автор на статията е доц. М. Хаджийски

Преди година попаднах на една статия или по-скоро съобщение за Ефекта на Форър. Този ефект е бил открит в дейността на Финиъс Барнъм и дълго време се е свързвал с неговото име. Самият той е бил американски шоумен от 19в., работил във вариететния и цирковия бранш. От практиката си достигнал до извода, че хората са склонни да повярват на всякакви общи и банални твърдения за себе си, ако им се поднесат по подходящ начин. Неговото жизнено кредо било: „Всяка минута на света се появява по един наивник” и още „Ние имаме по нещо за всеки.”

От края на 19 в. психолози и социолози правят различни опити да установят при какви обстоятелства хората вярват на определени твърдения, кой вярва повече и кой по-малко, както и кои твърдения печелят доверието на хората?

През 1948г Бертрам Форър, психолог от Малибу, Калифорния, направил най-интересния опит експериментално да провери ефекта на Барнъм. На 39 свои студенти той дал да попълнят личностен тест. След като „обработил” резултатите, Форър раздал на всеки персонално изготвена характеристика. Тези характеристики участниците в експеримента трябвало да оценят в зависимост до колко ги приемат като лично валидни с оценки от 0 до 5, като 0 е пълно несъответствие, а 5 – пълно съвпадение. Всъщност Форър дал на всички една и съща характеристика, която нямала нищо общо с резултата от теста, а била съставена от подбрани фрази във вестникарски хороскопи. Тя гласяла следното:

„Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте към самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате. Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен. Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение. Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения. Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство. Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. Някои от стремежите ви са доста нереалистични. Сигурността е една от главните цели в живота ви.”

След като всеки от участниците в експеримента дал своята оценка, средният резултат бил – 4,26. Оказало се, че Ефектът на Барнъм работи напълно, както при мъжете, така и при жените. И тук идва съвсем резонният въпрос: Дали се отнася за всякакви твърдения, направени на база на зодиакална принадлежност или някакво личностно изследване? По-нататъшните проучвания показали, че Ефектът се проявява при преобладаващо положителни такива. Дори било определено, че положително-отрицателно в характеристиката или хороскопа трябва да е в съотношение 4 към 1 за да се приемат от даден човек. Защо обаче трябва да има и негативни моменти? Първо, защото като част от манипулацията придават достоверност и обективност. И второ, самите негативни твърдения са по-скоро комплиментарно формулирани и подсилват одобрението.

Резултатите от експеримента Б. Форър публикувал през 1949г. в едно списание за абнормна психология под заглавие „Заблудата на личната валидизация: Една аудиторна демонстрация на наивност.” Там той обръща внимание, че личностни характеристики могат да бъдат формулирани толкова общо, че да придобият универсална валидност. На практика всяка психологична черта може да се наблюдава във всеки човек. Това обаче не го характеризира като уникален, тъй като чертите са представени в различна степен. Поради това универсално валидни твърдения може да са вярни за даден човек, но да не казват нищо за него, защото липсва количествена спецификация и правилен фокус. Такива обаче личностни черти е много вероятно да бъдат приети като валидни за себе си. Форър допускал, че четейки резултатите си от теста, студентите си мислят повече за съвпадения, отколкото за разлики със себепредставата си. По тази причина оценяват високо дадената им «характеристика». Това дало възможност да се направи извода, че когато наивен човек получава повърхностна диагностична информация, е готов да я приеме. Особено в случаите, когато е заплашено самочувствието му (Аз-концепцията), каквито например са тестовите диагностики на личността. В такива ситуации хората са склонни да приемат неща за себе си, съответни на техните желания, дори когато са неясни, съмнителни или дори неверни. Тъкмо поради тази причина, много от тях вярват на откровените глупости на различни парапсихолози, гадатели или екстрасенси. Чрез техниката на т.н. студено четене /coldreading/ те съобщават достатъчно общи и неясни факти, които хората тълкуват според дълбоко заложеното в себе си желание за положителен Аз-образ и психическо благополучие. Освен това задават много несвързани и нееднозначни въпроси, с което подсилват впечатлението, че знаят всичко за клиента. Всъщност, това наистина се оказва, че е така, защото клиентите сами си го казват, отговаряйки на въпросите. Според Бари Байерщайн „Надеждата и несигурността предизвикват мощни психически реакции, които водят до вяра в окултни, псевдонаучни идеи.” Веднъж повярвали, клиентите са склонни да търсят потвърждения и да отричат противната информация.