Емилия Казълова, председател на Алианса на акушерките: Колегите са малко, 90% работят на две места
Алианс на българските акушерки
Алианс на българските акушерки
Организация
Емилия Казълова, председател на Алианса на акушерките: Колегите са малко, 90% работят на две места

Емилия Казълова, председател на Алианса на акушерките: Колегите са малко, 90% работят на две места

Тя е акушерка с 37-годишен стаж от най-големите родилни отделения в София, а в момента работи в малка частна АГ-болница в столицата.В Алианса, който съществува от 2012 г. изцяло на доброволски начала, членуват над 120 професионални акушерки.

Интервюто е за вестник Дневник: http://www.dnevnik.bg/intervju/2015/04/30/2523390_...

Случай от миналата седмица потресе обществото. По време на нощно дежурство в болница "Софиямед" акушерка преби 4-дневно бебе. Тя беше арестувана, бебето се възстанови без увреждания, а станалото повдигна поредица въпроси за условията на труд в болниците, психичното здраве на медицинските служители и синдрома на емоционалното прегаряне, също и за отговорността, която носят към пациентите. С тези въпроси "Дневник" се обърна към председателя на Алианса на българските акушерки Емилия Казълова. Тя е акушерка с 37-годишен стаж от най-големите родилни отделения в София, а в момента работи в малка частна АГ-болница в столицата.В Алианса, който съществува от 2012 г. изцяло на доброволски начала, членуват над 120 професионални акушерки.

Как се става акушер в България?

- Сега е значително по-лесно от преди. Преди години, когато аз кандидатствах, се държеше изпит по биология. От няколко години обаче вече няма кандидатстудентски изпити в същия смисъл на думата. Има един изпит, който е по-скоро събеседване по етика и по този начин се набират и кадри. Това е продиктувано от факта, че все по-малко и по-малко хора проявяват интерес към тази професия - може би защото за нея не се говори много. Затова достъпът е максимално улеснен.

Всяка година се прави по един курс за акушерки, който е в рамките на 20-25 човека, и има такъв в почти всички медицински университети, както и в големите областни например в Сливенския, в Хасково, в Стара Загора, във Варна и др. Очаква се разкриване на филиали и във Великотърновския и в Благоевград.

Съвсем друг е въпросът колко от тези колеги, които завършват, остават тук да работят или изобщо се заемат с това. Често се случва обаче жени след като родят да проявят интерес към професията на акушерката или на дулата и те стават много добри в това на базата на собствения си опит.

Има ли недостиг на акушерки?

- Да. За последните 20 години намаляха наполовина. Ако тогава работеха около 7000 акушерки, те в момента са в порядъка на 3500. В това време се закриха някои отделения и болници, но пък започна бумът на частните болници. Това отвори още места за персонал, който обаче няма откъде да дойде.

Освен това се отвори възможността за работа в ЕС и една голяма част от колегите ми, предимно по-младите, които знаят езици, поработиха няколко години в България и лесно си намериха работа навън напълно обучени. Даже в Германия от 2-3 години предлагат работа още със завършването, без никакъв стаж, за да те обучат по техните стандарти.

Казвате, че дори в частните болници няма достатъчно акушерки, но те пък би трябвало по-лесно да привличат с по-добри условия...

- Не. Заплатите не са драстично по-големи, не е такава разликата, но имайте предвид, че в частните болници носиш персонална отговорност, докато в държавните е колективна (аз я наричам "колективна безотговорност"). В частната болница е различно затова защото в там заставаш с лицето си, не сте много хора и от теб се изисква качествена услуга срещу таксата, която пациентите си плащат.

В частните болници обикновено леглата за родилки са малко, съответно и персоналът е в намален състав. Преди правилото беше към един лекар да има две акушерки, но това вече е невалидно. Това, разбира се, се отразява на качеството на обслужването, защото може перфектно да е минало раждането, но след това ако нямаш адекватната грижа и наблюдение, пациентите ще са недоволни. Най-добрият регулатор, това са пациентите.

Практика ли е да се взимат дежурство след дежурство в болниците?

- Не е, но обяснението за това е друго - 90% от моите колеги работят на две места. Как успяват да съчетават тези две неща е въпрос на лична регулация и договореност с работодателите. Те могат да бъдат и в една болница и да заемат длъжност и половина и тогава да трупат дежурства едно след друго. Или могат да работят на различни места – на трудов договор в една болница и на граждански в друга или пък на съвсем различно място – да речем много колежки гледат деца в свободното си време. Всичко това изяжда от времето за почивка, за сметка на това да си подобриш финансовото положение, защото парите наистина не достигат.

Колко е средната акушерска заплата?

