Здравето е персонална отговорност на всеки човек
УМБАЛ Александровска
УМБАЛ Александровска
Лечебно заведение
Здравето е персонална отговорност на всеки човек

Здравето е персонална отговорност на всеки човек

​С проф. Виолета Димитрова разговаря Петър Галев

проф.Виолета ДИмитрова - Университетските болници не трябваше да стават търговски дружества

Проф. Виолета Димитрова е учила в 35-а гимназия в София с преподаване на руски език, след което завършва медицина в столицата. Над шест години след това е ординатор в хирургичното отделение на болницата във Видин. Чрез конкурс постъпва в Медицинската академия в София, където преминава през цялата професионална стълбица в хирургията, за да стигне до професор по хирургия, ръководител на катедрата в Медицинския университет и на водеща хирургична клиника.

Проф. Димитрова, накъде бяха насочени най-ранните Ви научни интереси в хирургията?

Първата тема, която защитих, беше свързана с рефлуксите и с първичните злокачествени заболявания на стомашния остатък след резекция. По това време често пациентите с язвена болест стигаха до операция за отстраняване на част от стомаха, а понякога в останалата част се развива рак. Аз изследвах този процес, за да установя кой от двата типа операции, които се правеха – така наречените „Билрот-1“ и „Билрот-2“, е по-рисков за развитие на рак. Беше нещо ново и важно към онзи момент. Но с днешна дата много рядко язвите се оперират, защото разполагаме с достатъчно ефективни лекарства. Другата ми дисертация е за патологията на жлъчните пътища.

С какво се промени работата Ви днес в сравнение с периода, когато започвахте?

В началото на хирургическата ми работа не се срещахме толкова често с рака. Видинската хирургия беше на много високо ниво, имаше от кого да се учиш. Оперирахме основно доброкачествени болести и дори дълго време не можех да видя как изглежда един злокачествен процес… А сега все се моля поредният пациент да не се окаже с рак или поне да го хванем в самото начало. Смятам, че след Чернобил и след бомбардировките в съседна Югославия за съжаление ракът стана много често явление, особено в Северозападна България.

А какво се промени по отношение на хирургичната техника, възможностите да оперирате по-успешно?

Всичко се промени и продължава да се променя! Спомням си, когато проф. Гайдарски напусна клиниката през 2003 г., аз мислех, че сме стигнали върха и едва ли нещо съществено ще се развива. Но се оказа, че съм била далече от истината. Всеки ден си даваш сметка, че можеш да правиш нещата още по-добре, излизат нови технологии, апаратура. А особено след бурното развитие на лапароскопската хирургия нещата са съвсем различни. Почти всички доброкачествени хирургически заболявания, а и някои злокачествени могат да се оперират с лапароскопските методи. Виждате, че вече и роботите се утвърждават… Но все пак трябва да кажа, че конвенционалната хирургия не е загубила значението си.

Новата техника може ли да компенсира някакъв недостиг в уменията на хирурга?

Не мисля. Вярно е, че на Запад вече толкова тясно специализират, че даден колега прави само и единствено еди-коя си операция чрез новите методи. Дори не ги интересува как това се прави конвенционално. Но според мен това не е редно. Аз предпочитам всичко да ми е ясно. Представете си, че една операция започне лапароскопски, но по някаква причина трябва да продължи класически, какво правим, ако операторът не владее това? Ще вика друг да му довършва работата ли? В крайна сметка ние трябва да излекуваме пациента по най-добрия, съобразен с конкретния организъм, начин. Харесвам лапароскопската хирургия, но не смятам, че нещата трябва да се абсолютизират. Например при злокачествените заболявания трябва малко по-различно да се подходи. При рак вече не става въпрос само да махнеш тумора или органа. В много случаи решаващо е установяването и изчистването на лимфните разсейки, иначе не си помогнал качествено. А нали целта е да дадеш дългосрочен шанс за живот.

Защо толкова много хора идват при вас в отчайващите последни стадии на заболяванията, къде се къса нишката?

