Нуждата от внимание
Веселин Красимиров Койнов
Веселин Красимиров Койнов
Експерт
Нуждата от внимание

Нуждата от внимание

​Един от най-честите въпроси, които сте ми задавали, е – „Как да го/ я накарам да ми обръща внимание?“

Автор: Росица Вакъвчиева 
Източник: http://sebepoznanie.com/

А питали ли сте се някога защо хората имат толкова голяма нужда от внимание? Защо всички ние изпитваме потребност да ни обръщат внимание и ни се иска да ни показват че значим нещо, че някой държи на нас и сме важни за него?

Учените определят нуждата от внимание и признание като една от основните човешки потребности.

На никой не му харесва да бъде игнориран или пренебрегван, но вероятно сте забелязали, че има хора, които изпитват по-силна, дори болестна нужда от внимание, по всяко време. Те непрекъснато търсят доказателства за тяхната значимост, а ако не им се обърне внимание или околните нямат време за тях в момента, приемат това твърде лично и дълбоко страдат. Без специално внимание, те не могат да живеят щастливо, чувстват се нещастни, изолирани, сами, онеправдани, загубват мотивация, не виждат смисъл…

Тази силна нужда от внимание прави хората изключително уязвими, раними и зависими от другите.

Когато някой им обърне по-специално внимание, сякаш им порастват криле – вече започват да се чувстват значими, започват да виждат смисъл и се изпълват с енергия. Затова се прилепват към своя „благодетел“ и искат още и още като подсъзнателно го манипулират, за да си получават „дозата“. Но болестната нужда от внимание е като зейнала яма и никога не може да се напълни…

А ако човекът, който им е давал усещането за значимост изгуби интерес и се отдръпне, те изпадат в депресия, започват да се самосъжаляват и отчаяно търсят начин да го накарат отново да им обръща внимание.

Във връзка с нуждата от внимание, аз доста съм анализирала случаи от моя живот, а също така често наблюдавам сходни такива, които ме карат да се замисля и ме провокират да търся отговори. Сценарият в тези случаи е горе-долу следният:

Един мъж е влюбен в дадена жена, започва да я ухажва и да прави всичко за нея, но тя не го обича и го отблъсква. Въпреки това на нея ѝ е приятно самото усещане, което този човек ѝ носи, чувства се харесвана, обичана, желана, по-специална от другите, най, най…

Когато мъжът се умори безрезултатно да дава всичко от себе си и престане да прави специални жестове, на нея изведнъж започва да ѝ липса този човек, дори си мисли, че вероятно е влюбена в него, след като усеща такава липса. И се пита – „Защо този мъж ми липсва след като не го обичам, дали пък това не е любов, може би и аз съм влюбена?“

Всъщност ѝ липсва това, което този мъж ѝ е носил – усещане за значимост, признание и специално внимание.

Разбира се, на всеки човек му е приятно да знае, че е харесван силно и някой го обича до полуда, дори самият той да не изпитва същото. Но тези, които страдат от силна нужда от внимание често започват да търсят отново човека, когото са отблъснали и да си играят несъзнателно с чувствата му. Дори самите те не могат да разберат защо го правят. Лутат се в лабиринта от противоречиви мисли и чувства, които ги обземат и се мъчат да си изяснят какво всъщност искат.

И не могат да осъзнаят, че това, което ги тегли към онзи човек е силната им нужда от внимание.

Открила съм, че крещящата ни нуждата от внимание е една от основните причини, която ни прави зависими.

От къде идва силната ни нужда от внимание?

  • Липсата на внимание или прекалено внимание в детството.

Вниманието е жизнено необходимо за малкото дете. Нуждата от внимание при децата е не само от психологически, но и от физиологичен характер. Научните изследвания доказват, че ако едно дете няма връзка с майка си или не е обградено с грижи и внимание, то страда от проблеми със здравето. Ако родителите не са имали време за детето, не са му обръщали внимание или са пренебрегвали неговите чувства и преживявания, то започва да усеща празнота и силна нужда от внимание. Всяко пренебрегване от другите в живота му, когато порасне ще му носи дълбоко страдание и чувството, че „не струва“ , че е отхвърлено и неприето. И ще започне да се вкопчва в идеята да намери човек, който ще му даде цялото внимание на света и ще го направи щастливо.

Разбира се и прекаленото внимание към детето (например когато е единствено дете) не е никак полезно, защото пречи то да развие самостоятелност. Когато едно такова дете порасне, винаги ще търси същото внимание и ще иска някой постоянно да се грижи за него.

  • Преживявания в миналото.

Ако в миналото често са ни отхвърляли или игнорирали, ние започваме да страдаме и подсъзнателно търсим „спасителя“ , който да ни върне самочувствието и да ни направи щастливи. Привързваме се към всеки, проявил внимание към нас и изпитваме страх че може да го загубим.

  • Ниско самочувствие и неувереност в себе си.

Ако страдаме от чувство за малоценност и не вярваме в себе си, ние постоянно ще се чувстваме застрашени, неуверени, несигурни. Ще имаме нужда от внимание и признание от околните, за да можем да вървим напред. Затова главна цел в живота ни ще е непрекъснато да търсим доказателства в отношение на другите към нас, а критерий за нашата стойност ще стане това дали някой ни е обърнал внимание.

