Румен Стоянов е 63-годишен варненец. Ако го срещнете на улицата, вероятно ще го подминете, защото ще решите, че е съвсем обикновен човек.
Но ще сбъркате.
За своите 63 години този усмихнат мъж е дарил 101 литра кръв, с която многократно е спасявал човешки живот...

Румен Стоянов е 63-годишен варненец. Ако го срещнете на улицата, вероятно ще го подминете, защото ще решите, че е съвсем обикновен човек.
Но ще сбъркате.
За своите 63 години този усмихнат мъж е дарил 101 литра кръв, с която многократно е спасявал човешки живот.

Румен носи във вените си изключително рядката група АВ с отрицателен резус фактор. За него кръводаряването е отговорност пред живота. Право и задължение на всеки човек. Безвъзмезден акт, за който не очаква отплата, нито дори благодарност.


Г-н Стоянов, как стана така, че до момента сте дарили 100 литра кръв? Превърна ли се за Вас този акт в потребност – емоционална и физическа?
Винаги съм бил с добро здраве и явно това ми помага след даряване да се чувствам добре. Дори не съм използвал онези два дни, които се дават на дарителите, за да се възстановят физически. Като по-млад не беше никаква пречка след даряване да отида на състезание или да направя планираната конна или мотористка каскада.
Всъщност всичко започна случайно. Когато бях в казармата, мой наборник се простреля и се наложи всички да дарим, тъй като беше много зле. Тогава за първи път ми взеха кръв. След това започнах работа в завод „Метал“, където за първи път бях подканен да се включа в организирана акция. Имах избор и го направих – отидох и дадох от кръвта си. Тогава лекарите ми казаха, че имам рядка кръвна група, с каквато са около 8 процента от българите.
Така от 1968 г. станах постоянен контингент на кръвния център, най-вече при спешни случаи. В началото дарявах през 45 дни. После започнаха да ме търсят от центъра през около два месеца. И така до ден днешен.

Хората около Вас как коментират този факт?
Те са свикнали и на никой не му прави впечатление. Даже не винаги им казвам, че отивам да даря кръв.
Просто идва линейката, взема ме и после ме връща без много шум. Чувствам се добре и се радвам, че мога да бъда полезен. Наистина съм здрав, не пуша, храня се добре, пия много рядко – при случай и то по малко.

Бихте ли поощрявали синовете си към дарителство?
Разбира се, но не ги карам. Това е въпрос на избор.
Имам две деца – син на 43 г. от първия ми брак и 6-годишно момченце от втория. Иначе в семейството ми няма други членове, които да са постоянни кръводарители.
За повечето хора взимането на кръв е доста неприятно, защото го свързват по-скоро с болничната обстановка и иглите. Аз гледам на даряването като на право и задължение на всяко човешко същество.

Някога налагало ли се е да Ви правят кръвопреливане?
Не, слава богу. Не се е случвало да пострадам толкова жестоко. Но съм бил свидетел и участник в някои от акциите край Варна, когато съм виждал с очите си как хората гинат. Виждал съм настина тежки ситуации, в които си даваш сметка, че ако няма кръв, няма живот за пострадалите.

Търсят ли Ви пациенти и техни близки, за да Ви благодарят?
Доста често ми се случва, но аз предпочитам да съм в сянка. Не че не ми е приятно, но се смущавам.
Кога сключихте втория си брак?
Преди 6 години. Сега съпругата ми е на 32 г. Работи, грижи се за детето и същевременно учи за лекар.
Наистина, като се замисля, целия ми живот е някак по-нестандартен. Когато минах за втори път под венчилото, бях на 57 г., а тя на 27 г. Имаме 30 г. разлика, но пред любовта няма пречки.

По някакъв друг начин имате ли допир с медицината?
Завърших курс по иглотерапия и точков масаж. Имах кабинет в продължение на 4-5 години.
Занимавал съм се дълги години и с билкарство. Вече не се занимавам така активно, защото е много трудно да се снабдяваш с билки. Но добре се справях навремето - над 40 заболявания церях с лечебни треви.
Освен това известно време се занимавах с конна терапия на деца с парези. Имах обучена кобила, която е помогнала на десетки деца да се подобрят.

Кръводаряването популярно ли е днес сред българите?
За съжаление, не. Хората не се отзовават на призивите.
Навремето, като се правеха акции по кръводаряване по предприятията, единици бяха тези, които не се отзоваваха, а сега е точно обратното. Но тогава хората си знаеха, че след като дарят ще вземат два дни отпуск, от предприятието ще им се дадат още два, а като бонус ще получат шоколади.
Освен това, нещата бяха по-организирани. Хората чувстваха даряването като задължение. Някак по-комсомолско беше и не смееха много-много да отказват. Това не звучи никак добре, но резултатите бяха добри, защото имаше кръв. Сега е много трудно.

Какво всъщност стана с хората през тези години?
Затвориха се. А има и още нещо – преди години излезе едно твърдение, че кръводаряването крие риск от заразяване с хепатит. Хората повярваха. А това е абсурдно.
Най-важното е да се знае, че много хора са оцелели единствено, защото им е направено кръвопреливане. Представете си, че станете жертва на катастрофа и загубите към литър кръв – ами ако няма кой да ви даде, умирате. Но хората не си дават сметка за тези неща.

Дразнят ли Ви продавачите на кръв, които причакват близките на пациентите в болниците?
Дразня се ужасно от това, че се налага да се взима тази кръв. Защото даването й трябва да е безвъзмездно. Има държави, в които по закон всеки е длъжен да дарява 1-2 пъти годишно. И след като са възпитани в даряване, те го приемат като нещо съвсем нормално. Затова при тях няма такива търгаши.

Кога Ви търсят по-често?
На празници много често ми се обаждат от кръвния център. По това време пак ставата инциденти, но хората, които не са пили алкохол и могат да дарят кръв, са малко. Не може да си пил или ял нещо мазно и да дариш кръв. Затова аз инстинктивно на празници се пазя. Знам, че може да потрябвам.

Помагате ли си с нещо, за да сте винаги в добра форма за кръводаряване?
Ами пазя се, гледам да се храня здравословно, след даряване хапвам сладки неща заради кръвната захар. Хубаво е същия и на следващия ден дарителят да не се натоварва много физически, да не шофира. Но за мен тези неща с почивката не важат – нямам нужда.

Ако трябва да направите рекламната кампания на дарителството, какво ще кажете на хората?
Дарявайте!