Имам си теория за това. Не се занимавам с политика, но по времето на соца хората бяха научени, че някой трябва да се грижи за тях във всяка житейска сфера, включително за здравето им. А истината е, че това е невъзможно. Никой не е длъжен да се грижи за здравето ти повече от теб самия. Вече информацията е широкодостъпна и разбираемо поднесена. Както всяка година не пропускаме всякакви грижи, прегледи и застраховки за колата и имотите, така трябва всеки да разбере, че най-важният му капитал е собственото му здраве. Дори да няма скринингови програми, навсякъде можеш да прочетеш какво е важно да провериш, ако си мъж или жена на съответна възраст. Не е вярно, че това е финансово непоносимо. А и не вярвам някой колега, поне в нашите клиники, да върне пациент, който няма възможност да плати. Въпросът не е в парите, а в манталитета, в липсата на нагласа да се погрижиш за здравето си, преди да си го загубил. В България не само че това не се прави, но и при изявени оплаквания често се чака нещата да станат нетърпими. Вече станахме банални да повтаряме по всички възможни начини за значението на профилактичните цитонамазки, мамографии, колоноскопии, прегледи на простатата, проверка на хемоглобина, кръвната захар, холестерола, урината, креатинина…

В момента здравната ни система е подложена на всякакви критики, това явно стресира хората, мнозина наистина предпочитат да отидат на лекар в краен случай.

Ами така само вредят на себе си и на системата. Но аз не съм привърженик на тезата, че здравеопазването ни е на ниско ниво, напротив! У нас достъпът до специалисти, включително с най-висока квалификация, е напълно улеснен. Разполагаме с апаратура и технологии на европейско равнище. Но хората смятат, че всичко трябва да им е безплатно. Или че минималната месечна вноска за здраве покрива всичко. Не е така и няма безплатен обяд! Трябва да разберем, че здравето и здравеопазването струват скъпо и така е по целия свят. А и съм забелязала, че когато прегледаш някого без пари, той почва да мисли, че не е било качествено. Затова по-добре да си плати някаква сума, за да цени това, което получава. Ние сме склонни да купим на децата кола и апартамент, да ги обличаме в прескъпи дрехи, но когато опре до здравето, ако може нищо да не дадем, а да ни изследват и лекуват от А до Я. Това сигурно някой ден ще стане, но когато касата и здравните фондове набират и разпределят реално необходимите средства.

Ако все пак трябва да изведете един проблем на здравната система, какво ще посочите?

Университетските болници не трябваше да стават търговски дружества! Това тръгна по времето на царя и се нароиха над 22 университетски болници. Кое й е университетското на една болница, в която не влиза студент, не влиза специализант, няма практикуващи млади лекари? Само дето има буквата „У“ отпред. В София университетските болници са две – „Александровска“ и ИСУЛ. Но ме боли, защото сега например колегите от „Св. Иван Рилски“ ни казват, че не сме печеливши. Ами няма начин да сме печеливши. Нали болницата поддържа скъпи звена, които не носят лев, но в тях се обучават студентите? Затова болниците, които реално обучават студентите и специализантите, трябваше да са с друг статут. Университетски преподавател не се става за ден и два. Нужна е приемственост и всекидневна подготовка. Младите студенти са много интелигентни и умни, не можеш да застанеш пред тях и да говориш общи приказки, ами те понякога знаят повече от теб.

Т.е. Вие не споделяте черногледството спрямо новите поколения…

Напротив, има страшно мотивирани и подготвени младежи. Това винаги ме задължава, дори след толкова години като хирург и преподавател, преди лекция да видя дали няма нещо ново, дали не изпускам нещо, което е излязло наскоро, за да не стана за смях пред студентите.

Ще останем ли без лекари, както се страхуваме напоследък?

Винаги ще има колеги, които отиват на работа в чужбина. Но аз например не мога да живея на чуждо място. Получавала съм много и примамливи покани, но когато съм извън страната, времето ми минава на телефона, за да знам какво става тук с близките ми и приятелите. А и не смятам, че масово нашите млади лекари могат да постигнат онова в професията, което желаят, когато отидат в западните клиники. Там си има една доста стройна система, създадена от десетилетия, в която трудно допускат чужденци. Да, има изключения, но това не е правилото. Така че всичко ще си дойде на мястото. Сигурна съм, че лекарският труд в крайна сметка ще бъде оценен достатъчно добре и тук. Тогава няма да го има този стремеж навън.

Това, че сте дама, означавало ли е през годините по-труден път нагоре в професията?

За да оцелее една жена в хирургична специалност, трябва да е три пъти по-кадърна и десет пъти по-работлива от мъжете. Аз съм чиракувала на всички водещи лекари в клиниката и не съм си позволила да откажа професионална задача. Става въпрос наистина за денонощен труд. Но не съжалявам за нищо!

Мнения