Интервюто е публикувано в бр. 139 на в. "Животът днес"

Интервюто е публикувано в бр. 139 на в. "Животът днес"

Автор Галина Спасова

- Доц. Червенков, с кои болести се занимават съдовите хирурзи?

- Това са две големи групи артериални и венозни заболявания. При артериалните става дума най-често за атеросклеротични поражения, стеснения или запушвания на различни артерии, обикновено на долните крайници, като мъжете са значително по-често наши пациенти. Съществен рисков фактор е диабетът. Особено важно значение за напредването на атеросклерозата, скоростта, с която се развиват тези стеснения или запушвания, имат тютюнопушенето, високият холестерол. Понякога при жените след климактериум съотношението се изравнява и атеросклерозата може да бъде и по-агресивна. При венозните състояния най-често срещаме венозни тромбози, засягащи дълбоките вени на долните крайници и повърхностни разширени вени.

Съдовата хирургия се развива много динамично, бързо навлизат минимално инвазивните или ендоваскуларните методи. Тоест за неща, които преди бяха единствено възможни с класическите отворени хирургични методи, прекрасни резултати могат да бъдат постигани с миниинвазивни, нерядко изобщо без разрез, без хирургичен достъп. Така правилно извършените процедури дават възможност да се отложи отворената хирургия, а понякога и в рамките на живота на пациента той да не се нуждае от нея, което е съществено предимство. Понеже на практика нямаме безкраен брой опити да подобряваме кръвоснабдяването на един крайник, така че да не се стигне до ампутация. Много важно е, извършвайки една процедура, да не отнемем възможност за друга.

- Съществува ли генетична предразположеност към споменатите болести?

- Наследственият фактор е значителен. Определен процент пациенти могат да унаследят промени в обмяната на холестерола, важна предпоставка за развитие на такива увреди по артериите. Същото е и за венозните състояния. Ако тръгнем отзад напред, на първо място са повърхностните разширени вени, а също има и вродени състояния, свързани със съсирваемостта на кръвта. Такива пациенти е по-вероятно да са склонни да развиват дълбоки венозни тромбози на дълбоките вени. Те понякога могат да бъдат тежко усложнени, с белодробни емболии. Възможно е част или целият тромб да мигрира от дълбоки вени на долните крайници, да достигне белия дроб, където да предизвика сериозни усложнения, включително и фатални.

- Има ли достатъчна информираност у хората за този тип заболявания и последиците, ако бъдат запуснати?

- Информираността все повече нараства, но по никакъв начин не е достатъчна. Нашето Дружество по съдова хирургия и ангиология, фармацевтичната индустрия, болнични структури, всички полагаме усилия чрез различни кампании, безплатни профилактични прегледи и др. да популяризираме симптомите, превенцията, възможностите за навременно лечение на такива състояния. Много важно е участието на личните лекари. Към тях са насочени редица симпозиуми, конференции, на които предоставяме материали както за определен медикамент, така и информация за актуалните ни постижения в лечението.

- Какво във всекидневния начин на живот препоръчвате като профилактика на тези състояния?

- Общоприетите норми за здравословен живот – тегло в норма, редовна, индивидуално съобразена физическа активност. Профилактика на дълбоките венозни тромбози би било ограничаването на стоенето прав или на статичните натоварвания; ограничаване на храни, допринасящи увеличаването на серумния холестерол, отстраняване или контрол на рискови фактори като тютюнопушене, високо артериално налягане, диабет и отклонения в нивата на кръвната захар. Всички тези неща имат важно отношение към развитието или профилактиката на тези заболявания.

- Кога си тръгвате от клиниката доволен?

- Когато успеем да постигнем това, което сме искали, най-често става дума да се повиши качеството на живот на пациента, особено за хора, които имат динамични професии, свързани с по-дълго ходене. Ако са ограничени в това, те биват десоциализирани. Голям проблем в развитието на подобни състояния е опасността от ампутация и последвала сериозна инвалидизация. От друга страна, абсолютно доказано е, че разходите, които обществото прави за пациенти, които биват все пак ампутирани, са много по-високи, отколкото ако се успее с навременни действия да се запази крайникът. Защото някои пациенти имат нужда от скъпи протези, други от инвалидна пенсия, от асистенти – това са все разходи, които сякаш не се отчитат, но те съществуват.

- Повишава ли се успеваемостта и достъпни ли са модерните методи?

- Значителна част от колегите вече имат сериозна квалификация, добита и в чужбина. Имаме активен научен и професионален живот в нашата гилдия, обменяме информация, знаем кой какво прави по-добре, най-добре. Това ни позволява да търсим оптимално решение за всеки пациент. Все повече навлязоха ендоваскуларните техники за лечение. В тази връзка ще спомена интересна група от процедури, най-съвременна методология, представляваща комбинация от миниинвазивни техники и отворена хирургия. Тава са т. нар. хибридни процедури, които в много случаи осигуряват най-подходящото решение на даден проблем. В клиниката разполагаме с всичко необходимо на съвременно ниво. Ограниченията са предимно финансови. Все още здравната каса не позволява всички технологии да бъдат достъпни за повечето пациенти, имащи нужда от тях - поради високата цена. Например в света над 50-60 на сто от абдоминалните аортни аневризми се лекуват миниинвазивно, със стент графтове. Те обаче не се реимбурсират от нашата здравна каса и са достъпни само за пациенти, които могат да доплатят значителна сума. Аневризмите представляват разширение на кръвоносен съд. В зоната на коремната аорта аневризми над 5-5,5 см крият рискове от спукване, което в много голям процент може да е фатално.

- Колко е приблизително доплащането?

- Стойността се определя от нужните компоненти, които трябва да се имплантират. Касата в момента покрива около 10 хил. лева, остатъкът трябва да се заплати от пациента, ако избере този метод на лечение. Сумата може да е 10-15 хиляди. Но сме имали случаи на доплащане от 60 хиляди лева.

- Хората са респектирани от уменията на хирурга, Вие от коя професия се възхищавате?

- Имам много голям респект към професиите, които предполагат природна дарба, талант. Аз съм музикален инвалид и се възхищавам от всички, които могат да пеят, да свирят. От художниците и писателите също, разбира се. Напоследък ми попадна нещо много интересно, написано от Димитър Недков - „Знакът на българина”. Книгата е за важността на процесите, които са се развивали по нашите земи. Философско-историческа е, базирана е на някакви факти, но има много размишления около тях. Стори ми се актуална за днешния момент, за ставащото в последните години, даже и последните месеци. Ето това ми беше интересно, четох я с удоволствие.