д-р Златослав  Арабаджиев, дм
д-р Златослав Арабаджиев, дм
Лекар

Киберпсихология – девиантност на Аз-а или „продължение” на личността във виртуалното пространство

Огромният скок в науката и технологиите през последния век откри много нови перспективи пред човечеството. От появата на компютрите, съвременните мобилни технологии, софтуерни продукти и различни приложения за достъп до интернет, комуникацията между хората, непрекъснато се променя.

Развитието на технологиите в съвременния свят, размиването на границите на киберпространството, непрекъснато увеличаващият се поток от информация и непрестанната конкуренция на пазара за образование и труд, водят неизбежно след себе си потребност от висока компютърна компетентност. Увеличаващата се дистанция между хората, липсата на доверие и достатъчно любов, безспорно доведе до ориентиране на обществото „по пътя на по-малкото съпротивление” а именно виртуалния социален живот, където човек може да бъде който пожелае и да изглежда както пожелае. Липсата на визуален контакт „отваря вратите” на социалното безсилие и некомпетентност и всеки може да се разтовари от стреса на ежедневието си и собствените си ограничения. Комуникацията в днешното време е трансформирана между:човек, компютър и човек фиг.1.

Web - технологиите предоставиха възможност за бързо превключване на контактите и взаимоотношенията от един на друг индивид, от един индивид към компютър и от една към много връзки. Виртуалният свят (киберпространство) създаде негова собствена култура, езици, субгрупи и поведенчески модели в средата на разнообразните социални медии. Виртуалният святима някои позитивни черти като: по-лесна комуникация, изграждане на взаимоотношения, повече забавление, наличие на контрол върху взаимоотношенията, скъсяване на времето и пространството при комуникацията на индивидите, чувство на сигурност, задоволяване на непосрещаните нужди в реалния свят и пр. Въпреки това виртуалният свят има и неговите мрачни аспекти. В реалният свят, социалните връзки или социалните групи принуждават индивидите да действат по един желан начин съобразен с доминиращата култура, идентичност, норми, правила, вярвания и др.

Фиг.1 Поток на комуникацията в съвременния свят. Поради приоритетното комуникиране на хората в киберпространството, компютърните системи и периферия се оказват свързващо звено между участниците в киберкомуникацията. Основното средство за комуникация все още остава текста.

Основни понятия:

Киберпространство - топредставлява една виртуална област, която няма материален субстрат, но тя е създадена от материални средства, т.е. компютрите и тяхната периферия. Погледнато в исторически план киберпространството е било използвано с приоритет само от учени, изследователи, специалисти, а сега е споделено пространство за всички хора по света в една или друга степен. Киберпространството в ерата на информационната революция прави нов социален пренос, като този процес включва милиони хора от целия свят. Техният брой се увеличава непрекъснато всеки ден. Никога досега в историята на човешката цивилизация, един човек не е имал възможност да осъществява комуникация и да обменя мисли с толкова много хора едновременно в реално време.

Основното средство за комуникация в киберпространството все още остава текста – текстовата информация, текстови съобщения. Проблемът с виртуалната комуникация става все по-обществено значим. Съвременната технология е толкова напреднала, че вече можем да комуникираме с хора от различни националности, чрез използване на специален софтуер, дори без да знаем техния език.

В киберпространството хората могат да запазват самоличността си. Тази особеност и възможност за дискретност може да ги насърчи да проявяват поведение, което до момента не са имали смелостта да покажат. Така те могат да реализират своите фантазии, дискретно и без задръжки. Много по-лесно могат да намерят съмишленици в киберпространството, без значение колко екзотични, странни или извратени са техните влечения и желания. Понякога това, което могат да изразят и да преживеят в киберпространството, няма и не може да има аналог в реалния им живот. По този начин комуникацията в киберпространството става по-атрактивна, избягва се тревожността и разочарованието, което възниква при контакта лице-в-лице.

Киберпсихология – Това е ново направление в науката и по-специално в психологията.Някои автори я разглеждат дори като субспециалност на психологията. Тя се занимава с изучаването на взаимодействието между хората, технологиите и компютрите, както и с последствията и ефектите от това взаимодействие.

Погледнато в исторически план, възникването на понятието киберпсихология е тясно свързано с появата на понятия като: виртуална реалност, киберпространство, интернет и др.

През 1984 г. Уилям Губсън публикувал своя роман ”Neuromancer”, в който за първи път въвежда понятието киберпространство. Той го описва като едно графично представяне на базата данни, съхранявани от световната компютърна мрежа и е свързано с мозъка на всеки един човек.

