Публикация

Изповед на един пациент: ​Ужас е да живееш с хапатит С

Изповед на един пациент: ​Ужас е да живееш с хапатит С

… още по-голям ужас е да знаеш, че животът ти вече зависи не от лекарите, а от бюрокрацията


Изповед на един пациент: Беше 2012 г., отидох да дам кръв. За приятел. Направих го. Но ми се обади човек от кръвопреливния център и ми съобщи: не можеш да си кръводарител, заразен си с хепатит С. Изключено, някаква нелепа грешка! Нямаше от какво да е. Една казарма и една зъбна операция съм имал дотук по-извънредно… Това е. Животът ми иначе, на човек малко преди тридесетте, бе направо като сбъдната американска мечта в България. Професионална реализация, шанс и позиция, изключителна среда, невероятна съпруга също с кариера, две прекрасни деца, здраве, спорт, пътувания, ипотека – само нормални неща. И много нови планове, куп мечти. Направих все пак повторно изследване – в Токуда, при д-р Радин Цонев. Диагнозата се потвърди.

Всичко се срина…

Биопсията на черния дроб установи и начална фаза на увреждания, агресивно развитие на вируса, наложително лечение. Започна се по известните и плащани у нас интерферонови схеми. В някои случаи терапията работи, организмът я приема с повече или по-малко усложнения, но при мен не се получи. Разбих се напълно, сърце, анемия, хормоните ми се разбутаха до безобразие. И нищо като вирусологичен отговор… Който иска, нека опита да влезе в моите обувки – нищо от моя живот не можеше да бъде като преди. Живееш с ужас, с болка, само в страх и за себе си, и за всеки до теб. Пазейки при всяко свое движение вкъщи стерилна чистота. Заспивайки всеки път и с мисълта, че вече никого не можеш да целунеш и че си… смъртен. До 2014-а бях вече в пълен емоционален срив, нищо от мен като личност не беше останало.

И тогава дойде нов ужас.

Разбрах, че мога да бъда спасен, че медицината е открила терапията. Че по света вече я прилагат. Че оттук нататък това дали аз и други стотици като мен в България ще живеем зависи не от лекарите, а от някаква бюрократична машина. Научих, прочетох и лекарите ми потвърдиха – новата терапия ликвидира вируса завинаги. Видях го и с очите си. Момиче с хепатит С, с тежка цироза и чудовищни коремни изливи, на което оставаха няколко месеца живот, получи шанса за това лечение… И днес е жива, вирусът в нея е ликвидиран. Разказа го и документално, във филм… своето възкръсване. Още не ми се вярва, но преди няколко месеца

и на мен се случи чудото.

Бях изтеглен в програма за същото лечение в България, с още дузина като мен, за които алтернативно лечение няма. На финала съм на третия месец от лечебния курс, работя, живея нормално, мисля трезво, усещам се здрав, в тонус, отново имам мечти, вярвам. Вече имам и първото потвърждение от изследванията – няма вирус, още преди края на терапията. Още няколко месеца и ще бъде потвърдено окончателно, че съм излекуван. Сравнено с това, е дребно, смешно, комично да удариш дори милион в лотарията. Знам, не е фантастика да се мисли, че до 2020-а тези хапчета под една или друга форма ще са дори в аптеките в квартала. Но дотогава колко хиляди тук няма да са доживели спасението… Ако и нашата държава не чуе, не разбере, не намери решение и бюджет. Спешно. Разбирате ли, става дума за една от медицинските революции на века и никоя бюрокрация няма право да се прави на сляпа и глуха. Да убиваш с бюрокрация и безразличие е повече от престъпление.

За безинтерфероновата терапия като шанс за болните от Хепатит С, разказва д-р Радин Цонев, началник-отделение „Гастроентерология“ в Токуда Болница София.

Коментари