България заема 30-ото място от общо 36 в тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител

България заема 30-ото място от общо 36 в тазгодишния Индекс на европейския здравен потребител, съобщава dnevnik.bg. С 547 точки от максималните 1000 страната остава на същото място в класацията от миналата година. Осмото издание на индекса беше представено днес в присъствието на европейския комисар по здравеопазването Витянис Андрюкайтис. С приблизителен резултат до българския са Гърция (561), Албания (545) и Полша (511).

Според ръководителя на изследването д-р Арне Бьорнберг здравеопазването в България отразява "общата мрачна ежедневна действителност в страната". Мерките, целящи подобряване на достъпа до лечение, не работят.

Здравните системи на страните са изследвани според шест показателя, подлежащи на оценка: пациентски права и информираност, достъп до лечение, резултати на лечението, диапазон и обхват на услугите в здравеопазването, превенция и медикаменти.

"Фактът, че България е единствената държава от индекса, при която всички показатели за предоставяното от системата са в червено, категорично показва, че е налице нискокачествено, лошо работещо здравеопазване. В краткосрочен план вниманието трябва да бъде съсредоточено върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче изглеждат застрашени в днешна България", обяснява изследователят.

България показва незначително подобрение, което намира отражение като цяло в по-големия брой точки в сравнение с 2013 г., но за разлика от общата тенденция на подобряване в повечето европейски държави запазва позицията си от предходната година. Постигнати са подобрения по отношение на резултатите от лечението, които дълго време оставаха незадоволителни. Преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания отбелязва съществен напредък. Болничните инфекции бележат спад, но честотата им остава твърде висока.

Положителни са заключенията обаче за цялостното състояние на здравните системи в Европа. Според изследването някои държави успяват да гарантират здравно законодателство, изцяло базирано върху правата на пациента. Повече са и страните, които разполагат с публични бази данни и каталози, които предлагат класации на качеството на здравните услуги. 

Холандия е на първо място с 898 точки от максимални 1000. След нея се нареждат Швейцария (855), Норвегия (851), Финландия (846) и Дания (836). На последно място с най-малко точки са Босна и Херцеговина, Румъния и Черна гора. В изследването са включени 36 европейски държави. При първото издание на индекса през 2006 г. само една държава е събрала повече от 800 от максималните 1000 точки. През 2014 г. системите с толкова висок резултат са шест.

"Въпреки известно намаляване на разходите за здравеопазване в много държави като цяло показателите за работата на здравните системи продължават да се подобряват", посочи ръководителят на изследването. 

Основните проблеми в здравните системи са свързани с увеличаващото се неравенство в качеството на здравните услуги в различните държави, като е очевидна разликата между бедните и богатите страни. Проблем са и рестрикциите при допускането на нови лекарствени продукти на европейските пазари.