През 1985 г. Джерън Леншър въвежда понятието виртуална реалност. Горе-долу по същото време Tim Berners Lee изобретява интернет, след което схващанията за киберпространството и виртуалната реалност се превърнали в модерно направление.

През 1990 г. е създаден прототип на World Wide Web (www), а през 1991 г. е създаден и първият интернет браузер. След като всички тези събития са станали факт постепенно започва да се заражда и да се развива киберцивилизацията.

Виртуална реалност – етимологията на това понятие произлиза от латинската дума “virtus”, което означава смел, военна доблест; “virtualis”- възможен, предполагаем, и от появилата се по-късно английска дума “virtual” – виртуално.

Виртуалното пространство непрекъснато създава виртуални взаимоотношения. Има описани случаи на хора, които сключват виртуален брак с on-line пастор, извършва се виртуална сватба, с виртуални свидетели. След „церемонията” двойката прекарва няколко дни в киберпространството заедно – „меден месец”. Това е пример за индивиди, които предпочитат да дават приоритет на виртуалните си взаимоотношения пред реалните.

Според Джерън Леншър виртуалната реалност представлява завладяваща и интерактивна симулация на реална или измислена среда, т.е. това е един илюзорен свят, в който индивидите са „потопени” и си взаимодействат. Този свят представлява една симулационна система, способна да създава стимули в сетивните (перцептивните) мозъчни области и съответни отговори от моторните (ефекторните) области и то в реално време. Това е един изкуствен триизмерен свят, разположен в киберпространството, който е създаден от компютрите и се възприема от човека. Всичко това води до създаване на чувство за реалност и усещане за принадлежност към виртуалния свят. Киберпространството е електронната мрежа в която се намира виртуалната реалност.

В съвременния свят хората все по-масово и по-продължително „престояват” в киберпространството и все повече използват компютрите за тази цел. Това води до едно усещане, че компютрите и виртуалната реалност са продължение на личността в киберпространството, което е свързано и с техните предпочитания и интереси. Компютрите и киберпространството могат да се разглеждат като междинно (преходно) пространство, което води до разширяване на психичния свят на индивида фиг.2.

Фиг.2. Компютрите като продължение на личността. Разширен психичен свят на индивида. Сумарно преживяването на индивида за разширения си психичен свят е много повече от реалната му личностна характеристика и преживяванията в реалността. То е сума от реалната личност и преживяванията му във виртуалната реалност и винаги е повече от реалния Аз на индивида.

По данни на Едуард Кастронов съществува „нов свят”, наречен Norrath”, който е „обитаван” от предприемчиви хора, които наричат това виртуално място свой постоянен дом. Във всеки един момент там има не по-малко от 60 000 души. Това представлява една виртуална държава със своя собствена валута, виртуално правителство, закони, наказания, емигранти, работодатели, работници и население. Сървърът й е изграден от повече от 40 мощни компютри разположени в Сан Диего. Само за 2006 г. в подобни виртуални проекти са взели участие повече от 15 милиона потребители, а годишният виртуален доход се равнява на няколко милиарда щатски долара. Тези потребители предпочитат да прекарват повече време във виртуалната държава отколкото със семействата си или на работното си място.

Това преживяване може да бъде толкова значимо, че собственият Аз да се идентифицира напълно с образа от виртуалната реалност и така да се прехвърлят черти и качества от виртуалната характеристика към реалността и взаимоотношенията от реалността Фиг. 3.

Фиг. 3. Чувство на преживяване на идентитет на реалния Аз с виртуалния Аз. Индивидът приема надстройката на виртуалния си Аз вътре в собствения си Аз и функционира в обичайната си житейска обстановка с новия разширен Аз, притежаващ характерискити и качества и от реалния и от виртуалния Аз.

За първи път киберпсихологията се появява в началото на 21-ви век в САЩ като следствие на възникналата необходимост от ново направление в психологията, която да изучава човешкия мозък и поведение в контекста на взаимоотношения и комуникацията между двете основни системи: човек и машина (в широките граници на компютърната култура и виртуалната реалност).От началото на новото хилядолетие, повече от 50% от населението в световен мащаб използва за лични и професионални нужди компютри, интернет, различни мобилни устройства и пр. Това означава, че нашите възприятия са подложени на една дълго продължаваща експозиция на различни обекти, към които еволюционното време за адаптиране е изключително кратко. Все повече нашите възприятия са насочени към компютърния екран и все по-малко към естествени обекти и изображения. Всичко това се е превърнало в задължителна част от съвременния живот.

