Лечителски традиции и практики от миналото до наши дни
Музей Аптека Хипократ
Музей Аптека Хипократ
Компания
Лечителски традиции и практики от миналото до наши дни

Лечителски традиции и практики от миналото до наши дни

В няколко последователни публикации ще ви представим участието на студенти от ПУ"Паисий Хилендарски" в програмата "Студентски практики" през 2013 г., свързани с Музея "Хипократ".

Лечителски традиции и практики от миналото до наши дни

Живко Спасов, специалност „Социална антропология”

ПУ”Паисий Хилендарски”

Лечителските традиции започват още с едни от първите обитатели по нашите земи- траките. При траките както и при всички народи първоначално медицината има емпиричен характер. Съответно на онтологическите и демонологически представи се изработват методи за борба с болестите като с живи същества и зли духове. За целта траките са носели амулети от различни предмети, а за да умилостивят гнева на злия дух са правили жертвоприношения. Вярвало се, че болестта може да бъде измамена и за целта сменяли дрехите на болния и ги провирали през тесни места и ги маскирали. За да излезе болестта от тялото на болния са правели и трепационно отверсие на черепа му. За предпазване от епидемии населението използвало най-различни средства включително и магически обреди. Обредът заораване е един от тях. Той се извършва с рало от дърво-близнило. Ковачите, орачите и воловете също трябва да са братя близнаци. Всичко това трябва да стане в тайна доба. Орачите трябва да бъдат изцяло голи по време на заораването. Със същата цел практикували и прескачането на огън. Този обичай се е съхранил и в наши дни.Траките познавали множество сладки и смъртоносни билки. Те използвали бяла трева за спиране на кръвотечение при нараняване на кръвоносни съдове. Също така и сладък хляб, който затягал стомаха при разхлабване. В особен култ е издигната и водата. Запазеният обичай да се водят болни рано преди изгрев слънце при някой извор е наследен от траките.

По време на римското владичество развитието на медицинската помощ в Пловдив бележи напредък. В Пловдив е съществувала ранно християнска църковна болница. Причините за болестта се разглеждат като наказание от Бога за извършен грях.

По времето на османското робство, Турската феодална държава не полага почти никакви грижи за опазване на здравето на населението. Дава се път на благотворителността.

През XVI век се заселват голяма маса еврейско население в града и с тях идват много лекари евреи, които пренасят по нашите земи схващанията на някои западни медицински школи.

Първата лекарка, посетила Пловдив е Соломея Регине де Пилщейн. По време на гастрола й било възложено да излекува дъщерята на султана. След обстоен преглед, тя направила лекарство и го дала. Не след дълго момичето починало и султанът заповядал да убият лекарката. Тя накарала султана да й даде да изпие остатъка от лекарството, което дала на дъщеря му. Той се съгласил, тя го изпила и нищо не й се случило. След няколко дни я пуснали да си ходи.

  • Някой от лекарите допринесли за развитието на медицината у нас:
  • 1) Д-р Ив. Селимански - От дипломирането си като медик ( 1845 г.) до последната година от живота си / 1866 г./ работи като лекар.
  • 2) Д-р П. Берон- учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. Влага заплатата си в лаборатория по химия.
  • 3) Д-р Ив. Богоров- завършва медицина в Париж.
  • 4) Д-р Стоян Чомаков- следва медицина в Пизанския университет, завършва във Флоренция и специализира хирургия в Париж. От 1849 г. до 1860 г. е првият градски лекар в Пловдив. Той прави за първи път в Османската империя няколко операции на перфориран хранопровод.
  • 5) Д-р Сотир Антониади- през 1849 г. открива една от първите аптеки в Пловдив. Той учи медицина във Виена и две години работи в Париж.

Прикачени файлове

Лечителски традиции и практики от ...

Мнения