Искам целия свят да разбере, че в Плевен има лекари, които спасяват животи, и за тях трябва да се говори всеки ден.“

Така започна разговорът ни с Радослава Бакърджиева, която чрез медията ни иска да изкаже голямата си благодарност към лекарите, спасили два живота преди дни. Майката развълнувано разказа историята си, в която младата жена, бременна в седмия месец, е транспортирана от Ловешката болница в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен със силни болки и в опасно състояние предвид бременността, и тук след оперативна намеса е спасена – и тя, и бебето. Публикуваме писмото на благодарната майка без редакторска намеса.

Отворено писмо

В последните години всички сме свикнали да недоволстваме от лекарите и от здравната система, но повярвайте ми, че има лекари, които много добре си вършат работата, за да спасяват много човешки животи. Въпреки това винаги се пишат новини за лошите и смъртни случаи, за лекар, който не си е свършил задължението, за лекарските грешки! Аз искам да бъде публикувано моето писмо, защото става въпрос за добра новина, за едно истинско чудо. На 25.03.2015 г. дъщеря ми, бременна в седмия месец, със силни болки беше транспортирана от Ловешката болница до Втора клинична база – рискова бременност, за консулт при доцент Попов. Доцентът чакаше пациентката си и много обстойно извърши прегледа. След това дойде при мен и ми обясни, че проблемът не е гинекологичен, бебето е добре и ще повика негов колега от коремна хирургия, за да бъде прегледана от него и да се реагира адекватно. Аз като майка бях безкрайно притеснена, но този човек се опита да ме успокои и да ме убеди, че всичко ще бъде наред. След преглед от д-р Съботинов, дъщеря ми беше транспортирана в отделението по коремна хирургия в УМБАЛ „Георги Странски“. Не знаехме каква е диагнозата, но детето ми беше с много силни болки в корема и повръщане.

Късно след обяд пристигна проф. д-р Стойков и след като се запозна със състоянието на дъщеря ми дойде при нас и каза, че ще остане под наблюдение. Всички се надявахме да не се стигне до оперативна намеса. Но когато животът е решил да ти изпрати изпитания, никой и нищо не може да промени. И така на 26.03.2015 г., професорът, дъщеря ми и д-р Мая Балабанова към 16.50 часа се отправиха към операционната зала. Молитвите ми бяха безкрайни. Всяка майка може да си представи как съм се чувствала. Аз се молих за моето дете и за детенцето, което е в утробата й. Чувството не може да се опише с думи. Вярвах, че дъщеря ми ще се справи, защото е много силна и вярвах, че е в ръцете на най-добрите лекари. Операцията приключи успешно и първият човек, когото видях беше доцент Попов. Когато видях усмивката на лицето му, разбрах че всичко е на ред. Малко по-късно излезе и професорът и каза, че е направено всичко, което е било необходимо. В момента дъщеря ми е в КАИЛ и се възстановява.

Искам да изкажа благодарността си към проф. д-р Стойков, доц. Попов, д-р Съботинов, д-р Мая Балабанова, доц. Пресолски, анестезиолога д-р Доцински и всички други, които присъстваха в операционната зала, които положиха и полагат неимоверни усилия, за да спасят живота на моята дъщеря и нейното бебенце. Те спасиха не само техния, но и моя живот, защото нали майката живее заради децата си. Аз се прекланям пред труда на тези лекари и тяхната преди всичко човечност, и след това висок професионализъм. Нямам думи да изразя своето възхищение към тези медици. Да бъдат живи и здрави! Да посрещат и помагат на нуждаещите се дълги години. Да обучат и предадат опита си и преди всичко човечността си на младите медици, които обучават. За такива специалисти трябва да се говори всеки ден – трябва да се популяризират, подкрепят и поощряват! Трябва да бъдат всеки ден на първа страница на пресата. Сутрешните блокове на телевизиите трябва да започват с добрите дела, които тези специалисти са направили.

Нека България да знае, че има и добри лекари, които са отдали живота си да помагат на другите! Те заслужават най-голямата награда. Трябва всеки Божи ден те да получават обичта на цяла България, че ги има и че правят толкова добрини на хората и им връщат живота. Благодаря Ви за неуморния труд и благородство, за безкористното внимание към пациентите и техните близки, които отдавате, без да се щадите. Има мигове, които променят целия ни живот, има и такива, които ни карат да преосмисляме всичко, да живеем по пълноценно, по мъдро, по смислено… В един от тези мигове в моя живот до мен и детето ми се оказаха тези лекарски екипи. В трудната за нас ситуация те проявиха много разбиране и човещина, запазиха хладнокръвие и извършиха своите професионални задължения, като нито за миг не забравиха да бъдат ХОРА. БЛАГОДАРИМ ВИ.

http://bgsever.info/news/2015/03/30/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B5/