Изследователски проект  "Как да представим забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив” пред хора със зрителни увреждения".
20.04.15
Музей Аптека Хипократ
Музей Аптека Хипократ
Компания
Изследователски проект  "Как да представим забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив” пред хора със зрителни увреждения".

Изследователски проект "Как да представим забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив” пред хора със зрителни увреждения".

Изследователски проект на Мария Кръстанова- завършила студентка в ПУ „Паисиий Хилендарски”, Социална антропология, сега уредник в Етнографски музей- Плводив и Живко Спасов- завършил студент в ПУ „Паисиий Хилендарски”, Социална антропология

Изследователски проект

Как да представим забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив” пред хора със зрителни увреждения.

Мария Кръстанова- завършила студентка в ПУ „Паисиий Хилендарски”, Социална антропология, сега уредник в Етнографски музей- Плводив

Живко Спасов- завършил студент в ПУ „Паисиий Хилендарски”, Социална антропология

През лятото на 2013 г. беше проведено изследване на територията на град Пловдив, и по специално в институцията Национален център за рехабилитация на слепи - НЦРС.. Институцията се намира в квартал „Изгрев” на град Пловдив. На първия етаж от сграда на НЦРС са разположени кабинетите на учителите и залите за преподаване . Преподавателите в НЦРС са 12 на брой. Като те се разпределят в зависимост от курса, който преподават.

Изследването е имало за цел да помогне на човека, който ще представя забележителности пред хора със зрителни увреждания, да научи начините за ориентация и мобилност. Разработени бяха 4 начини за представяне на забележителностите на ОИ„Старинен Пловдив”. Изследването е преминало в 3 фази. Първата фаза е била проучвателна. Тя помогнала за откриването на институцията НЦРС и опознаването на терена. Втората фаза също била проучвателна, но този път се наблюдавало преподаването на теория. Третата фаза се състояла във взимането на интервюта, насочени към три типа информатори. Първият тип информатори били експертите, които работят с хората със зрителни увреждания; вторият тип били хората със зрителни увреждания и третият тип информатори били водачите и придружителите на хората със зрителни увреждания.

Важно е при общуването с хора с увредено зрение да се общува като с хора, които нямат различие. Има правила, които се отнасят към воденето на сляп човек ( вж. най-долу след текста). При употребата на изрази за посоки като тук, там и оттатък, трябва да се внимава. Посоките се базират на зрението, но когато на човек му липсва зрението, то това не е правилен подход. Най-правилно е да се изказва с измерване на разстоянието. Трябва да се спазва точната употреба на предметите. Вратите трябва да са или напълно отворени, или напълно затворени.

За представянето на забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив” пред хора със зрителни увреждания били предложени четири начина. Първият от начините се нарича тактилизационен метод за представяне. Той включва избработване на макети, фигурки на сградите, включени в ОИ „Старинен Пловдив”. Изработване на цялостен макет на Стария град на гр. Пловдив. Вторият начин се нарича „виртуална екскурзия”. Той представлява звукозапис на подробни описания на местополжението, същността и историята на забележителностите на ОИ „Старинен Пловдив”. Следва те да бъдат разделени на сгради, археологически обекти и музеи. Третият начин е картографиране. Картографирането на обектите на ОИ „Старинен Плодив”може да се извърши чрез създаването на няколко типа карти. Важно е картите да бъдат релефни, т.е. очертанията по тях да бъдат изпъкнали, за да може да се напипват и да се ориентирват по тях. Четвъртият начин е с помощта на брайлови табелки. При този метод се изработват табелки, които да бъдат на всеки един от обектие на ОИ „Старинен Пловдив. Тези табелки, трабва да са написани с брайловата азбука, за да може да се четат от хора със зрителни увреждания.

