​Мъжете не обичат да говорят за депресията, макар да страдат от нея.

Източник: http://bgtatko.bg/

Мъжете не обичат да говорят за депресията, макар да страдат от нея. Много от болните напразно търсят спасение в работата или в алкохола. Премълчаването на проблема е много опасно. То често води до опит за самоубийство.

Михаел Блуменщайн избухвал при най-малкия повод и крещял на жена си и децата си. “Бях непрекъснато изнервен. Към това се прибавиха и стомашни проблеми. Всички изследвания обаче бяха наред”, разказва 44-годишният пациент в клиника край Хановер.

Външната фасада все някога рухва

Блуменщайн казва, че е успял да преодолее загубата на работното си място. Поел грижите за двамата си синове на шест и четири години. Само че проблемите не свършвали.

При малкия син бил установен генетичен дефект, а при големия – левкемия. “Външно се опитвах да прикривам грижите си. Човек си изгражда фасада, която обаче все някога рухва”, признава Блуменщайн.

Сега той говори всекидневно за всичките си проблеми, довели го до нервен срив. Блуменщайн е част от единствен по рода си проект – клиниката, в която се намира е само за мъже, страдащи от депресия.

Те са на възраст от 20 до 50 години и се подлагат на нов вид терапия. Централно място в нея заема тренингът за преодоляване на стреса.

Търсят се отговори на въпроса: “Какво трябва да направя, когато усетя, че съм силно напрегнат, при това без да посягам към алкохола, без да избухвам или пък да карам с бясна скорост по аутобана?”. В почивките между часовете за терапия пациентите спортуват активно.

Алкохолът не е изход

Едва от няколко години психолози и психиатри се занимават с въпроса: защо жените заболяват два до три пъти по-често от депресии, но мъжете правят по-често опит за самоубийство. “Мъжете се опитват да потискат депресията колкото се може по-дълго. Това обаче води до самоубийство”, казва Матиас Бергер от университета във Фрайбург.

Ето защо личните лекари откриват по-често случаите на депресия сред жените, отколкото сред мъжете.

Те обикновено “се спасяват” от признанието за депресивни състояния, като се затрупват с още повече работа, спортуват повече или пък наблягат на алкохола. Обясняват състоянието си спрофесионален стрес. “Аз функционирах само за фирмата си”, казва Андреас, който не иска да спомене фамилното си име.

В това е другият голям проблем – мъжете не искат да говорят за депресията си, премълчават я и се срамуват да признаят, че са болни. И това, макар че психическите заболявания са на първо място сред причините за отпуска по болест в германските фирми. “Мъжете определят себе си като независими, разчитащи на разума си и ориентирани към успеха личности с добро самочувствие.

Това не пасва на признаците за депресия”, казва психиатърът Михаел Хетих. Между представата за самия себе си или пък очакванията спрямо теб самия от една страна и реалността, от друга, понякога зее цяла пропаст, убедени са спецалистите.