Публикация

Лиценз за съгрешаване, форма на самоконтрол

Самоконтрола е когато знаеш, че не трябва да правиш нещо, но въпреки това ужасно много ти се иска


Една от класическите дилеми на самоконтрола е когато знаеш, че не трябва да правиш нещо, но въпреки това ужасно много ти се иска. Рационално осъзнаваш, че това второ парче торта ти е излишно, или че е по-добре да не пиеш още една чаша вино.

Какво се случва тогава? Мозъкът вади тежката артилерия и създава т.нар. „лиценз за съгрешаване“, начин да пренебрегнем елегантно разумните доводи и да се отдадем на изкушението. Номерът е много прост, но се хващаме на него всеки път. Звучи така: „Е, днес здраво се потрудих( или днес беше ужасен ден), заслужавам да се поглезя“. По този начин се създава нужното оправдание за изключение от правилото и самоконтролът се срива като пясъчен замък.

В психологията през последните години се води спор за същността на самоконтрола. Основните теории са две: според първата самоконтролът е като мускул, колкото повече го тренираш, толкова по-силен и устойчив става; според втората теория всеки от нас има определен запас от самоконтрол, който постепенно в хода на деня се изчерпва и когато нивата му спаднат под определено ниво, сме много по-склонни да се „пречупим“ пред поредното изкушение. „Лицензът за съгрешаване“ е явление, което по-скоро потвърждава идеята за изчерпване на самоконтрола.

Как можем да обезвредим този лиценз? Самото осъзнаване на съществуването му и разбирането, че това е измама, създадена от мозъка, води до по-лесното му преодоляване.

Коментари

Тренировката на сетивата ни , провокира отварянето на различните ценности които всеки един от нас притежава .Според това, кой каква самооценка е развил в процеса на своето развитие, самоопределя и контрола в себе си спрямо провокациите на света около нас.

Всичко е измама, създадена от мозъка, така или иначе ;)