Кръвта е течна тъкан, която циркулира в артериите, капилярите и вените. Тя е изградена от плазма и от формени елементи (еритроцити, левкоцити и тромбоцити).

Плазмата се състои от вода, соли, белтъци, хормони, отпадни продукти, като в нея се осъществява циркулацията на формените елементи и разтворените в кръвта химични съединения.

Основната функция на кръвта е да доставя определени вещества до останалите тъкани и органи.

Червените кръвни клетки (еритроцити) имат формата на плоски дискове и съдържат богатия на желязо протеин – хемоглобин. Кръвта придобива своя червен цвят, когато хемоглобинът се свързва с желязото в белия дроб. По пътя на кръвта хемоглобинът освобождава кислород към тъканите и органите. Най-голямо количество от кръвните клетки са червените, като всяка от тях има продължителност на живота около 4 месеца.

Всеки ден организмът произвежда нови кръвни клетки, които заменят тези, които са загинали или са загубени от тялото. 

Белите кръвни клетки (левкоцити) защитават организма от инфекции. Като количество те са по-малко от червените, но повишават броя си при борба с инфекциозни и ендокринни заболявания. Съществуват различни типове бели клетки, чиято продължителност на живота е от няколко дни до месеци. 

Една част от левкоцитите - наречени гранулоцити и лимфоцити, се борят срещу бактерии и вируси, а понякога могат да разрушат вече инфектирана или туморна клетка.  Друга част от белите кръвни клетки произвежда т.нар. антитела, които разпознават и разрушават чужди тела в организма. При повечето хора, които са болни, количеството на левкоцитите е повишено. 

Тромбоцитите са малки, овални плочици, които помагат на кръвта да се съсири. Те живеят само 9 дни в кръвния поток и непрекъснато се заменят с други.  

Хематологията е област от вътрешната медицина, която се занимава с диагностика и терапия на кръвни заболявания, както и физиологичните процеси, свързани с тях.

Кръвната картина обаче не служи само за диагностициране на кръвни заболявания, а и за преценка на възможни болестни процеси в организма.