Публикация

Духът на старите аптеки е жив в Стария град на Пловдив

През 1981 г. на ул. "Съборна", 16, се открива официално музеят на фармацията, който засега е еидствен в страната.


Често хората влизат на ул. „Съборна“, 16 в Стария град на Пловдив, привлечени от множеството стъкленици, старинни шкафове, аптечни прибори и оборудване, като мислят, че това е действаща аптека. И остават изненадани, когато разберат, че вътре се помещава музей на фармацията към Общински институт „Старинен Пловдив“, единственият у нас.

Музейната фармацевтична колекция не случайно е приютена в малката уютна възрожденска къща на д-р Сотир Антониади, един от първите дипломирани лекари в Пловдив преди Освобождението. Къщата е посторена през 1872 г. специално за аптека и е била действаща аптека до 1947 г. В началото на ХХ в. д-р Антониади продава къщата на друг фармацевт, който я запазва като работеща аптека до началото на социализма, както сочи книгата за движение на персонала, запазена в архива на музейната сбирка

Таваните на къщата са измазани и богато декорирани с изписани розети и растителни орнаменти. Остъклената врата, на едно стъпало от улицата, въвежда към търговското помещение. С вкус са изваяни в бароков стил конзолите на еркера, корнизът над втория етаж и на входната дворна врата. Дворът на места е покрит с каменна настилка, в градината има лечебни растения, а лятната стая допълва усещането за романтика в старата аптека.

През 1981 г. тук се открива официално музейната фармацевтична експозиция. Тя е дело на десетгодишния труд на група пловдивски фармацевти от тогавашното Научно фармацевтично дружество. През 60-те години на ХХ в., когато започват да трансформират старите аптеки в нов тип, каквито са сегашните, те далновидно решават да спасят и съхранят част от старото аптечно оборудване. Пътуват из цялата страна, основно в Южна България, и събират ненужните вече шкафове, скринове, шишета, везни, вазерия. Така се ражда тази тематична сбирка, която разказва за историята на фармацията от края на XIX и началото на XX век. и пази уникалния дух и аромат на старите аптеки.

Търговската част на аптеката и старата "ахтарница" са на първото ниво. В аптеката са запазени оригинални дървени стелажи. Те са били доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците е подредена т.нар. вазерия - съдове от кристал и порцелан за съхранение на медикаменти, мехлеми и лечебни етерични масла. В празните сега чекмеджета са се съхранявали множество медикаменти. Полукристалните вазeрии са с цвят опал, тюркоаз, изумруд и рубин. Те са внесени от Виена и Берлин преди повече от 100 г. На един от стелажите е специално подредена т.нар. "царска вазария" с позлатени орнаменти. Тя е произведена в Берлин през 1890 г. и е намерена в неизвестна старинна аптека, която очевидно е имала лиценз да произвежда и доставя лекарства за царското семейство. Навремето само една аптека в по-големите градове е имала такова право. Затова съдовете, в които са се съхранявали лекарствата и съставките, използвани в тези аптеки, се отличават с пищна украса, позлата и рисунки.

Атрактивна е и старата метално-звънкова сметководна каса. Била е произведена в щата Охайо по поръчка на бългаска фирма. Обковът е изработен от метал, от който са се произвеждали бойни оръжия. Въпреки че е произведена през 1903 г., касата работи и до днес.

В централната част на търговското помещение са поставени гипсови скулптури на бога на медицината Асклепий и на дъщеря му Хигия, а върху шкафовете бюстове на древногръцки лекари и философи.

В една от стаите на първия етаж е запазена обстановката от старите ахтарници. В България думата "ахтарница" се среща в речника на Найден Геров и се тълкува като място за продажба на билки, лечебни материали от животински произход и колониални стоки. В тези магазини се продавалисурови и предварително приготвени лекарства, а също кафе, захар, чай, бои, посуда, хирургически инструменти, везни с грамове, бръсначи, хавани за обработка на треви и семена. В ахтарницата на музейната аптека "Хипократ" има само експонати, свързани с лечебния процес. Тук са запазени инструменти и уреди, с които са се извличали лекарствените вещества от растения и са се правели инфузии и тинктури.

На втория етаж могат да се видят разнообразна лабораторна стъклария, дестилатори, микроскопи, везни с тежести. Една от везните е била поставена във вакуум в стъклен контейнер, защото се смята, че изолирана по този начин от външни влияния е най-точна. Запазени са няколко преси за различен размер тапи за аптекарски шишенца. Любопитен е дизайнът на пресите - изработени са от метал във формата на крокодили. Хаваните за корени, билки и семена пък са направени от различни материали - дърво, бронз, мед, ахат, желязо и порцелан. В малък прибор от дърво и метал, оборудван със специални плаки, са се отливали желатинови капсули. С друга машина са били изсичани различни по размер таблетки. Уникален е глиненият филтър, произведен в Манчестър през 1830 г. Той е бил притежание на д-р Рашко Петров и използван в собствената му аптека през втората половина на XIX век.

Старите аптеки са произвеждали изключително галенови препарати и моделирани лекарствени форми. Много от средствата за производство могат да се видят в аптеката – перколатори за получаване на тинктури, медни и стъклени дестилатори, уреди за мацерация и инфузии, за стерилизация, машини за супозитори, глобули, бужи и пипюли.

По стените са окачени оригинални дипломи на магистър-фармацевти от онова време, завършили в Полша, Чехия, Австро-Унгария, Франция. През XIXвек е имало задължително изискване собствениците на аптеки да имат магистърска образователна степен по фармация или медицина. Сред експонатите е и дипломата на първия магистър-фармацевт, д-р Леон Бергер, открил първата аптека в Карлово. Тя и до ден днешен носи неговото име.

В едно от помещенията се пази богата библиотека със старопечатни фармакопеи на Дюрвал и Хагер, издавани във втората половина на XIX и началото XXвек на френски, немски, чешки и руски език. Тук може да се види и книгата "Лекарственик" издадена през 1846 г. в Букурещ. Това е първият лекарственик на български език. Според твърденията на някои историци той съдържа ценни лечебни рецепти на Иван Рилски. Половината от изданието се състои от молитви, а другата половина - от рецепти, които и до днес се използват в народната медицина. Ръкописният текст на лекарственика се съхранява в Рилския манастир. Преобладават рецепти за лечение на безапетитие, кашлица, малария, ревматизъм, зъбобол, на очни и стомашно-чревни заболявания и др. Сред лекарствените съставки най-често се срещат алое, мед, карамфил, канела, индийско орехче, восък, пелин.

На кратко – в музея е показана и връзката на официалната фармацията от края на XIXи началото на XXвек с богатите лечебни традиции по тези земи от Античността през Средновековието до Възраждането.

Коментари

30 мар 2015 09:58

Тази аптека е едно от най-вълнуващите места в Стария Пловдив. Всеки, който иска да усети духа на перфектната аптека, издържана по най-високите европейски стандарти от началото на миналия век, трябва да я посети.