Публикация

Туберкулоза


Туберкулозата е инфекциозно заболяване с хронично протичане и в големия брой случаи засяга основно белия дроб, но се проявява и в други форми – костно-ставна, пикочо-полова, лимфна, чревна, кожна, очна и други.

Причини за болестта, честота и разпространение

Туберкулозата се причинява от 4 патогенни типа на туберкулозната микобактерия (човешки, говежди, птичи и миши), от които опасни за човешкото здраве са първите три, но най-вече човешкият тип.

Туберкулозните бактерии се отличават със значителна устойчивост в околната среда. Те могат да се задържат жизнеспособни при стайна температура от 2 до 10 месеца, а в тъмни и непроветриви помещения - до 3 години.

В заразеното мляко се запазват до 12 дни, като дори процесът на пастьоризацията не ги унищожава. Това се постига едва след поне 5-минутно варене. Причинителят на болестта е устойчив на химични дезинфекциозни средства, но е силно чувствителен към слънчева светлина, която го унищожава за 5–10 минути.

Болестта най-често се предава по въздуха при кашляне, отделяне на храчки с туберкулозни бацили и пряк по-продължителен контакт със заразен човек и неговите вещи. Човек не се заразява при всеки контакт с туберкулозно болен.

Ако се остави без лечение, всеки човек с активна туберкулоза може да зарази средно около 10–15 човека годишно.

Определящи за възникването на болестта са всички фактори, които намаляват съпротивителните сили на организма – непълноценно хранене, стрес, неблагоприятни условия на труд, съпътствуващи заболявания, злоупотреба с алкохол, тютюн, наркомания.

Патологоанатомични промени в организма

Белодробната туберкулоза представлява специфичен възпалителен процес, като в началната си фаза измененията при него не се различават от тези при другите възпалителни състояния.

След увреждащите тъканите процеси следват такива с ексудация и след тях се развиват вече специфичните пролиферативни образования, наречени специфичен туберкулозен гранулом с централно разположена в него казеозна некроза (загиване на поразената тъкан).

Диагноза

Поставя се основно чрез бактериологичното изследване за установяване директно на причинителя – туберкулозната микобактерия, както и на специфичните рентгенологични изменения в белите дробове от заболяването в съчетание с данните от клиничната картина и прилаганите туберкулинови и други аналогични по-нови проби за установяване на заразяването с туберкулоза.

Усложнения

Болестта дава множество усложнения, най-важните от които са плеврити, пневмонии с тежка интоксикация и разпад на белодробната тъкан с обилен кръвохрак, менингити, милиарна туберкулоза, възпаление на костите и ставите, пикочния мехур и гениталиите, червата, кожата и други.

Профилактика

Профилактиката включва предпазване от заразяването с туберкулозни бактерии, отстраняването на рисковите фактори за възникването на болестта, описани по-горе, спазване на добра хигиена в бита и обществото, ранно откриване и лечение на заразените болни до пълното ликвидиране на инфекцията, както и ваксинация с БЦЖ ваксина на всички новородени деца.

Лечение

Провежда се в противотуберкулозни заведения (болница, диспансер) със специални противотуберкулозни средства за повлияване на болестта, понеже не всички от съществуващите антибактериални медикаменти действат и са ефективни за този цел.

Такива са например стрептомицин, тубоцин, дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17 и други в комбинация с витамини, отхрачващи и бранхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим.

Лечението е продължително до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.

" }-->

Коментари