Това е втората публикация, засягаща програмата "Студентски практики". Съвместно изработване на информационни табла и албумче с лекарстевните растения в градината на Музейна аптека "Хипократ" с трима студенти от практиката.

РЕАНИМИРАНЕ НА ГРАДИНСКОТО ПРОСТРАНСТВО

В МУЗЕЙНА АПТЕКА „ХИПОКРАТ“

През 21012 г., когато Музейна аптека „Хипократ“ отново отвори вратите си за посетители след дългогодишен застой поради технически пробелми. Малката гардинка в двора беше доста занемарена. Все пак си личеше, че след откриването на музея през 1981 г. е бил осъществен проект за засаждане на по-редки декоративни растения. Следи от тях имаше и сега, бяха оцелели един палмаволистен клен-бонзай, един палмаволистен клен с ярки зелени листа, който вече е цяло дърво и един червен палмаволистен клен Кленовете са характерни за азиатските ширини, но се срещат и у нас, те са си от семейство „Яворови“. В единият ъгъл на градината има засадена зеленика или рододендрон, който цъфти с бледолилави цветове април-май. Към храстообразните растенияот този начален етап на градината можем да причислим също Едролистната хортензия (тази тук при нас цъфти с грамадни бели съцветия с лилави венчелисчета), в градината сме наследили и няколко „мини“ розии един розов божур.

Тъй като експозицията е тематично свързана с фармацията решихме да обогатим двете малки лехи в градината с някои основни билки, подправки и цветя, използвани във фармацията в миналто и сега. Спряхме се на най-често срещаните и използвани, такива като мента, лаваднула, чубрица, джоден, майорана, валериана, лофант (лудо биле), салвия, копър и анасон; от дивите растения – глухарче, слез, овчарска торбичка, лайка, бял равнец, змийско мляко др. Сложихме и две от растенията на д-р Ричард Бах – Слабонога (Impatiens Noli-Tangere) и Орлов нокът. По този начин имахменалице основните и най-често срещаните представители от лечебните растения.

Дотук добре, хората наистина започнаха да надничат любопитно през дворната врата и да оглеждат градината, но нямаха оринтация кое какво е в нея. Тогава решихме да напарвим информационни табла с българското и латинското название на растението, като сожим и снимки на растенията от музейната градина.

Стечението на обстоятелствата работеше в полза на осъществянването на това наше намерение, тъй като точно пролетта на 2013 г. участвахме като работодателв програмата на МОН „Студентски практики“ и на стаж при нас дойдоха доста студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“., основно от двата факултета – Филологически и Философско-исторчески. Сред тях имаше хора с висока грамотност в областта на графичния дизайн, като Силвия Киркова например. Тя пое ангажимента да снима професионално разцъфналата вече градина и да изработи съответните информационни табла. Повечето нови и стари растения са представени в три информационни табла, като едногодишните растения ги възстановяваме всяка година. Бяхме вече събрали доста информация за лечебните свойства на вяско едно расетние, която решихме да организираме в двуезично албумче с описанието и свойставта на растението на български и английски език. С помощта на Дона Петкова и Драган Тенов от специалност „Английска филология“ преведохме информацията за растенията на английски език и албумчето на шага на майтап беше готово. Вярно е, че нямахме възможност да го разпечатаме на луксозна хартия, но и на по-обиконвена се получи добре.

Така идеята за реанимиране на градинското пространство и оживяване на музейната ни аптека прерастна в един по-сериозен проект, който представихме успешно на заключителния студентски семинар „По следите на на забравения град“, а посетителите на музея пък се радватна една малка, но китна градина с лечебни растения, където могат за поседнат и да се полюбуват на малкото дворче.