За потопа от информация, заливащ съвременния човек, и за екранното насилие са изговорени много неща, при това твърде противоречиви.
На единия полюс е обяснимата тревога за ефекта върху психиката, особено при децата. На другия – безметежното схващане, че нещата не зависят от ставащото на екрана.
Доста психолози твърдят, че всичко се определя от възпитанието, реалните взаимоотношения, ценностите...

Оказва, се че точно ценностите са най-уязвими в съвременната медийна среда.
Изследване, публикувано в научното издание Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че твърде голямата динамика се отразява на психиката и най-вече на моралната преценка за ставащото.


Учени от университета в Южна Каролина са установили, че динамичните потоци от информация в телевизията и интернет медиите имат негативен ефект, тъй като не дават достатъчно време на хората за изработване на емоционална реакция.

„Ние различаваме добро и зло, като в голяма степен се опираме на съчувствието или възхищението, които се пораждат у нас. Това е свързано с дълбока физиологична реакция, за протичането на която е необходимо време.” – отбелязва Хана Дамазио, която участва в изследователския екип.

Емоционалният отклик на дадено събитие е свързан с физиологични процеси в базисни нервни възли.
В определени житейски ситуации за пораждането им е достатъчна част от секундата.

Новинарската информация обаче предполага реакция на възхищение, възмущение и т. н., опираща се на система от ценности, подчертават учените.
Затова, за да реагират хората на моралните качества на „персонажите” от новините, е необходимо повече време. Ако междувременно ги „бомбардира” нова информация, те не успяват да формират емоционална реакция.
Това неизбежно се отразява на моралния облик на човека, категорични са изследователите.

„Особено негативен е ефектът върху психиката на децата, тъй като при тях мозъкът е в процес на развитие. Най-вредни за тях са новинарските програми и видеоигрите, в които се редуват сцени на насилие.” – коментира изследователката Мери Елън Имордино-Янг.

Учените са представили пред доброволци няколко истории, основани на реални събития, които би трябвало да предизвикат възхищение или състрадание заради моралните качества или физическите способности на участващите тях хора.

По време на експеримента мозъчната активност на участниците е била изследвана чрез функционална магнитно-резонансна томография.

Установено е, че съчувствието на чуждата болка или възхищението от нечии физически възможности възникват практически мигновено. Същевременно за появата на реакция по отношение на моралните качества на човека, или душевното му страдание, са необходими между 6 и 8 секунди. Продължителността на такива чувства обаче е значително по-голяма, отколкото при съчувствие или възхищение, предизвикани от физически качества или състояния.
Това играе важна роля при формирането на моралния облик на хората, отбелязват учените.

„Медиите трябва да дават необходимото време за изработване на адекватна емоционална реакция към социалните ситуации, в които попадат другите.” – препоръчва Имордино-Янг.