Публикация

Специфика при психотерапевтичната работа с деца със симптоматика от аутистичния спектър

Специфика при психотерапевтичната работа с деца със симптоматика от аутистичния спектър

Всяко дете се явява като свидетел от срещата между един мъж и една жена. Казват, че не родителите, а детето избира своите родители. Още от преди неговото раждане детето се вписва в езика на възрастните – в мислите, във фантазиите, в речта, в ежедневните навици.


Бъдещите родители започват да се съобразяватс него, да му отреждат място в семейството, да се адаптират към него и то още преди да са го поели в ръце. Те му говорят, пеят, галят. Те го инвестират!

Часове след раждането, детето е способно да разпознае гласа на своите родителите, да разпознае миризмата им, да си обръща главичката към тях сякаш ги търси и то преди да достигне неврофизиологическа зрялост на зрението.

Децата страдащи от аутизъм или разстройство в развитието, поради все още неясни причини изглеждат безразлични. Бебето или детето не реагира или реагира малко на призива на Другия. Не гледа, не си обръща главичката, когато родителите го зовът.

Някои родители споделят, че детето им е плакало толкова много и с нищо не са могли да го утешат. Други разказват, че детето им не е проходило като другите деца, ами направо е започнало да тича. Добавят и следното: забавяне на речта или поява на такава с богат речников запас от ранна възраст; нарушения на съня; интерес фиксиран на детайлите на определен предмет, но не и на самият предмет; затруднения в храненето – селективност спрямо продуктите; повтарящи се движения – движения на ръцете, въртене, полюляване; затруднения в социалните взаимоотношения. Но както и да го наречем „аутизъм, разстройство в развитието, поведенчески проблеми, хиперактивност и дефицит на вниманието”, можем да говорим за психично страдание на детето. Но дори една диагностика да обхваща група деца, то при всяко вида на симптома, интензитета и силата на проявата им е различна, различна е и реакцията на родителите: някои приемат, други отхвърлят, трети се мобилизират. Във всеки случай остава една вътрешна болка, чувство на вина, чувство на неразбраност и ......ходене по мъките. А и що се касае за детско психично здраве в България, то то се изчерпва в момента на поставяне на диагноза. А след това?

Всяко дете е индивидуално и единствено. Затова и работата с тези деца и техните родители е индивидуална. Мултидисциплинарната работа сякаш отговаря най-добре на нуждите им – психотерапия, ерготерапия, психомоторика, логопедия.

Тук ще акцентирам върху определени характеристики на психотерапията:

Сеансите се провеждат с родителите. Дете, татко и мама имат своето определено място.

Колкото по-рано започне терапията, толкова по-добре за развитието на детето, тъй като може да се избегне появата на цялата психопатология, която ще срещнем по-късно.

В момента сякаш първите стъпки в кабинета на терапевта се правят, когато детето е на 3-5 год.( по съвет на екипите в детските градини) и на 7-8год. (по съвет на педагозите в училище).

Изключителното в нашата работа с тези деца (в колаборация с родителите) е това, че начинът, по който заобикалящите и околната среда ще реагира, може да доведе до подобрение в развитието на детето и във връзката на детето с другия. С помощта на родителите, заедно, успяваме да построим връзка на детето със света, връзка, която от самото начало ни се струва, че детето не желае.

Ирина Калчевска-Заркова

Детски, юношески психолог в ДКЦ Асцендент

Коментари