Разбира се, причините могат да бъдат най-различни и уникални за всеки човек. Но независимо какви са причините за развиването на такава силна нужда, тези хора стават изключително раними и изживяват болезнено всеки отказ да им се обърне внимание на момента.

Аз лично разграничавам два вида нужда от внимание, които мога да нарека пасивна иактивна нужда.

  • При активната нужда от внимание човекът, страдащ от липса на внимание проявява агресия към околните, вини целия свят за това че не му отдава „дължимото“ и е способен да извърши дори престъпление, само и само да получи внимание. Обикновено когато са били деца, тези хора са получавали внимание от близките си само ако са правели пакости (така нареченото негативно внимание) и затова са приели, че това е начинът за получаване на така необходимото им специално отношение.
    Други хора искат винаги да са „под прожекторите“ и избухват или предизвикват конфликти ако някой се опита да им отнеме това място. Това е подмолна (прикрита) нужда от внимание, при която човек привидно е самоуверен и дори прекалено самоуверен, но това е само маска, а дълбоко в себе си той се чувства несигурен, слаб, застрашен.
    При „по-леки“ форми на активната нужда от внимание, хората подсъзнателно манипулират другите, за да ги карат да им обръщат внимание и им внушават чувство за вина като се цупят, сърдят, заплашват или дори изпадат в истерия.
  • При пасивната нужда от внимание, човекът обикновено не признава нуждата си. Често се чувства пренебрегнат, но не издава чувствата си, не нахалства, не изисква открито да му се обърне внимание и не говори за това, но дълбоко страда, депресира се и губи мотивация. Остава му само надеждата, че все пак ще се появи някой, който ще го оцени.

Разбира се, при всеки е много индивидуално и аз едва ли бих могла да разгледам всички възможни случаи. При всички положения обаче нас ни интересува едно:

Как да излекуваме прекомерната нужда от внимание?

  • Дайте си това, от което имате нужда.

Казвали ли сте си някога - „само да имаше някой, който да се интересува за мен, който би искал да направи всичко за мен, само да имаше един човек, който…“ Ние си мислим, че ако намерим този човек, животът ни ще придобие смисъл и ще бъдем истински щастливи. Това обаче е заблуда. В миналото, когато съм преминавала през трудни моменти, аз също винаги съм си мислила кога ще намеря такъв човек…докато осъзнах, усетих, че този човек съм аз самата.

Този човек, който ще ви даде внимание винаги, по всяко време, можете да бъдете само ВИЕ.

Бъдете на разположение на себе си, дайте си вниманието, което ви е нужно. Дръжте се към себе си така, както бихте искали да се държат с вас.

Когато правим нещо с цел да привлечем внимание на хората, ние си мислим, че го правим заради нас, но всъщност по този начин пренебрегваме себе си.

Затова вместо да губите време и енергия като се опитвате да накарате околните да ви обръщат внимание, отделете време за себе си.

Вероятно си мислите, че отделяте време за себе си, защото се грижите да изглеждате добре, да говорите добре и т. н. Но не това имам предвид. Отделете време за своите приоритети, отделете време да осъзнаете какво става вътре във вас и да се погрижите за това да изчистите събрания „боклук“. Заемете се с решаването на собствените си проблеми и си дайте си цялата нужна подкрепа, която очаквате от другите.

Ако вие започнете да си обръщате внимание и да се обичате, тогава ще започнат и другите.

  • Не приемайте нещата лично.

„Не приемай нещата лично“ – това е едно от четирите споразумения на толтеките, което аз много често повтарям. И тук това да не приемаме нещата лично се оказва ключов фактор, за да не страдаме излишно.

Ако някой не може в момента да ви обърне внимание, ако не проявява интерес към това, което сте направили или не споделя вашия ентусиазъм от дадено преживяване, не го приемайте лично. Ако сте усетили болка и се чувствате пренебрегнат, осъзнайте, че това е заради острата ви нужда от внимание.

Помнете, че вниманието на другите към вас не е критерий за собствената ви значимост.

Ако постоянно страдате от липса на внимание, това означава че самите вие не си давате нужното внимание.

  • Започнете да се отделяте от хората, от които сме зависими.

Това може да звучи жестоко, но всъщност ще ви помогне да станете независими. И тук нямам предвид да се разделите с тези хора, а да престанете да разчитате на постоянно внимание от тяхна страна. Работете върху своята увереност, изградете свой личен живот, ценете всеки свой малък успех и се подкрепяйте.

А както винаги се случва, именно когато не разчитаме на вниманието на другите, точно тогава го получаваме. Защото когато сме уверени, сигурни в себе си, а не сме постоянно в нужда и не прилепваме, ние ставаме много по-привлекателни за околните.

А вие какво мислите – как може да се преодолее болестната нужда от внимание? Споделете вашето мнение и опит.

Мнения

26 май 2015 13:12

Много ми хареса статията. Мога да добавя само, че трудностите ни каляват и правят по-уверени. Отделянето от хората е чудесен съвет, но трябва да става постепенно и с цялото ни съзнание :)