Предимството й е, че е подходяща за пациенти с болести на щитовидната жлеза, ХИВ, депресии, болест на Крон, епилепсии, гломерулонефрити, пациенти с тежки съпътстващи заболявания-декомпенсиран захарен диабет, болести на сърцето и мозъка, при които стандартното лечение не може да се прилага

Д-р Радин Цонев – Началник на Отделение по гастроентерология в болница „Токуда“ в София

Д-р Цонев, има ли точна представя колко души страдат от хепатит С в България?

Болните са приблизително около 100 хил. души. За съжаление не можем да обхванем всички тези хора със скрининг, но такава е тенденцията в целия свят. Дори в развитите страни едва 10% от пациентите знаят за заболяването си. В Европа има само 1-2 държави, в които работи програма за скрининг, профилактика и лечение на хепатит С. Надяваме се ние да бъдем третата страна с такава програма и вече работим в тази насока. В момента у нас лекуваме между 400 и 600 души годишно и само до преди година бяхме в топ 10 на страните, които прилагат всички стандарти, включително и тройна терапия.

Тези подходи не са отменени, независимо, че в медицината много бързо навлязоха т. нар. безинтерферонови препарати, които са щадящи и не водят до тежките странични реакции, свързани с интрфероновото лечение. През декември м. г. те бяха одобрени по ускорена процедура първо в САЩ, а два месеца по-късно и в Европа. Това са лекарства, които могат да помогнат на над 180 млн. болни с хепатит С по света. За България сме определили около 300 души, които да бъдат включени на модерното лечение. 

 В кои случаи на хепатит С се прилага новата терапия?

Важно е да се отбележи, че пациентите не са селектирани на случаен принцип. С колегите от 12-те специализирани центъра в страната проведохме среща, на която всеки представи списък на болни за безинтерферонова терапия. Специална комисия от доказани експерти в областта на гастроентерологията разгледа подробно документацията и подбра най-спешните случаи. В тази група попадат пациенти, за които интерфероновата терапия е противопоказана – с болест на Крон, с автоимунни заболявания, с болести на щитовидната жлеза, с депресия, носители на ХИВ, пациенти с ХБН, лекари, медицински сестри. Безинтерфероновата терапия е подходяща и за хора с напреднала цироза и рак на черния дроб.

НЗОК ли поема лечението на пациентите с хепатит С ?

Да, през последните 15 години НЗОК плаща за пациентите с хепатит С, независимо дали са на единична, двойна или тройна терапия. За съжаление безинтерфероновите препарати все още не се реимбурсират от касата, но според мен може да бъде планиран бюджет и за тях. Защото съществува сериозна опасност част от селектираните болни да не дочакат включване в лечението. Изпратили сме необходимите документи до МЗ, министър Москов е откликнал положително на нашите предложения. Надяваме се да срещнем разбиране и от НЗОК. Разбира се, нещата опират до много средства. 

Колко струва тази терапия?

Един 12-седмичен терапевтичен курс струва между 80 и 100 хил. долара. Ако болният е с по-тежка форма на заболяването, курсът може да продължи и 6 месеца. Това са международни цени, като в България най-вероятно ще има предоговаряне с НЗОК.

Ще припомня, че във Виена бе приет европейски консенсус на Европейската асоциация по изучаване на черния дроб, в който е регламентирано кои пациенти трябва да бъдат лекувани с новите лекарства. В консенсуса е посочено, че безинтерфероновата терапия задължително трябва да се прилага при пациенти с умерена и напреднала фиброза – независимо дали са току що открити или не са отговорили на предишни курсове на лечение. В началните стадии на фиброза терапията е пожелателна. 

До пълно излекуване ли води безинтерфероновата терапия?

Можем да говорим за 97-99% процента излекуване както при хепатити с лека фиброза, така и при напреднали чернодробни заболявания- цироза.

Възможно ли след излекуване болестта да се върне?

Винаги, когато хепатит С се излекува, има траен вирусологичен отговор, при който няма наличие на вирус в кръвта. По старата система имаше проследяващ период от 6 месеца. Ако след тази половин година болният не покаже вирус в кръвта, можем да говорим за излекуване. Трябва да направим уговорката, че след 1 или 2 години пациентът отново трябва да бъде проследен, за да се установи, дали има траен вирусологичен отговор или болестта се е върнала.

Ако в този период болестта се върне, пациентът ще бъде сред приоритетните за безинтерференово лечение, освен предварително селектираните 300 души, за които споменах в началото.

Как се диагностицират пациентите, при положение че болестта няма ясно изразени симптоми?

Винаги съм казвал, че ако в една зала има 300 души, трима от тях са с хепатит С без да знаят. Затова веднъж годишно трябва да се пуска серологично изследване. Никой не е застрахован – всеки прави любов, ходим на зъболекар, някои си правят татуировки, други пиърсинг. Всички тези дейности ни правят уязвими.

От епидемиологична гледна точка рискови са групите на ХИВ-позитивните, наркозависимите, затворниците и хомосексуалните мъже. Тези специални популации също се нуждаят от сериозно внимание, защото те създават огнища на инфектираност.

Положителните резултати от серологичното изследване не винаги означават, че човек е болен. То е първоначалният скриниращ маркер. В случай на положителен резултат от него, изпращаме пациента за вирусологично изследване. Ако резултатите от него също са положителни, тогава потвърждаваме диагнозата, че е налице хроничен активен С-хепатит и болестта трябва да бъде лекувана.

Необходимо ли е болните с хепатит С да спазват определена диета?

Старите схващания бяха, че не трябва да се яде мазно и тлъсто. В момента не ограничаваме пациентите. Те могат да се хранят с всичко - с пълноценна белтъчна и въглехидратна храна, с плодове и зеленчуци.

Много е важно обаче да не употребяват алкохол, защото допълнително уврежда хепатоцита. На всичките ми пациенти с хепатит С изключвам алкохола. Когато проблемът е решен напълно и останат само антителата, тогава вече човек може да пие.