Публикация

Инфекции


Имунната система защитава организма от  постъпващите в тялото микроорганизми. Това е така, защото тялото ни е отворена система и чрез горните дихателни пътища, кожата, лигавиците и конюнктивата (лигавицата, която покрива предната част на очната ябълка, без роговицата, и вътрешните повърхнини на клепачите) непрекъснато е в контакт с околната среда.

В даден момент, когато защитните сили на организма не са достатъчно ефективни и не могат да се преборят с различните микроорганизми - бактерии, вируси, гъби, паразити, настъпва инфекция.

Локални и системни инфекции

Според това докъде се ограничава постъпването на микроорганизма инфекциите биват локални и системни.

Стадии на протичане

Инфекциите протичат основно в четири стадия:
- Инвазивен период – микроорганизмът постъпва в тялото, но остава неактивен и не се размножава
- Инкубационен период – това е периодът от постъпването на агента в тялото до проявите на симптомите. В края на тази фаза настъпва бързо размножаване на причинителя. Този период варира при различни инфекции: при дифтерия до 1-2 дни, а при вируса на СПИН може да бъде до 10 години.
- Период на болестта – появяват се симптоми, които в зависимост от вида и броя на причинителите са леки и тежки
- Период на оздравяване – в тази фаза всички микроорганизми са убити.

Диагностика

Тъй като при някои инфекции няма характерни симптоми, диагностиката е доста важна.
Първата информация, която може да се получите за дадена инфекция, е кръвната картина с някои типични възпалителни маркери.

- Скоростта на утаяване на еритроцитите

- Концентрацията на С-реактивния протеин

- Белите кръвни телца

Причинителят може да бъде доказан и чрез микроскопско изследване на телесни секрети, както и откриване на дадени негови части в кръвта или на специфични протеини (антитела), които се появяват като реакция на организма при присъствието на този агент.

Лечение

Началото на лечението на дадена инфекция трябва да започне с определяне вида на микроба-причинител и по този начин може да се изследва медикамента, който ще е най-ефективен срещу агента.

За лечението на бактериални инфекции се използват антибиотици, които освен според типа на бактерията се определят и от мястото, където инфекцията се развива (бял дроб или дебело черво). Освен това е важно и мястото, където инфекцията е получена, защото в болнична обстановка микробите, които се очаква да се откриват, са различни от тези извън болницата.

Под внимание са и характеристиките на човека – възраст, алергии, други лекарства, които приема и т.н.

Важно е да се знае, че при лечение с антибиотици може да се придобие резистентност. Това означава, че чувствителността на даден микроб към досега ефективен антибиотик се губи. Случва се доста често при по-ранно спиране на лечението, преди да настъпи същинското оздравяване. По този начин лечението към тази бактерия се затруднява значително, тъй като тази резистентност се предава в поколението.

Срещу инфекциите, причинени от вируси, антибиотиците са напълно неефективни. При тях проблемът при лечението е свързан с това, че те навлизат в телесните клетки и вграждат генетичната си информация в нормалната ДНК на клетка и по този начин клетката започва да произвежда нови вируси. Те започват да нахлуват в нови клетки и така цикълът се повтаря.

Лечението при тези инфекции се затруднява от факта, че е трудна борбата срещу вируса, без да се увреди клетката. За тази цел се използват различни медикаменти, които подпомагат имунната система при борбата срещу вирусите (т.нар. интерферони) или препарати, които нарушават размножаването на вирусите в даден етап от този процес.

" }-->

Коментари