Учени от университета в Лос Анджелис обобщиха 28 изследвания, публикувани през последните 20 години. Те установиха, че  децата с леки мозъчни травми първоначално имат известни трудности с познавателните способности, но те са почти незабележими и изчезват с времето.

Анализът, публикуван в  майския брой на Neuropsychology, показва обаче, че за децата, които са преживели по-силни мозъчни травми, дълготрайните последствия не са така невинни.

След дълго проучване екипът установил известна разлика в паметта, концентрацията и говорните умения между децата, преживели леки наранявания по главата, и другите деца на тяхната възраст, но след около 2 години при повечето  затрудненията били преодолени.
Има данни обаче, че при по-малки деца – които са били между 2 и 7- годишни при удара, дефицитът  на говорни умения понякога продължава.

В месеците след като са се ударили, децата със средни мозъчни наранявания изостават интелектуално в някои отношения, като например бързина на мислене, запаметяване и решаване на някакви задачи. След около 2 години обикновено децата показват  подобрение, но често все още изостават от връстниците си.

При децата с тежки мозъчни травми разликата в развитието между тях и връстниците им се задълбочава с времето.

Откритието, посочват медиците, показва значението на специалното внимание към лечението на децата, които са преживели сериозни мозъчни травми. 

В същото време акцентът трябва да се постави върху всички предпазни мерки срещу удари на главата в детската възраст, например използването на предпазни каски и колани. Това е особено важно за малките деца, защото  мозъкът им  е уязвим към дълготрайни увреждания.