Публикация

Хепатитът - какво да очакваме от лечението

Кои са симптомите и как става заразяването? Има опасност хепатит В и С да стане хроничен


Хепатитът е едно от най-често срещаните заболявания в света по данни на Световната здравна организация (СЗО). Споменаването на тази болест обаче все така предизвиква масова психоза, а възможностите за ваксинация - все по-голям интерес. Ваксини има само за типовете А и В. Ваксината за А е само препоръчителна (за деца над 1 годинка, като става на 2 дози), докато тази за тип В вече е задължителна в имунизационния календар на България от 1992 г. и е първата ваксина, поставена на всяко новородено до 24 часа след раждането като първата от общо три дози. Съществува и комбинирана ваксина срещу двата типа, отново на три дози. Коренът на думата е от латински - хепатит означава възпаление на черния дроб, при което се разрушават клетките му. Разновидностите на тази болест са 5-6, но на най-известните и разпространените са A, B и C.

Хепатит A
Известен още като "болестта на мръсните ръце", вирусният хепатит А е една от най-често срещаните инфекции в света. Болестта се разпространява от инфектиран човек. Болните от хепатит А разпространяват вируса три седмици преди появата на първите симптоми и четири седмици след това. Инкубационният период на болестта е от 10 до 40 дни. Вирусът се отделя от отделителната система и на практика са необходими много ниски нива на хигиена, тъй като заразяването става чрез поглъщане на замърсени с вируса храни или вода. Най-характерните симптоми са леко повишение на температурата, отпадналост, болки в ставите и мускулите, гадене с повръщане, загуба на апетит. Тези симптоми много наподобяват грип, но обикновено са по-силно изразени. Възможно е да се усеща тежест в дясното подребрие - там, където се намира черният дроб. Потъмнява урината (в резултат на увеличеното количество жлъчни пигменти в нея). Обезцветяват се изпражненията - изглеждат жълто-белезникави. Жълтеницата е най-характерният симптом на болестта, но се проявява само при 10% от болните. Обикновено няма трайни усложнения след разболяване с вируса на хепатит A и болните се излекуват напълно. В по-малко от 1% от случаите се развива остра чернодробна недостатъчност, а много рядко хепатит А става хроничен. След преболедуване се развива и траен имунитет към болестта.

Хепатит B
Вирусът на Хепатит B се намира в кръвта и в по-малко количество в другите телесни течности. Заразяването е много лесно, защото за това е достатъчно под 0.001 мл кръв. Заразяването се осъществява, когато кръв от заразен човек попадне в контакт с телесните течности на незаразен човек през микроскопични ранички по кожата или през лигавицата. Или болестта се предава по полов път, кръвен път, заразени игли, употреба на заразени хигиенни инструменти като ножчета за бръснене, ножички и т.н. и по вертикален път, т.е. от майка на дете. В около 30% от случаите не се наблюдават никакви симптоми. Така носителят на инфекцията може да я разпространява, без да го знае. Инкубационният период е от 45 дни до 6 месеца. Тези симптоми много наподобяват грип, но обикновено са по-силно изразени. По-характерните симптоми са болки в областта на черния дроб и горната част на корема и характерната жълтеница. Лечението трябва да се провежда в инфекциозно отделение с прием на лекарства, които спират размножаването на вируса, подпомагат възстановяването на черния дроб и подпомагат очистването от инфекцията. Лечението включва строга диета и избягване на физическото натоварване в рамките на шест месеца. За разлика от хапатит А последствията от хепатит B могат да бъдат доста по-сериозни. Повечето пациенти с остър вирусен хепатит В оздравяват напълно за около 6-8 седмици. Около 17.5% от случаите обаче хронифицират, като болните не успяват да елиминират напълно вируса след преболедуване. При тях симптомите на хепатит В се задържат и след шестия месец, но са много слабо изразени. Болните могат да предават вируса на други хора и имат повишен риск от развитие на чернодробна цирози и рак на черния дроб, а до 25% остават носители на вируса. След излекуване от хепатит В в организма на човека се изработва траен имунитет, който не позволява повторно заразяване.

