЩИ .

СЕЗОННИЯТ РИНИТ или т.н. СЕННА ХРЕМА, ПОЛИНОЗА се явява главно под въздействие на цветния прашец, особено от житните растения.

ПЕРСИСТИРАЩИЯТ РИНИТ се дължи на множество алергенни агенти – прах, животински косми, акари, различни замърсявания и др.Те се характеризират със силно запушване на носа, сърбеж в носа и небцето, залпови многократни кихавици, обилна водниста секреция от носа, понякога парене и сълзене на очите. Персистиращият ринит може да причини и затруднена концентрация на засегнатия. Симптомите се проявяват винаги, когато страдащият се срещне с алергена, към който е чувствителен. Проблем при персистиращия алергичен ринит е, че дори и да се направи алергологично тестуване, то се прави към определен брой най-често срещащи се алергени – примерно 10-20 на брой, а те могат да бъдат буквално стотици. Разбира се, това в никакъв случай не омаловажава този вид изследване.

Когато пациентите са малки деца, алергичният ринит, може да благоприятства появата на по-сериозни респираторни патологии – спастични бронхити, астма, както и на екземи, атопични дерматитии др.

БРОНХИАЛНАТА АСТМА е едно от най –честите хронични детски заболявания и обикновено започва в първите 5 години от живота.Тя е и една от най- трудните за диагностициране заболявания при малките деца поради няколко причини. Първо, защото в световен мащаб е устоновено, че близо 40% от децата до 4-годишна възраст са имали поне един епизод на астмаподобни прояви – упорита кашлица, свиркащо дишане, диспнея , но само една трета от тях са били с астма до към 6-7-мата година. Второ – изключително трудно е да бъдат катогорично изследвани в тази възрастова група – както хроничните възпалителни промени в белия дроб, така и степента на ограничение на въздушния поток. Това от своя страна води често до ХИПЕРДИАГНОСТИКА и ненужно лечение с тежки медикаменти или до ХИПОДИАГНОСТИКА и забавяне на лечението със съответно неблагоприятни дълготрайни последствия за белия дроб и растежа.

Не съществува точен скриниращ тест /биохимичен или генетичен/, който точно да отчете, кое дете с рецидивиращо свирене, ще развие астма.

Разработени са множество АСТМА ПРОГНОСТИЧНИ ИНДЕКСИ/АПИ/, от проучвания на различни научни екипи, предвиждащи риска от астма въз основа на множество критерии. На мен лично, най-лесно приложим в практиката ми се струва АПИ публикуван в Tucson СhildrensRespiratoryStady от 2000г . въз основа на проследени голяма група деца до 13-годишна възраст. Той съдържа ДВА ГОЛЕМИкритерия: 1.Родител с астма 2. Доказана екзема и ТРИ МАЛКИ критерия: 1.Доказан алергичен ринит 2.Свирене без връзка с инфекция 3.Периферна еозинофилия – над 4%. Съчетаването по определен начин на тези критерии, прогностично дава вероятност от развитие на астма. Но обикновено в действителността диагностицирането и лечението на астма се основава на субективните симптоми и обективната физикална находка.

ЕТО ЗАЩО, трябва да се започне и ЛЕЧЕНИЕТО НА АЛЕРГИЧНИТЕ РИНИТИ още при първи симптоми,особено когато пациентите са малки даца.

ТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА лекува алергичните ринити с деконгестанти, антихистамини и по-рядко с кортикостероиди. Изключително трудно е да сеизлекуват сезонният и персистиращият алергичен ринит окончателно, след като вече веднъж са се появили. Може би тук е мястото на личните лекари, познавайки най-добре своите малки пациенти, при потенциална заплаха за някои от тях, да бъдат своевременно насочвани към съответните специалисти за изследвания и вземане на превантивни мерки.

Къде е мястото на ХОМЕОПАТИЯТА?

Тя повлиява реактивността на организма за възстановяване на равновесието му , позволява да се подбере индивидуален подход към всеки пациент, отговарящ за конкретната етиология, симптоматика, патогенеза, начин на реакция на огранизма. В същото време, тя е щадяща за деца, бременни, кърмещи, както и към хора с медикаментозни алергии. При правилното й използванетя е в състояние в значителна степен да ОБЛЕКЧИ И НАМАЛИ ИНТЕНЗИВНОСТА НА СИМПТОМИТЕ, както и ДА РАЗРЕДИ РЕЦИДИВИТЕ, както при алеричните ринити така и при астмата.

Например за облекчаване на носната конгестия, сърбежът и обилната дразнеща секреция могат да се използват – ALIUMCEPA, EUPHRASIA, KALIUMJODATUM, APISMELLIFICA, SABADILA, ARSENICUMALBUM и др.

За повлияване на кашлицата са подходящи – DROSERA, COCCUCCACTI, RUMEXCRISPUS, CORALIUMRUBRUM и др.

Някои по специфични медикаменти в лечението и профилактиката на тези пациенти са – POUMON HISTAMINE, APISMELLIFICA, POLLENS, BLATAORIENTALIS, NAPHTALINUM, PSORINUM, TUBERCULINUM, HOMEOPLASMINE и др.

Конкретната им употреба, би трябвало внимателно да се подбира индивидуално при различните пациенти. Няма шаблони!

Коректната колаборация между личен лекар, педиатър, УНГ специалист, алерголог и пулмолог са само от полза за всеки конкретен случай. Хомеопатията може да е в помощ на всеки от тях.

Пълното отрицание на хомеопатичния метод на лечение от страна на някои колеги от традиционната медицина както и обратното е необосновано.

В моята практика съм се убедил, че двата метода са напълно съвместими и прекрасно се допълват един с друг.