- Между 600 и 700 лева е тук в София, но извън столицата е и по 300-400 лв. Това са толкова ниски нива, макар че минималният осигурителен праг за акушерките тази година е около 560 лв. Нощните дежурства са смешно ниски – в порядъка на 90 стотинки на час. Така че взимането на дежурства е с цел повече пари, но това е вредно.

Редно ли е да има само един дежурен за цялото отделение?

- Да, напълно нормално е, но зависи изцяло от броя на леглата в отделението. Ако леглата са 10, един човек е достатъчен, ако са 20 – двама и т.н. Но на много места леглата са малко и не винаги са запълнени, така че една акушерка спокойно може да се справи.

Какви всъщност са задълженията на акушерката?

- Най-важната задача на акушерката е да помогне на на майката не само по време на бременността и раждането, но и след това – да я научи как да кърми, как да повива бебето, как да се грижи за него. Тук обаче – в отношенията между майките и акушерките – в момента има абсолютен вакуум.

Тази типична акушерска грижа, за която ние от Алианса говорим непрекъснато, в България всъщност липсва. Жената не познава акушерката си, те не се срещат преди раждането, тя не знае какво може да очаква от нея, тя няма отношение към нея и когато няма отношение към нея, не може да очаква отношение и насреща. Жените в България не знаят какво може да им даде акушерката и колко може да им помогне тя. Масовата картина сега е три дена да полежи родилката и бебето на грижите на акушерката и накрая без грам подготовка да й връчат детето и да й кажат: "Честито, вече си майка, сега си върви".

А защо е тази практика детето да спи в отделна стая, а не до леглото на майка си?

- Ето тук отново стигаме до въпроса за контакта между акушерката и бременната. Голяма част от жените не са подготвени на 100% за тази среща с детето си. Има един стрес и страх у тях. Но ние трябва да уважаваме правото на избор на жената – когато тя е наясно и иска бебето да е при нея, трябва да има тази възможност. Но други майки се чувстват несигурни и некомфортно с тази грижа от първия момент – това е времето и мястото, в което акушерката трябва да помогне, да покаже и да научи майката.

Според мен е изключително важно майката и бебето да са заедно, и това да не бъде някаква VIP услуга, каквато е практиката напоследък в болниците, при това не само в частните, а и в най-големите АГ-болници в София.

Преди 37 години, когато започвах тази работа, бях разпределена в "Майчин дом". Тогава това беше нова болница с много модерен поглед и практики. Още тогава стаите бяха направени за две легла на майки и място за бебетата им – след втория час от раждането те вече бяха заедно. И това беше много ревалюционно тогава, защото навсякъде другаде до този момент бебетата стояха отделно от майките и само им се даваха на всеки три часа за кърмене – един вид свиждане.

След това нещата започнаха да се променят, да се правят ремонти и да се търси възможност майките да прекарват повече време с бебетата. Например във Втора градска болница можеше бебето да остане през цялото време при майката и тоалетът му се правеше от акушерката в същата стая, пред майката, за да й покаже и обясни. В "Шейново" от няколко години прилагат практиката поне през деня бебето да е с майката, но нощно време се прибират и има опция за компромис при настояване на майката.

В такъв случай защо са тези отделни помещения?

- Те не са излишни, има нужда от тях – защото има моменти на визитации, на минипулации, трябва да има място, където да се приеме бебето след родилната зала за първичен преглед, място където да се сложат кувьозите, да има къде да спи бебето, в случай че майката е в по-депресивно състояние и има нужда от почивка и т.н. Просто другото е остаряла практика и неразбиране от страна на персонала защо пък тези майки толкова много искат бебетата им да спят при тях. А това е страшно важно, защото след раждането бебето попада в един страшно враждебен и нов свят за тях, но когато майката го прегърне и то усети познатия аромат, ударите на сърцето, топлината, се успокоява и си казва "трудничко е, но тук ми е добре".

При назначаването на акушерки и на медицински персонал правят ли се някакви психотестове или периодично след това?

- Не, абсолютно не. Казано честно, почти никой не се интересува от това как се чувства персоналът. Напълно достатъчно е да имаш диплома за акушерство, за да започнеш да работиш, макар че според мен изключително важни са и адекватните следдипломни квалификации. За съжаление, това което се предлага у нас като следдипломна квалификация е обикновено в много широки рамки и не е фокусирано върху неонаталната грижа. Тази година чисто акушерските следдипломни квалификации не бяха одобрени от Министерството на здравеопазването.

Познато ли ви е емоционалното прегаряне? Какво се прави за да се предпазят медицинските служители?

- Вижте, всички работим в стресова среда с много адреналин. Медицинските служители са най-застрашени от прегаряне, защото не работим с машини, които ако се счупят можем да махнем с ръка, а работим с човешки животи. Още повече при акушерската работа – работим не с болни хора, а със здрави. Те не се нуждаят от лечение, не са уязвени, а ние извършваме по-скоро услуга отколкото нещо друго. И имаме огромната отговорност да се грижим за новия живот.

