Публикация

Болници на протест на 7 април, иде черен пазар на медицински услуги

Общински и частни болници излизат на символичен протест в Деня на здравето заради орязани бюджети


Редица болници в страната ще отбележат утре своя професионален празник – Деня на здравето, с протест. Той ще е символичен – лекарите ще излязат пред болниците с лентички „протест“. Недоволството е срещу методиката за заплащане на дейността на болниците, въведена за 2015 г. Тя предвижда лечебните заведения да получат 90-95% от миналогодишните си бюджети в зависимост от това, дали работят и спешни случаи. В протеста ще се включат всички членове на Българската болнична асоциация, а също и техни колеги от Сдружението на общинските болници в България и Националната асоциация на частните болници в България. Болничните мениджъри настояват за държавна, а не за административна регулация, която ограничава правата на пациентите. Според тях поредното орязване на парите за болници създава предпоставка за корупция. Хората ще са готови да платят под масата, за да не чакат за лечение.

Един от сериозните проблеми е липсата на реално остойностяване на медицинските услуги. От разбунтувалите се болници искат още поетапна демонополизация на НЗОК, по-свободен пазар и достъп до медицинските услуги. Пациентите също са недоволни от финансовите ограничения дори правят подписки срещу тях, стана ясно на пресконференцията.

Подобен административен подход прилича на бюджетно финансиране във военно време – такова сравнение направи управителят на „Сити Клиник“ Андрей Марков. „Ще започнем да раздаваме на пациентите си купони и веднага ще се създаде черен пазар“, изрази се образно той. Пазарният принцип „парите следват пациента“ се превръща в „пациентът следва парите“, посочи от своя страна доц. Стайко Спиридонов. Това още повече демотивира хората да си плащат редовно здравните вноски.

Болничните мениджъри посочиха и неадекватното остойностяване на клиничните пътеки. Лекуването на пациентите по някои от тях не генерира приходи, а разходи. „Остойностяването на медицинската услуга е първото, след което ние ще можем да кажем колко струва лечението на един пациент. Аз мисля, че остойностяването и ценообразуването е в основата. След това ще се види колко струва българският пациент. Ние не знаем какво продаваме като медицинска услуга на НЗОК и касата не знае какво купува“, коментира доц. Спиридонов. Той даде и пример: По клиничната пътека за ингвинална херния са предвидени 601 лв., които болницата получава като приход. Разходите обаче са средно 852 лв.

В този си вид методиката е заплаха за съществуването на някои лечебни заведения, които може да фалират, заяви д-р Михаил Зортев от болницата „Света София“.

Сериозен е проблемът за онези звена, които приемат спешни пациенти. „Има ли мениджър, който може да каже до коя дата ще има спешност и до коя няма да има? Ами ако има някаква епидемиологична обстановка, какво правим? Искаме да кажем, че регулирането на тези бюджети по този начин не е правилно. Тук е моментът, че може да възникне корупционна схема“, допълни дискусията председателят на Българската болнична асоциация и управител на „Бургасмед“ д-р Бойко Миразчийски. От изказването му стана ясно, че след утрешния протест медиците ще продължат да се борят против методиката. Цели лекарски колегии са категорично против методиката, правят подписки срещу нея.

В хода на дискусията припламна и искра на напрежение между болничните мениджъри и ръководството на БЛС, което е положило подписи за приемането на методиката. На пресконференцията медиците попитаха защо лекарският съюз се съгласява безропотно с финансовия хомот, вместо да оглави протеста им. От БЛС не им останаха длъжни и изпратиха до медиите становище, в което се казва, че в централата не са получени никакви писмени възражения срещу методиката.

Ето още веднъж предложенията за промени, представени от частните болници:

  • Остойностяване на медицинските услуги;
  • Намаляване на държавния контрол в Надзора на НЗОК и постепенна демонополизация;
  • Промяна на Закона за съсловните организации, регулацията и саморегулацията, като БЛС се превръща в лекарска камара;
  • Връщане на националните медицински институти с държавно финансиране – Института по спешна помощ, Института по онкология, 
  • Концентриране върху високотехнологични терапевтични и диагонстични методи, адекватна на съвременните условия подготовка на кадри;
  • Либерализация в здравеопазването – повече държава в контрола и регулацията и повече пазар при услугите. 

Коментари