Ден за борба със затлъстяването
МЦ ПРО-ВИТА
МЦ ПРО-ВИТА
Медицински център
 Ден за борба със затлъстяването

Ден за борба със затлъстяването

Доказана е връзката между излишните килограми и повишената обща смъртност. Според проучванията има връзка и между детското затлъстяване и диабет тип 2 при възрастните.

Днес Европа отбелязва 19 май като ден за борба със затлъстяването. През 2002 г. според Световната здравна организация нарастването на сърдечно-съдовите заболявания е свързано с нарастване броя на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Доказана е връзката между индекса на телесната маса (BMI) и смъртността. Изследвани са 894 000 души в 57 проучвания. При период на наблюдение от 8 години смъртните случаи при хората с наднормено тегло са повече с 66 000 спрямо тези с нормално тегло.Като всяко увеличение на BMI с 5 kg/m2 предизвиква 30%-но нарастване на риска от смърт. С нарастване на BMI рязко се покачва и рискът от сърдечно-съдови смъртни случаи. BMI между 30 и 35kg/m2 води до съкращаване на продължителността на живота с 2-4 години, а BMI между 40 и 45kg/m2 – с цели 8-10 години.

Според проф. Стефка Петрова проблемът с излишните килограми вече се среща по-често  в детската и юношеската възраст. Пълните деца обикновено се превръщат в затлъстели възрастни, а според редица проучвания има връзка между детското затлъстяване и редица социално-значими заболявания при възрастните като диабета и хипертонията.

Сред подрастващите се установява значително увеличаване на затлъстяването при децата в ученическа възраст. През 2011 г. средният процент на учениците с наднормено тегло е 16,5%, а със затлъстяване - 8%. При по-малките най-висока е честота сред тези на възраст от 6-9 години /10,8%/.

Честотата на наднорменото тегло е по-висока при момчетата, в сравнение с тази при момичетата и е най-голяма при децата в ранна училищна възраст. Така например при момчетата на 7-8 години затлъстяването от 8,8% през 1998 г. достига до 20,8% през 2011 г., а при момичетата от 5,4% до 14,6%.

Затлъстяването се свързва с повечето сърдечно-съдови рискови фактори, по-специално с повишено систолно и диастолно артериално налягане, повишен LDL-холестерол и нисък HDL-холестерол. С увеличаване на BMI случаите на захарен диабет нарастват много; захарният диабет обаче е изключително изпъкващ показател за сърдечно-съдови заболявания. 

Характерно за българския модел на хранене е, че половината от мазнините, които присъстват на трапеза, са от животински произход. У българите битува схващането, че щом е от растителен произход, мазнината е полезна. Всъщност прекаляването и с едната, и с другата мазнина е изключително вредно. И най-здравословните храни, когато се приемат в големи количества, могат да имат вреден ефект. Друг специфичен проблем за храненето на българското население е, че не се приемат достатъчно плодове и зеленчуци особено през зимата и пролетта, когато те са скъпи за голяма част от населението. Консумацията на мазни меса също е в големи количества.

Нездравословното хранене, в съчетание с обездвижването, са най-важните причини за социално значимите заболявания като сърдечно съдови, злокачествени и дихателни заболявания, диабет и др. Ето защо мерките, които се предприемат в световен и национален мащаб са насочени към профилактиката и промоцията на здраве и са неизменна и важна част в борбата за утвърждаване на здравословен начин на живот.

Мнения

определено има връзка между затлъстяването и диабета