Киберпсихологията предоставя нова визия за света, природните и психичните процеси и отговаря на новата вълна на развитие на човека и присъствието му в киберпространството. Въпреки, че мозъкът има свой морфологичен субстрат, ние възприемаме реалността като едно нейно отражение в нашия мозък. Може би това е причината за нашата склонност толкова бързо да се „потапяме” във въртуалната реалност, именно поради факта, че самото възприемане на реалността е само нейно отражение, а самият процес на възприемане е резултат от поредица сложни невробиохимични процеси.

Етимологично думата киберпсихология произлиза от: „cyber (cybernetics) – наука занимаваща се с работата, контрола и комуникацията, от гръцки „кибернетика” означава изкуствено управление, управление на науката и обработка на информацията и psychology – наука за душата и поведението.

Киберпсихологията е интердисциплинарна психология. Нейното поле е разнообразно, сложно и съдържа много области на компетентност от: невропсихология, конпютърни и социални науки, комуникационни технологии и др. Въпреки, че е една интердисциплинарна наука, киберпсихологията има своя собствена идентичност. Киберпсихологията използва някои от традиционните понятия в психологията, но съотнесени към „живота on-line и преразглежда традиционните теории за поведението, за да ги съпостави с поведението в киберпространството и за да се интерпретира по-добре on-line поведението”.

Основните задачи към съвременната киберпсихология са:

  • -Дали основните психологични теории ще бъдат способни да обяснят киберповедението?
  • -Дали ще има нужда да се видоизменят старите теории или ще се наложи да се „построят” нови теории в контекста на киберпреживяванията и мотивите за киберповедението?
  • -Необходимост от разширяване на научните граници и въвеждане на нови понятия, които да отразяват съвременната действителност.

Основните теми с които се занимава киберпсихологията са:

  • -On-line идентичност;
  • -On-line връзки и взаимоотношения;
  • -Личностни типове в интернет пространството;
  • -Зависимост към компютри и интернет;
  • -Регресивно поведение в киберпространството;
  • -On-line превключване на пола;
  • -Sexting.
  • -Cyber-bulling;
  • -Cyber-престъпления

Киберпсихологията като наука прилага своите методи на изследване, наблюдения и анализ в on-line и off-line света. Естествено наличието на отделна наука води до потребността да се обучат кадри, които да прилагат научността в практиката си, така възниква основния “войн” – киберпсихологът. Той изучава човешките взаимодействия със: социални мрежи, мобилни технологии, игрови конзоли, виртуална реалност, изкуствен интелект и др. Той използва своите знания, за да подобри on-line и off-line качеството на живот на своите клиенти и да се намеси или да предотврати всякакви опасности, които застрашават благополучието на хората, както on-line, така и off-line.

В съвременният живот границата между on-line и off-line световете е многo“тънка” и незабележима. Киберпространството с всичките си проявления има огромно влияние в ежедневния живот. То вече е престанало да съществува като отделна част „там някъде”, а просто е навсякъде около нас.

Когато киберпсихологът прилага познанията си, основна негова цел ще бъде да разбере:

  • -докъде се разпростира on-line и off-line поведението на клиента, но и ще може да разбере все по-голямото сливане на тези два свята, които в миналото бяха само научна фантастика.
  • - друга негова основна задача е да максимизира стратегиите за подобряване на кръстосаното функциониране и да предотвратява или предпазва от кръстосано проблемно поведение.
  • -Крайният резултат трябва да бъде интегриране на двата свята, за да се постигне един по-качествен и по-ефективен живот.

Основни изисквания за киберпсихолога са:

  • -интердисциплинарно обучение в сферата на психологията, невронауките и компютърните технологии;
  • - способност за себеопознаване - на собственото поведение и самоaнализ на собственото поведение в киберпространството и изясняване на собствената мотивация на on-line и off-line живота си. Само тогава той би имал способност да бъде полозен на останалите. Изводимо от посочените цели, киберпсихологията има интегративна функция.

Съвременните технологии ни дават възможност да контактуваме със значимите си хора както и на работното си място по най-разнообразни начини. Най-разпространеният вид комуникация към настоящия момент е чрез смарт-фон, особено сред учениците и студентите. Много потребности на индивидите в момента се задоволяват, чрез мобилните телефони, например: близост, загриженост и усещане за загриженост и пр. В тези случаи мобилният телефон играе ролята на „медиатор” при задоволяване на нашата потребност от принадлежност, която по принцип изисква изграждане на социални взаимоотношения. Обикновено хората използват мобилните си телефони и други устройства на комуникация, за да осъществяват връзка с хората от ежедневието си.

