Милиони хора по света продължават да умират от предотвратими инфекции, въпреки напредъка на медицината.
В развитите страни това се случва много по-рядко поради широкото приложение на ваксините. Благодарение на употребата им в държавите от Европейския съюз са ликвидирани заболявания като полиомиелита и рубеолата.

Съвременната медицина позволява чрез имунизации да се предотвратяват все повече заболявания – дори онкологични, което доскоро беше немислимо. Днес ваксината срещу рака на маточната шийка се прилага в масовата практика.
Експертите подчертават, че новите технологии позволяват да се произвеждат все по-пречистени ваксини, а възможните странични ефекти да бъдат сведени до минимум.

Въпреки постиженията на медицината, дори в развитите страни има случаи на епидемии, поради пренебрегване на имунизационните мерки.
През последните 2-3 години в Европейския съюз сa регистрирани голям брой деца с морбили. През същия период у нас зачестиха случаите на паротит.

Четвъртата Европейска имунизационна седмица, която се провежда от 20 до 26 април, е поредният повод епидемиолозите да апелират за активно отношение от страна на родителите и обществото като цяло. Същевременно специалистите дискутират необходимостта от разширяване на имунизационния календар.

Health.bg се обърна с въпроси към заместник-министъра на здравеопазването д-р Валери Цеков, д-р Ангел Кунчев – началник на отдел „Надзор на заразните болести” към Министерството на здравеопазването, и д-р Петя Стратиева – член на Асоциацията на фармацевтичната научно-изследователска индустрия.

Бяха цитирани данни, че по света всяка година умират 10 милиона деца до 5-годишна възраст, като около 25 на сто от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени посредством ваксини. Има ли такава статистика за България?

Д-р Валери Цеков: В България от години има задължителни ваксинации, благодарение на които смъртните случаи от заболявания, които могат да бъдат предотвратени по този начин, са много малко.
Но фактът, че има такива смъртни случаи при деца, е сериозна причина да се върви към разширяване на имунизационния календар.
Една от целите на Хилядолетието е смъртността при децата в световен мащаб да бъде снижена двукратно до 2025 г.
Разчитаме, че ако се ограничи броят на неимунизираните деца и се предприеме разширяване на имунизационния календар, това ще доведе до снижаване на детската смъртност у нас, която все още е сравнително висока на фона на другите европейски страни.

Коя според вас е причината за пропуските при обхващането на целевите групи от задължителните имунизации – недостатъчната здравна култура, финансови причини или организационни неуредици?

Д-р Ангел Кунчев: Трудно e да се обобщи, причините са различни.
По финансови причини определено не е, защото все пак говорим за имунизационен календар – задължителните ваксини са безплатни.
Един от факторите са незаетите лекарски практики, особено в покрайнините на страната, където условията за работа са непривлекателни за лекарите. Там е трудно да се проследят всички деца.
Опитваме се чрез имунизационните кабинети на РИОКОЗ, чрез съседни практики да покриваме и тези райони.
Другото е мотивацията на самите хора. При по-малките деца отговорността е на родителите. При по-висока възраст зависи и от самите деца, те също са фактор в това решение.

Когато става дума за включването на определена ваксина в имунизационния календар, отчита ли се спецификата на нашата страна, епидемичната обстановка в региона?

Д-р Ангел Кунчев: При обсъжданията на разширяването на имунизационния календар, се отчитат потребностите и особеностите на страната.
В процес на въвеждане са ваксините против хемофилус инфлуенце и пневмококова инфекция.
Включването на ротавирусната ваксина, също и на ваксините срещу папилома вируса и варицелата е възможно след време.

В България интерес предизвика ротавирусната ваксина, тъй като предпазва от често срещана тежка стомашно-чревна инфекция при децата. Какви са възможностите тя да бъде включена в имунизационния календар?

Д-р Ангел Кунчев: Предвижда се ротавирусната ваксина да бъде препоръчителна, защото в доста западни страни тя вече е включена в имунизационния календар.
Веднъж това беше обсъждано с експертите. Поискахме допълнителни данни от инфекционистите за нивото на заболеваемост, за да може да се обсъди реално каква е опасността и трябва ли тя да бъде покрита с ваксина.
Но по принцип ротавирусната ваксина набира скорост.

Ще бъде ли включена ваксината срещу рака на маточната шийка в имунизационния календар?

Д-р Валери Цеков: На този въпрос се отделя специално внимание. Правят се експертни преценки – и от медицинска гледна точка, и от гледна точка на статистическите резултати за ефекта от ваксината върху общественото здраве. Става дума за по-възрастните жени. По отношение на момичетата в ранния пубертет данните са положителни. Такава имунизация се прави в много страни.
Подобна мярка има и финансов аспект. Тя означава сериозна инвестиция.
Разбира се, финансовата страна не е най-важна.
Този въпрос ще стои на вниманието на здравните власти в следващите 1-2 години.

Може ли да се говори за общи имунизационни практики в рамките на Европейския съюз?

Д-р Петя Стратиева: Към момента всяка държава преценява с оглед на епидемиологичната и икономическата си ситуация кога и как ще промени имунизационния си календар. Има различия между отделните европейски страни.
В бъдеще се очакват общи препоръки в тази сфера, които ще бъдат определяни съвместно от европейските ваксинопроизводители и ваксинационните власти в ЕС – Европейския център по контрол на заболяванията в Стокхолм, Европейската агенция за лекарствените средства, Европейската комисия, Съвета на Европа.
Става дума за това срещу кои заболявания гражданите на ЕС трябва да бъдат защитени с ваксини, кои заболявания би трябвало да присъстват в имунизационния календар на една страна, която е членка на ЕС.
Но това са неща, които предстоят.
Очаква се в рамките на тази календарна година да има препоръка за рутинната имунизационна практика при децата, както и за имунизацията срещу грип.