Доц. Кирил Драганов надхвърли 5000 операции в Токуда
Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда
Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда
Лечебно заведение
Доц. Кирил Драганов надхвърли 5000 операции в Токуда

Доц. Кирил Драганов надхвърли 5000 операции в Токуда

Началникът на клиниката по хирургия се справя с тежки интервенции на черния дроб, панкреаса, дебелото черво

Като обикаля с трабантчето си преди повече от 20 години из Търновско да търси работа, сигурно се е тюхкал, че свободно място за млад хирург няма. Първо опитва в родния Павликени, но постепенно разширява кръга, та стига до Свищов, Търновград, Горна Оряховица, че даже и до Русе. Сега тамошните хирургии имат право да се тюхкат, че са изтървали голям бъдещ специалист. Днес доц. Кирил Драганов оглавява клиниката по хирургия в „Токуда", в която работят 44 души. Той е и сред най-вещите специалисти у нас при операции на черен дроб, панкреас, онкологична хирургия на стомаха и дебелото черва. Хем е много добър, хем не взема - далеч е от всякакви рушвети и алъш-вериши с пациента. За него казват, че не само най-сложната операция, а въобще нищо не може да го изкара от нерви. 

Мълчалив и далеч от емоционални изблици, но с естетско чувство за хумор, доц. Драганов не обича да говори за себе си. Говорят обаче хората, на които е спасил живота. Много ще са, след като 

на година в „Токуда“ оперира 430 пациенти

Желанието му да лекува идва в 10-и клас на русенската Английска гимназия. Иска да учи международни икономически отношения, но от БКП не му дават препоръчително писмо - дядо ми е съден от Народния съд. Тогава учителят по физическо Серафим Костов го дръпва настрана: „Стани един лекар - и партийният секретар, и баба от село ходи да се лекува. А и лекарите са по-независими пoлитически." Съветът спечелва Драганов за медицината. 

Кандидатства медицина по райониране в Плевен, каквото тогава е изискването. Бащата на негов съученик е ортопед и в З-и курс по време на клиничното обучение на студентите Драганов ходи да гледа как оперира чичо Ванъо (д-р Иван Гицов). В 5-и курс избира коремната хирургия. Д-р Гицов го спечелва за професията, като често повтаря мисълта на Хипократ: „Тава, което не се лекува с лекарства, се лекува с нож." 

Дипломира се през 1991 r. Разпределението е отпаднало, качва се на трабанта и обикаля за работа, но свободни места няма и започва в Бърза помощ в Павликени. След година постъпва в хирургията, а през 1994 г. печели конкурс за хирург в Александровска болница. Започва като ординатор, после асистент, а 2006 г. го заварва като старши главен асистент. „В тези години най-много научих от д-р Стефан Тонев в първа хирургия на Александровска болница - не само в рабатата, а и като отношение към колеги и пациенти", казва доц. Драганов. 

В „Токуда" отива „случайно". Първо канят да направи екип и оглави хирургията в откриващата се болница неговия учител, който току що се е пенсионирал. Той трябва да презентира пред японците проект за развитието на хирургията и Драганов му помага - пише проекта и го представя на английски. Тогава от „Токуда" предлагат на д-р Тонев да стане главен хирург на цялата болница, а Кирил Драганов да е началник на клиниката. Но Драганов не иска да гради кариера на гърба на учителя си и отказва. Връща го самият д-р Тонев: „Не се притеснявай, моето момче, първо се подбират лекари до 45-годишна възраст, а аз съм на 65." 

Не му е било лесно преместването, но със съпругата си обсъждат казуса и хирургът се решава. „Два месеца по-рано, ако някой бе казал, че ще напусна Александровска Болница, щях да се изсмея, защото виждах там следващите мои 10-20 години", признава той. Разликата между традициите в Александровска болница и новото предизвикателство описва като „оптимизъм и страх от неизвестното". „Токуда" му дава шанса да се докаже като началник на хирургичната клиника. И болницата, и специалистът са си от взаимна полза. 

Разширява опита cи в хирургията на черен дроб, на панкреас, на онкологична хирургия на стомаха и дебелото черво, които са всъщност и най-трудни. Задълбочава го и в чернодробната трансплантация и миналата есен бе първото му присаждане на черен дроб. „Това въобще не е най-сложната операция, която съм извършвал. Но като сътрудничество и координация по време това е най-сложното нещо в медицината - колаборацията в един и същ момент на анестезиолози, реаниматори, гастроентеролози, хематолози, патолози, лекари от клинична лаборатория, пулмолози, нефролози - всеки един в определен момент трябва да се намеси и ако действието му е малко извън протоколите, целият процес пропада", обяснява доц. Драганов.

Професионално предизвикателство са по-сложните операции в онкологията.

„При тях се отстраняват няколко органа, ангажирани от туморния процес— при панкреаса се отстраняват част от стомаха, целият 12-пръстник, жлъчен мехур и канали, а ако има разсейки към черния дроб, и той влиза в обема на операцията. След това следва сложна реконструктивна хирургия. Такива мултиоргании резекции, както се наричат, отнемат (5-7 часа, а сме имали операции и по 10 часа", обяснява началникът на хирургията в „Токуда“.

Но е убеден, че бъдещето на хирургията в онкологията е до време, защото с развитието на генетиката и фармакологията онкологичните заболявания може да се лекуват медикаментозно, т.е. по-рядко да се налага операция. „Аз съм от хирурзите, които не оперират, ако това не е наложително." Темата за дисертацията му подхвърля още през 1997 г. проф. Радослав Гайдарски по време на симпозиум, на който Драганов изнася доклад за цирозата на черния дроб. Професорът му казва: „От това може да стане дисертация, работи по „Хирургично лечение при пациенти с чернодробна цироза". През 2001 г. д-р Драганов защитава дисертацията. Тя е задължително условие да стане доцент, а той вече има достатъчно публикации в списания, доклади в симпозиуми часове пред студенти. Но доцент става едва през 2009 г. Има две специализации във Франция — чернодробна хирургия и трансплантология. Бил е и в Германия, и на кратко обучение в САЩ. Доц. Драганов е лекар безсребърник, далеч от изкушението, характерно у нас.

Не вземам

„Никога за 24 г. медицина не съм поставил условие пациентът да плати, за да го лекувам. Това бе и принцип на проф. Гайдарски в Александровска болница."

Влизал е в японски болници смята, че оттам могат да се пренесат доста неща и като медицина, и като взаимно човешко отношение между лекар и пациент. „Това ще повиши с 20- 30% положителния краен резултат. У нас задушават медицината въпроси от рода ще плати ли касата, няма ли, защо тази пътека е 2000 лв., когато пациентът ги е изхарчил още до влизането в реанимация. Да молиш ли близките да доплащат на касата", изрежда доц. Драганов.

След обединението на двете хирургии в „Токуда" ръководи най-големия екип от 44 души. При него отиват да се оперират не само българи, търсят го и пациенти от посолства, англичани, македонци, руснаци, либийци защото, макар и да не обича да говори за себе cи, работата говори за него. А и знае, че на операция не е сам - винаги му минава мисълта, че екипът му и Господ са с него.

Източник: 24 часа

Автор: Николай Москов

Реклама

Мнения

15 май 2015 14:01
Калина Захирова
15 май 2015 14:01

Доц. Драганов е сред най-скромните хора с който някога съм се срещала. И е единствения лекар, който отказа подарък в знак на признателност, че лекува мой близък. Даде торбичката на сестрите и каза, че това му е работата. Познавам го откакто беше в екипа на професор Гайдарски и супер много се радвам, че се е издигнал. Господ си знае работата:)