Правила за водене на човек със зрително увреждане:

  • 1.Не трябва да се държи и да се бута невиждащият човек.
  • 2.Когато се преминава тесен участък, или врата, е добре да се върви пред невиждащият човек, но той трябва да се държи с протегната ръка докато преминава.
  • 3.Не трябва да има несигрност у водача.
  • 4.Когато трябва да се посочат стълби или бордюр, се натиска леко ръката, или се спира за кратко. Ако има няколко стъпала се казва „нагоре, надолу”, а когато свършват „край”.
  • 5.При пресичане, невиждащият е добре да вдигне леко белия си бастун, за да сигнализира за пресичането.
  • 6.„Когато пътува сам, той знае как да използва трамвая, автобуса или влака. Отведете го до вратата и поставете ръката му на дръжката.” (Сотиров, 2011:16)
  • 7.Когато се пътува с лек автомобил невиждащият човек трябва да се доведе до вратата на колата, и да се отвори вратата, като се сложи ръката на невиждащият върху горната страна на вратата, за да може да прецени разстоянието и да не се удари.
  • 8.Когато се налага да се води сляп човек при пътуване, водачът трябва да знае колко голяма отговорност поема, също така трябва да води слепия по-внимателно, тъй като мястото ще е ново за него, ще има различни непознати шумове и навалици, което може да го притесни. Когато се води сляп човек на ново място, водачът трябва да го запознае с околната среда като му описва всяко едно нещо, къде се намира, какво има наоколо, чрез измерване на разстоянието.
  • 9.Ако се налага отсядане в хотел, водачът трябва да запознае невиждащият със стаята, като му я опише, започвайки от вратата и продължавайки навътре към стаята.
  • 10.При посещение на кино, театър и други, водачът трябва да обеснява, но на тих глас случващото се, ако слепият човек има нужда от пояснения.
  • 11.„ При посещение на музей и паметници на изкуствата, воденето трябва да бъде много вещо. Запомнете: описвайте по същество, а не по чувство! Например неправилно е да се каже: „Това е чудесно! Ще обясните така: „Дворецът по външен вид прилича много на този от „Х”, който Вие познавате, или :Картината представлява двама души, които разговарят на фона на гора.” (Сотиров, 2011, 26)

Начиниза ориентация и мобилност:

  • 1.Придвижването с бял бастун: Има няколко вида техники за придвижване с бял бастун. Дължината на бастуна трябва да достига в изправен вид на бастуна до мястото, в което се събират ребрата, защото е изчислено, че там, където чукне бастуна след две крачки ще стъпи кракът.
  • 2.Брайловата азбука: Брайловата азбуката представлява комбинация от шест точки. В зависимост от подредбата им, се изписват думи и цифри.
  • 3.Придвижването с куче-водач. Интересното при този начин е това, че след развъждането на кучето (от дадена порода), се дава на приемно семейство, в което се гледа по определени правила, за да стане годно за куче- водач.
  • 4.Придвижване с придружител. Това е един от най-ефикасните начини за ориентация. Но спецификата на този начин е, че водачът трябва да описва подробно картината, която вижда пред слепият човек, за да може той да се ориентира по-добре.
  • 5.Тактилизацията. Тактилизация означава напипване, докосване. Това е начин за ориентиране, чрез който слепите хора, напипвайки дадени предмети или други неща, се ориентират как изглеждат тези предмети, с каква форма и големина са. Брайловата азбука също се използва на принципа на тактилизацията.
  • 6.Ориентиране по миризми. Това е начин, чрез който, ако сляп човек преминава през определен маршрут и запомни миризмата му, то следващият път ще се ориентира къде е бил, когато усети същата миризма.
  • 7.Ориентиране по звуци. Този начин е подобен на предишният, той има голяма приложимост при пресичането на улици или придвижването в позната обстановка.
  • 8.Ориентиране по карта. Спецификата на тази карта, се състои в това, че трябва да е релефна, за да може напипвайки даден сляп човек да се ориентира по нея. Този начин отново е свързан с тактилизацията.

Мнения

20 апр 2015 18:17

Изключително интересна и полезна инициатива