Този момент на прегарянето е трудно човек сам за себе си да го усети. Когато започне да настъпва започваш да си повтаряш: "Ще се стегна, ще се справя, още малко"... Много трудно човек може да си направи самооценка и да разбере, че има проблем.

А няма ли такава култура между колегите да се наблюдават? Психолози твърдят, че акушерката от "Софиямед" при всички положения е показвала симптоми преди инцидента...

- Не, категорично, няма. И да е показвала симптоми, не са й обръщали внимание, казвали са си: "тя си е странна, остави я", "нещо не й е наред" или "просто характер". Наистина е много важно самият колектив какъв е. Не знаем какъв е микроклимата в това отделение, в тази болница, затова не можем да знаем предисторията. Но тази жена не е оставена съвсем сама в цялото това пространство - тя има колеги и в родилното отделение, и в операционната, има санитарка около себе си, лекари. И ако на някой му е направило впечатление, си е затворил очите. Ние сме такива, нямаме навика и културата на този тип общуване - на съпричастност. Освен това не е достатъчно да кажеш: "Я иди да се прегледаш, че не изглеждаш добре". Напротив, това ще го накара човека да се затвори още повече.

Има професии, които са изключително екстремни като на военните, пилотите, които задължително минават някакви психооценки и се следи кога даден човек се клатушка, но не е на ръба все още. Трябва още от самото начало да го хванеш и да му подадеш ръка, да му помогнеш да види откъде тръгва проблемът. Редно е и за медицинските служители да има такава подкрепа, например поне веднъж в годината да има среща с психолог, който чрез анкети и разговор да проверява психичното им здраве. Наистина трябва да се помисли за това, защото иначе ще продължава да има такива случаи.

Вие самата усещала ли сте това прегаряне, какво представлява?

- Да, разбира се. Ставам по-хаотична, не мога да се организирам, имам нервност, напрежение – просто невинаги успявам да бъда това, което съм. Избухвам понякога, започвам да използвам по-остър език. Започвам да усещам, че нещо не е наред.

И какво правите в този момент?

- Намалявам темпото малко. Но когато става въпрос за продължителен бърнаут, когато всичко вече е рутина, трябва да се направят по-решителни крачки. Психолозите например казват, че когато влезе в рутина човек трябва да разнообрази - дали работното място или отделението, за да излезе от зациклянето.

Според вас като общество правилно ли реагирахме на този случай?

- Да, трябва да се показват тези новини, защото точно такива случаи повдигат много въпроси. Жалко е, че е точно по такива поводи започваме да се сещаме за тези неща и да питаме защо. Най-важният въпрос в случая е защо - каква е причината да се стигне дотук и какво трябва да направим, за да не се повтаря.

За точно такъв фрапиращ случай до този момент - за тези 37 години, в които съм акушерка - аз не съм чувала. Случва се родилка да почине и това да не се изнесе публично, защото понякога е непредотвратимо и винаги е трагично. Но оттук нататък притеснението на всяка една жена, отиваща да ражда, ще е по-голямо, ако не се вземат мерки.

Какви мерки да се вземат?

- Ние имаме предложения, но трябва да има и кой да ни чуе, и не само да ни чуе, а и да реши да го направи. На първо място е да има адекватно обучение и да има нормално заплащане, за да не се налага работата на две места и да се стига до такова претоварване.

Тези неща отблъскват хората от акушерството, но предупреждавам, че до пет години ще има огромно оголване в професията в България. В момента 15-20% от акушерките у нас са пенсионерки - не в пенсионна възраст, а работещи пенсионерки. Още 20% в момента са в предпенсионна възраст. Това означава че в близко бъдеще 40% от акушерките ще се оттеглят, а на тяхно място ще дойдат много по-малко. И ако не се помисли адекватно за това, не само ние, но и хората, които правят политиките, скоро ще бъде късно.

Има и още един голям проблем – това, че когато се говори за майчино и детско здраве, когато се правят политики, ние не сме там, не сме поканени. Ние сме изпълнителите на тази политика, но сякаш не съществуваме, когато се взимат решения и се съставят програми. И това е защото определят работата ни не в подкрепа на жената, а като помощник на лекаря. Докато в цял свят акушерките са носителите на нормалното раждане и стига да няма усложнения са напълно достатъчни на родилката, в нашия нов стандарт за акушерство и гинекология е заложено, че дори нормалното раждане е работа на лекаря. В никакъв случай не претендираме да изземаме работата на лекарите, но искаме да се върнем към същината на професията си.  

Профила на ак. Емилия Казълова в Кредоуеб може да видите тук.

Мнения