Д-р Стефка Харитонова, педиатър: Лошото хранене стои в основата на „грипа за милиони“
д-р Стефка Харитонова
д-р Стефка Харитонова
Лекар
Д-р Стефка Харитонова, педиатър: Лошото хранене стои в основата на „грипа за милиони“

Д-р Стефка Харитонова, педиатър: Лошото хранене стои в основата на „грипа за милиони“

Няколко основни фактора са в основата на бедствието от вирусни инфекции, които заляха страната ни – лошо хранене, мръсен въздух и лоша структура на лечението на пациентите. Когато се преборим с тях няма да говорим за „грип за милиони“, а ще се радваме на жизнено и здраво поколение.

Тази зима наблюдавахме невероятна върхушка от инфекции, която не пощади нито една възрастова група. Не за първи път сме атакувани от грипните щамове, но с всяка изминала година, вклюително и тази, „опашката“ от усложнения става все по-дълга и тежка.

Наблюденията ми в годините показват, че подобна върхушка, специално във Варна, дължим на няколко основни фактора. В основата на така широко разпространилите се инфекции и тежките последствия за здравето, което носят, според мен, е лошото хранене. То е нещо, което се наблюдава изключително масово в последните години, преобладаващо сред възрастните. Наблюдавам и много млади хора, които имат сериозни дефицити, дължащи се на лошо хранене. И то от бедност. Бедност, която те не споделят, а определят като промяна в поведението. Тя води до еднообразие в храненето, което от своя страна довежда до застрашаващи витаминни дефицити.

В моята практика наблюдавам млади хора, които имат тотални витаминни дефицити – изчерпани В12, витамин D, калций. Това означава, че тези хора не приемат нито месо, нито достатъчно млечни храни. Това е една много сериозна тенденция към застрашаващо боледуване на населението в България.

Това за мен е една много лоша статистика, която определям като причина за разболяванията сред възрастните с тежките усложнения. Счита се, че това поколение би трябвало да има стабилна формула на молекулите си, изравнило имунитета си, преболедувало инфекцията и, на практика, да кара „на крак“ вирусните заболявания. За съжаление, нищо такова не се наблюдава – почти няма случай, в който да не се наложи един, втори, че и трети антибиотик. Когато направим едно по-задълбочено изследване на кръвта се оказва – железен дефицит, В12-дефицит, витамин D-дефицит. С две думи – тези хора не са виждали слънце. Откъде да дойде калциевото усвояване, когато нямаме винамин D? Как да дойде устойчивостта на вирусните инфекции, когато ние нямаме В12? Като нямаме желязо ние не можем да изпълним молекулата на хемоглобина, която реално съставлява предпоснавка за здраве.

Ето откъде идва застрашаващото заболяване. Съчетайте това със замърсения и изключително влажен въздух в региони като Варна, който, според мен, е вторият основен фактор за завишения процент на заболяванията. В резултат на тази комбинация ще получим картината на зачестяващите инфекции сред онази група от населението, която ние считахме за здрава.

Това, което, за съжаление, се наблюдава още - снижи се възрастта на тежко боледуващите, подмладиха се инфекциите. Боледуват хора между 20-30 години и то с тежки усложнения. От своя страна те също станаха разпространители на този епидемичен момент.

Какво на практика се получи? Този „грипен“ сезон първо се заразиха родителите и те заразиха децата, а не обратното. На практика след Нова година аз преглеждах основно възрастни, а те идваха вече с находка – сериозни пневмонии и бронхити. Това налага да се започне сериозно антибиотично лечение, завършващо задължително с „опашка“. Това е сериозно финансово затруднени - поне 14 дни антибиотично лечение плюс това, че голяма част от тези хора преди да стигнат до лекар са водили самолечение, считайки, че ще се оправят. Така, освен че са стигнали до усложнения, те стават и активни разпространители на инфекцията.

Инфекциите през този сезон отключиха болестни процеси в редица органи и системи, които заработиха като усложнения:

Наблюдава се честа патология от страна на пикочните пътища – цистити, пиелонефрити, урити при мъжете, простатити – безкрайно често усложнение.

Към този ред мога да добавя усложнения от страна на черен дроб, на панкреас. Имам пациенти, които след такива инфекции вдигнаха нивата на ензимите. Всичко това е картина на сериозното бедствие, до което водят усложненията.

Връщам се към началото. Когато ние се обучаваме в името на тази безкрайно заветна професия имаме една много сериозна пропедевтична постановка, която гласи следното: „Ако се научиш да лекуваш етиологично, ще лекуваш най-точно и най-бързо“.

За най-голямо съжаление, рядко се работи и се разсъждава в тази посока. Масово се лекува с рентгени, кръвни картини и пр. Това не е лечение. Когато имаш хроничен терен, бързата микробиологична диагностика е сто пъти по-ефикасна, отколкото една рентгенова снимка. Не, че тя е излишна. Тя е много важна за точната диагностика, но не е достатъчна, за да изясни картината на едно тежко заболяване.

Затова е много важно да се работи в посока на установяване на причините за едно заболяване с помощта на микробиологията. Да, това е скъпо за българина изследване, няма лимити при личните лекари за такава диагностика, но то е ключът към бързината на възстановяването на пациента. Затова ние лекарите сме длъжни да го поставяме открито за коментар пред пациента или родителите на малките деца, защото това е най-доброто за правилната диагностика. Това ще направи по-малки разходите за бъдещото лечение. Защото липсата на адекватна диагноза е крайно некомпетентна проява в днешно време и тя не може да се оправдава само с липсата на пари. Да, това е факт, те липсват. Но, ако знаеш какво можеш да направиш, направи го, за да можеш бързо да достигнеш до правилното лечение.

За да обобщя: В този вид инфекции няма възрастови ограничения. Всеки може да е разпространител. Свидетел съм как, докато лекувам дете с доказана микробиологична посявка, се заразява цялата фамилия. С две думи - няма как вие да сте настинали, а детето да е заразено.

Всички знаем, че се касае за въздушно-капкова инфекция. Трябва да се намери първо нейния източник. От там нататък следва диагностиката – първо да се отхвърли или потвърди инфекциозния елемент в клиниката на пациента и чак тогава да се пристъпва към изграждането на диференциална диагноза и последващото лечение. Защото, когато отчетеш инфекциозния елемент, а това са 99,9% от ключовите фактори за проблемите на пациентите, тогава по-лесно ще подредиш стъпалата на диференциалната диагноза.

Важно е да се знае, че няма застраховани от инфекции, няма и възраст, която да е „имунизирана“ срещу тях. Важно е да се подобрят условията на живот и хранене на пациентите, компетентността на лекарите, които работят с тях, политиката на държавата в грижата за здравето и тогава можем да се надяваме, че ще отглеждаме по-здраво и по-жизнено поколение.

Мнения