Киберпространството, като същност, е нещо много повече от място за тийнейджъри, аутсайдери и други хора. То е и много повече от една огромна библиотека за справки и събиране на информация. Киберпространството е изпълнено с различни социални възможности като: взаимоотношения, социални групи и общности. Киберпространството е мястото, където израства днешното поколение. Има млади хора, за които интернет е „въздуха който дишат”, съответно има възрастни, които никога не го използват и поради тази причина в много по-голяма степен се увеличава дистанцията между поколенията.

Силата на киберпространството се крие в неговия потенциал да изолира, манипулира и въпреки всичко тези две събития може да се преживяват като случили се по един полезен начин.

Към момента киберпространството се разраства изключително много във всички посоки и е трудно то да бъде определено с конкретни граници. То е свързано с радиото, телевизията, банкирането, работата, телефоните, транспорта, медицината, образованието и пр. Границите му с другите територии непрекъснато се размиват и вече не е възмождо то да бъде отделено.

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Ann Liebert, Mary (2012-04-24). "CYBERPSYCHOLOGY, BEHAVIOR, AND SOCIAL NETWORKING" 16. |accessdate= requires |url= (help)
  2. Barak, A., & Suler, J. (2008). Reflections on the psychology and social science of cyberspace. In A. Barak & J. Suler (Eds.), Psychological aspects of cyberspace: Theory, Research, Applications (pp. 1–12). Cambridge, UK: Cambridge University Press.
  3. Blascovich, Jim; Bailenson, Jeremy. Infinite reality : avatars, eternal life, new worlds, and the dawn of the virtual revolution (1st ed.). New York: William Morrow. ISBN0061809500.
  • 4.Borae Jin, Namkee Park. Реальные контакты являются предпосылкой для общения по телефону и обмена текстовыми сообщениями
  • 5.Brenda K. Wiederhold, MBA, Ph.D. The Virtual Reality Medical Center San Diego, CA, USA
  1. Cheng Cecilia and Li Angel Yee-lam. Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking. December 2014, 17(12): 755-760..
  • 7.Cyber psychology: An Intraduction to Human – Computer Interactions, 1-st; Cambridge University Press, New York 2008.
  • 8.Evgrafov, I (2002). Psychology and Cyberspace.
  • 9.Gordo-López, J. & Parker, I. (1999). Cyberpsychology. New York: Routledge.
  1. John Suler's The Psychology of Cyberspace -Psychotherapy in Cyberspace
  • 11.John Suler's The Psychology of Cyberspace Jan 2002 & Feb 2004 (v2.5)
  • 12.Mark D. Wiederhold, M.D., Ph.D. CyberPsychology & Behavior JournalSan Diego, CA, USA
  1. Pempek; Yermolayeva; Calvert. College students’social networking experiences on Facebook 30:2 (2009).
  • 14.Prof. John Suler. 2013: Cyber Psychology as Interdisciplinary Applied and Expiriencial.
  1. Savastio, Rebecca. "Facebook Cause Depression New Study Says". Liberty Voie. Retrieved 10 June 2014.
  2. Spring 2012 Schedule of Classes". Retrieved 5 March 2012.
  • 17.Stamoulis, K., & Farley, F. (2010). Conceptual Approaches to Adolescent Online Risk-Taking. Cyberpsychology: Journal of Psychosocial Research on Cyberspace, 4(1), article 1.
  • 18.The Psychology of Cyberspace by Dr. John Suler
  • 19.Towards Cyberpsychology Mind, Cognition and Society in the Internet Age Edited by: G. Riva Istituto Auxologico Italiano Milan, Italy C. Galimberti Università Cattolica Milan, Italy
  • 20.Wallace, P. M. (1998). The Psychology of the Internet. Cambridge: Cambridge University Press.
  1. Westerholm, Russell. "Facebook Use Bad For Self-Esteem No Matter Why You Log On". Universityherald. Retrieved 10 June 2014.
  • 22.Whittle, D. B. (1997). Cyberspace: The human dimension. New York: W.H. Freeman.
  1. Williams, Ray. "Is Facebook Good Or Bad For Your Self-Esteem?". psychology Today. Retrieved 9 June 2014.
Реклама

Мнения

26 май 2015 15:19

а къде могат да се видят фигурите, за които се говори в текста?