В онзи мрачен период едно хистологично изследване се бавеше по 5-6 месеца, след което всяка терапия е губеше смисъл. Имаме апаратура от ЕС - променим ли структурата си, ще плащаме неустойки

Идеята на здравния министър за сливане на онкологичните диспансери с други болници категорично не се приема от онкологичната гилдия и е повод за огромно социално напрежение. Мотивите на министър Москов са напълно несъстоятели.

Твърди се, че целта е свиване на излишни разходи от администрация. Администрацията на онкологичните центрове обаче е много малка - по 10-12 души. Ако КОЦ, в който работят 200 човека, се слее с голяма болница със 700 души персонал, се получава нова структура от около 900 души. Представете си икономия от 10-12 заплати колко ще се отрази. Финансовият ефект ще е нищожен. 

Друг мотив - пациентите се разхождали. На едно място ги оперирали, на друго ходели за хистологичен резултат, на трето за химиотерапия. Това не е така. КОЦ затова се наричат комплексни центрове, защото в тях са събрани всички отделения. Нека министър Москов заповяда в КОЦ-Шумен, за да види как цялото обслужване на пациента са случва на едно място, в една сграда. Пациентите имат пълен комфорт по отношение на диагностиката, на лечението си. Отделенията са просто на различни етажи. 

Аргументът, че КОЦ са в един двор с болниците, също не издържа. Благодарение на правилата за добра клинична практика пациентите се обгрижват изключително добре в онкологичните центрове. Ако има нужда, ние каним консултанти на място. Ако трябва да преведем пациента в съседно лечебно заведение, ние го правим. Това е наша грижа.Точно това, че КОЦ са в съседство с МБАЛ прави процеса лесен и удобен.

Когато г-н министърът се грижи за това дали пациентите се разхождат, защо не визира частните структури, които се създадоха, и на които той подписа лицензи в края на миналата година?! Защо те не се слеят с други лечебни заведения?! Защото именно в частните болници се получава най-голямото разхождане на пациентите. За тях се мълчи, за тях няма коментар. Виждате колко частни онкологични структури се разкриха през последните години, като за тях се ползват основно скъпите пътеки. Другите, които не са привлекателни като цена, не се развиват като дейности в частните болници. Но за това не се говори. Атакуват се общинските структури.

В последните 3 години в онкологичните центрове и специализирани болници по онкология беше доставена апаратура по европейска програма. Има  поет ангажимент на общините към ЕС, което означава в следващите 5 г. тези лечебни заведения да не бъдат закривани, преобразувани и да не се сменя предмета им на дейност. Това е написано съмсем ясно и точно в декларациите, които са подписали кметовете. Представете си каква огромна наустойка ще бъде платена. Опитът това да се премълчи не го отстранява като много сериозно обстоятелство, с което трябва да се съобразим.

КОЦ са тясно специализирани лечебни заведения. Те нямат работа в рамките на една МБАЛ. Организацията на работа в КОЦ е коренно различна. 

Отказът на г-н министъра от диалог с управители на КОЦ, с директорите на многопрофилни болници, с лекарското съсловие като цяло не е най-добрата позиция. Виждаде огромното напрежение в цялата мрежа.

Рискът за пациентите е голям. Със сливането на КОЦ с многопрофилната болница грижата за тях ще бъде размита. Административното обгрижване, регулиране, наблюдение няма да бъде на същото ниво. Качеството на лечение категорично ще падне. Ще се стигне до демотивация и загуба на специалисти, които са изключително дефицитни. 

Този експеримент бе извършен от 1990 г. до 2000 г. точно в Шумен. Тогава окръжният онкологичен диспансер бе слят с окръжната болница и се получи нова структура Обединен районен болничен комплекс. Толкова много проблеми са възникнали, че още на втората година ръководството започва преписка с МЗ за връщане на самостоятелността на диспансера. Причините - спецификата на работата, която те не могат да управляват достатъчно добре и  ред дейности, изискващи много сериозно наблюдение. Освен това очакваният икономически ефект от оптимизирането на администрацията категорично не се е получил. Изпратили сме тази преписка на г-н министъра. От нея ясно се вижда, че през този мрачен период, в който онкодиспансера е онконаправление към многопрофилната болница в Шумен, хистологичните изследвания на пациентите идваха след 4-5, че и след 6 месеца, което е абсолютно парадоксално. Когато един хистологичен резултат се забави толкова дълго, туморният процес, върху който е извършвана някаква оперативна намеса, продължава развитието си. До 20-я ден ние имаме възможност да започнем химио- или лъчетерапия, за да се получи реалното лечение и да унищожим евентуалните ракови клетки, преди да попаднат в кръвното русло. Когато един хистологичен резултат дойде след 3 или след 6 месеца, каквато химио- и лъчетерапия да приложим, тя е под формата на т.нар. плацебоефект. Нейната лечебна стойност е почти нулева. Просто лечението се извършва за психическо успокоение на пациента. Това за съжаление не беше изключение в практиката от 1990-а до 2000 г. Ако министърът иска това отново да се случи, нека да не се вслуша в съветите ни. 

Цялата онкологична гилдия е на крак. Ние трудно можем да се качим на автобуса, за да протестираме пред парламента, защото не можем да оставим пациентите си. На ако експериментът продължи, вероятно ще се стигне и дотам. Кой ще поеме отговорността пред пациентите, ако се стигне до ефективна стачка?! Една реформа може да успее, ако се пипа фино, с бели ръкавици.