НСОПЛБ посочва някои смущаващи неясноти, включени в предложенията за промяна на ЗЗО

Джипитата скочиха срещу идеята да раздават на пациентите си уникалния код за достъп до личното здравно досие онлайн. Те настояват, ако ще изпълняват тази допълнителна задача, да получат и възнаграждение за нея. Друг вариант е съответната РЗОК да изпраща номера, с който гледаме досието си онлайн, по пощата с обратна разписка. Инициативата с достъп на гражданите до личното здравно досие през интернет бе обявена преди 2 г. с гръмки думи от НЗОК. Едва около 30 000 обаче са се възползвали от услугата, главно заради усложнените изисквания за получаване на необходимия код. За целта сега човек трябва да отиде лично на гише в РЗОК, да чака на опашка, да подаде молба и да получи запечатания плик. За цяла София местата са две-три. 

Възраженията си джипитата са изпратили до опредседателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, която също е общопрактикуващ лекар по професия, и до медиите. Те припомнят, че в Наредба № 40, за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в Приложение 1, са дефинирани дейностите, които влизат в пакета услуги, предоставян от ОПЛ, съответстващ на сключените индивидуални договори с РЗОК/НЗОК. Допълват, че предоставянето на личен код от ОПЛ „на здравноосигуреното лице, съответно родител, настойник, попечител или упълномощено лице, на хартиен носител в запечатан плик от неговия общопрактикуващ лекар срещу разписка по образец, утвърден от Управителя на НЗОК”, не е част от пакета дейности по Наредба 40.

"Всяка една дейност (медицинска или немедицинска), извън този пакет, не е задължителна за ОПЛ и е неправомерно да бъде вменявана чрез поправки в закон. Но дори и да бъде вменена, тя трябва да е финансово обезпечена. Ако ОПЛ поемат този ангажимент, тази административна услуга трябва да бъде заплатена със средства извън бюджета за ПИМП на НЗОК. Като възможен източник на финансиране бихме посочили визираната от министър Москов в началото на мандата му сума за „бонуси” за ОПЛ", пише в писмото на НСОПЛБ.  

От сдружението на общопрактикуващите лекари предлагат здравната каса сама да се организира и да разпрати кодовете до всеки здравноосигурен по пощата с обратна разписка. "Това е осигуряване на административна услуга от страна на НЗОК към здравноосигурените лица, която предоставя достъп до базата данни на НЗОК/РЗОК. Като лекари, ние ОПЛ, колегите от СИМП и БП, сме изпълнили ангажимента си към здравноосигурените лица и НЗОК/РЗОК като ежемесечно коректно сме подавали в съответния формат информацията, до която се осигурява достъп на гражданите. В този смисъл считаме, че изпълняването на „пощенски услуги” от нас лекарите, не е добро решение", продължава становището на джипитата. 

Те обръщат внимание, че в направените от депутатите предложения за промени (Предложение за промени в § 24 и свързани с него промени в § § 9,21,27 в ЗЗО и Допълнителни разпоредби- §1, Преходни и заключителни разпоредби- §50, изготвени от депутатите Семир Абу Мелих и Димитър Петров.)  има доста неясноти, на които обръщат внимание и като пациенти, и като лекари:

1. Какво е общото между осигурен достъп до собствения електронен здравен запис („ досие, картон”) и подаването на жалби. Здравното досие ли е адресът, на който ще се подават жалбите?

2. В момента никой и по никакъв начин не забранява на здравноосигурените лица да подават жалби или благодарствени писма до институциите, включително до НЗОК/РЗОК.

3. Но в предлаганите текстове се ограничават поводите, по които може да бъде изразено недоволство, независимо дали е основателно или не. Това е обект на последваща преценка.

4. Интересен би бил отговорът на въпроса по какви критерии вносителите са определили 14-дневен срок за внасяне на жалба и 10%-на граница на основателни жалби, над която се прекратява договор. Как се съвместяват 10% със „системна неудовлетвореност”- термин, залегнал в предложения за промяна в същия член?

5. Упълномощеното лице с нотариално заверено пълномощно ли ще получава кода?

6. Какъв е очакваният ефект от предлаганото нововъведение?

Според НСОПЛБ предлаганата процедура няма да доведе до чувствително увеличение на здравноосигурените лица, които ще ползват тази и сега съществуваща възможност за достъп. Това бил пореден опит за натоварване на ОПЛ с административни дейности, които могат и трябва да бъдат извършени от съответните държавни служители.