Възпалителните заболявания на конюнктивата се наричат конюнктивити. Те се разделят на инфекциозен причинител и неинфекциозни. При пролетно-летния сезон /повишено слънчево греене и множество зелени и цъфтящи растения/, се активират неинфекциозните конюнктивити

Конюнктивата е най-външната обвивка на окото, покриваща вътрешната повърхност на клепачите и предната част на булба. Една от основните й функции е защитна.

Възпалителните заболявания на конюнктивата се наричат конюнктивити.
По етиология те се разделят в две големи групи: с инфекциозен причинител и неинфекциозни. Във връзка с настъпилият вече пролетно-летен сезон /повишено слънчево греене и множество зелени и цъфтящи растения/, обект на настоящия материал са част от неинфекциозните конюнктивити , а именно АЛЕРГИЧНИТЕ.

От дидактична гледна точка е редно да се отбележи, че алергичните конюнктивити всъщност са група заболявания включваща: остър алергичен конюнктивит, сезонен, целогодишен конюнктивит и три хронични заболявания –атопичен, вернален и гиганто-клетъчен конюнктивит.
66% от алергичните конюнктивити са сезонни и целогодишни. По тази причина акцентът ми ще е върху тях.
Подсказан от наименованието им те имат периодичен и рецидивиращ характер. Сезонният алергичен конюнктивит се обостря през пролетта и се активира до края на лятото, а целогодишният има множество моменти на изява и стихване.
Причините за възникване на такъв тип възпаление са многобройни и често - неясни. Основно се дължат на хиперчувствителност към различни фактори /алергени/ – най-често полени, слънце, козметични средства (крем, грим, шампоани, боя за коса и т.н), препарати от битовата химия, плесен и мухъл, прах, домашни животни, храна за рибки, лекарствени вещества, храни и много други.
Обикновено се засягат и двете очи. В над 95% от случаите алергичните конюнктивити са свързани и с други алергичини оплаквания и заболявания като атопия, екзема, астма, сенна хрема, обриви. Наличието на такива състояния в семейството също е фактор за поява на алергичен конюнктивит – асоциацията с фамилна обремененост е неоспорим факт. В тясна връзка с горепосоченото от съществено значение е консултативният преглед при алерголог при необходимост.
И само едно пояснително изречение относно трите хронични заболявания - атопичен, вернален и гиганто-клетъчен конюнктивит - те касаят или определена възрастова група /малки момченца при верналния конюнктивит/ или хора носещи меки контактни лещи / гиганто-клетъчен конюнктивит/ или пациенти с генетичната предиспозиция за алергии – атопичен конюнктивит, т.е относителният им дял в популацията е сравнително нисък и по тази причина не са обект на по-широка дискусия в тази статия.

Субективните оплаквания при алергичните конюнктивити са типични, но се проявяват в различна степен на тежест: сърбеж, зачервяване на очите, подуване на клепачите и оток на конюнктивата, светобоязън, сълзене с бистър или мукозен секрет, чувство за чуждо тяло. Възможни са съпътстващи прояви и от горните дихателни пътища – кихане, бистри секрети от носа, кашлица и др.

Диагностицирането на алергичният конюнктивит не представлява трудност, но е редно да се извърши от офталмолог, тъй като при самолечение или неправилно лечение алергичната реакция може да се влоши. С цел оптимизиране на терапевтичното поведение е необходимо да се осъществява добра колаборация между общопрактикуващи лекари, алерголози, дерматолози и офталмолози.
Лекарствените средства, които се използват при лечението на алергичните конюнктивити са три остовни групи: стабилизатори на мастоцитните мембрани, антихистамини и кортикостероиди – локално, а при по-тежките случай и със системно приложение. Първите две групи / стабилизаторите на мастоцитите и антихистамините/ приложени локално са очни капки, които могат да се капят продължително време, дори месеци при нужда. Ето защо е особено ценно те да са без консервант – последният сам по себе си би могъл да предизвика алергична реакция или да влоши вече настъпила такава. За щастие вече и на българският пазар има комбиниран нов продукт за бързо и трайно подтискане на алергичната реакция с тройно действие – антихистамин, стабилизатор на мастоцитните мембрани и инхибитор на еозинофилите.
Лекуващият лекар е този, който преценява какъв препарат или комбинация от медикаменти са подходящи за конкретния клиничен случай.
И в заключение с пожелание за много слънчеви и усмихнати дни ще си позволя да припомня, че превантивните мерки са с изключителна важност – носене на качествени слънчеви очила, шапки с широка периферия, слънцезащитни кремове, избягване до колкото е възможно на известни алергизиращи физико-химични фактори на средата.

Д-р Мариела Облашка, д.м.

Повече за очните заболявания може да прочетете на сайта на МЦ "Д-р Хайвазов"