Хепатит C

Важна особеност на хепатит С е неговата изменчивост. Със своята склонност да се променя вирусът на хепатит С наподобява HIV. Предава се предимно по кръвен път и често има коинфекция с вируса на СПИН. Най-често заразяването се осъществява при използването на общи игли и спринцовки при употребяващи инжекционно наркотици. Използването на сламка за смъркане на наркотични вещества също е риск. Заразяването може да настъпи и при татуиране, пиърсинг и т.н., ако инструментите не са стерилизирани. Риск представлява и използването на общи хигиенни материали като ножчета за бръснене, преливане на кръв, маникюр, зъболекарски инструменти и т.н. Предаването при полов път е възможно, когато има кървене. Инфекцията има дълъг инкубационен период - 2-3, рядко до 6 месеца. Тя може да протече безсимптомно, като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит. В повечето от случаите (80-85%) оплакванията липсват и случаите на остър хепатит С протичат леко с умора и предимно без жълтеница. В малък процент протича светкавично, като за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност, замъгленост на съзнанието до кома, подуване на краката, поява на кървене от лигавиците и кожата. Тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт. Много често инфекцията протича без никакви оплаквания или само с лесна уморяемост и загуба на тегло и нерядко се откриват направо усложненията на хроничния хепатит С. Оплакванията може да се появяват и изчезват, имитирайки "обикновена настинка", като в голям брой от случаите инфекцията се открива случайно. Между 70 до 90% от развилите остра форма на хепатит С не успяват да се очистят от вируса и стават хронични носители. Над 60% от заразените хронифицират, а от тях 10-20% развиват цироза и чернодробна недостатъчност. Обикновено лечението на острия хепатит С е само поддържащо, като се разчита на способностите на имунната система да се справи с инфекцията. Важно е да се вземат мерки за предпазването на другите. За този тип няма ваксина.

Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация:

Очакваме програма за вирусните хепатити

Вече година и половина включването на нови лекарства за лечение на хепатит С се бави. Става въпрос за нови медикаменти, които повишават ефективността на терапията с над 80% успеваемост - на всеки 10 пациенти 8 се излекуват от болестта. Поради ред процедурни причини терапията все още не се плаща в България. Вероятно за този период някои пациенти не са дочакали новата терапия, но по-големият проблем е, че тези, които очакват лечение от 1 януари 2014 г., сега генерират една негласна група пациенти, листа на чакащите. Те ще влязат изведнъж в системата и здравната каса отново ще има проблем да си контролира разходите. Нашето предложение беше през юли пациентите да се включват постепенно, да се оцени броят на нуждаещите се, предполагахме, че 20-30 пациенти ще се включат постепенно, но сега ще се натрупа и друг брой пациенти, които ще имат нужда, и през януари този брой ще е по-голям.

Лекарствата за хепатит В са налични от 2010 г., те значително подобриха терапията, която е до края на живота и потиска развитието на вируса. Проблемът при хепатит В е с огромния брой пациенти, които не са диагностицирани. Има инфектирани цели фамилии в ромската общност, в Родопите и се наблюдава рязък скок на заболеваемостта от цироза и рак на черния дроб, който досега не е наблюдаван в България. При скрининг в София от 250 роми 24% се оказаха с хепатит В и само 11 от тях са здравно осигурени, в Кюстендил само 5 от 12 открити са били здравно осигурени. Очаквам през следващите година-две изключителна ескалация на проблема. Надяваме се до 1 януари здравното министерство да е одобрило програма за контрол на вирусните хепатити, чиято цел е заболяването да се открие рано. По данни на HIV организациите 60% от HIV позитивните са с хепатит.
Източник: Капитал

Коментари

Полезно

Как се предпазват близките на болните хора от хепатит С?