​Мерилин Монро, Уинстън Чърчил, Луис Карол и Исак Нютон си приличат по талант и популярност, но има и още нещо общо между тях - всички те са заеквали.

Заекването е сложно нарушение на говора, което се проявява с разстройство на неговия нормален ритъм, непроизволни спирания и принудителни повторения на отделни звуци и слогове вследствие на гърч на артикулиращите органи. С други думи заекването е нарушение на ритъма и плавността на речта, което затруднява словесното общуване.

Здравите хора също правят паузи, когато говорят - от 7 до 10% от изказа им преминава с повторение на отделни думи или фрази. За заекване става въпрос, когато прекъсванията в говора са повече от 10% от него.

В страните по света процентът на заекващите е различен. Той зависи от някои национални черти, например особености на темперамента, който определя до известна степен характеристиките на езика като темп, ритъм, разполагане на паузите, интонация. В Европа процентът на заекващите намалява от запад на изток: при французите той е 5,7%, при немците — 2%, при руснаците — 1,2%.

В повечето случаи заекването се появява при децата от 2 до 5 години, като момчетата страдат от този дефект на говора 4 пъти по-често от момичетата. Много важно е да не се пропуснат първите признаци на заекването: говорът на детето е неуверен, накъсан, с често повторение на думите, усеща се, че то изпитва напрежение и притеснение. На моменти понякога детето внезапно млъква и отказва съвсем да говори. В такъв случай е необходим спешен преглед при логопед. Кулминацията на заекването обикновено е в юношеска възраст, а след 30-годишна възраст то започва да намалява.

При всякакви нарушения на говора, в това число и заекването, трябва да се пристъпи към незабавно лечение още в най-ранния му стадий. В днешно време съществуват много методи на лечение на заекването – от лекарствени препарати и иглотерапия до специални противозаекващи устройства и компютърни програми.

Видове

Учените определят 2 основни вида заеквания. Първият засяга деца с нарушения в нервната система. Причини за този вид заекване са наследствена предразположеност, травма при раждането, тежка бременност на майката, често боледуване в първите години. Заекващото дете изглежда здраво и умно, но при неврологично изследване обикновено се откриват признаци на повишено вътрешночерепно налягане, промяна на рефлексите и склонност към гърчове.

Вторият вид заекване засяга деца, които поначало са със здрава нервна система. Те започват да заекват в резултат на невроза след силна преумора и стрес. Причините за невротичното заекване могат да бъдат най-различни: детето може да се изплаши от нещо, да се претовари от много учене, да се разстрои от болест на близък човек. Не всички деца започват да заекват след гледане на филм на ужасите, но за по-впечатлителните и нервните това е възможно. При този тип заекване говорният дефект може да се засили при емоционална възбуда и нервно-психическо напрежение.

Хората, които заекват, пеят хубаво.

Какво се случва?

Заекването е резултат от периодично случващи се гърчове на мускулите на говорния апарат — езика, устните, мекото небце или долната челюст. Няколко кратковременни гърча на мускулите водят до непроизволни повторения на отделни звуци и слогове (клонично заекване), силни и продължителни съкращения на мускулите предизвикват задържане на говора (тонично заекване); има и смесена форма, когато се съчетават двата вида нарушения. Понякога гърчовете на мускулите на говорния апарат са придружени от гърчове на мускулите на лицето и крайниците.

Причини

Те са заложени в главния мозък, където е говорният център. За да общуваме не само с помощта на гримаси и жестове, още в ранно детство нервните клетки на мозъка формират три важни структури, контролиращи говора. Центърът на Брок — гласовият център, отговаря за работата на мускулите и връзките, които участват в говора. Центърът на Верник — слуховият център, разпознава собствения говор и говора на околните. Асоциативният център анализира казаното и взима решение за какво да се говори по-нататък. Хармоничната работа на тези центрове формира така наречения говорен кръг: Гласовият център ни позволява да изкажем фразата и едновременно с това активизира центъра на слуха. Слуховият център възприема говора и дава команда на асоциативния център да мисли, а той, след като помисли, активизира гласовия център и т.н.

Периодичните нарушения в говорния център заради различните скорости на работата на говорните центрове са в основата на заекването. Именно затова най-лесно се провокира заекването във възрастта от 2 до 5 години, когато започват да се формират говорните центрове и синхронната връзка между тях.

Как се проявява?

Прекъсванията на говора при заекването са различни. Възможни са повторения на звуци или слогове, моменти на спиране на говора, неестествено разтягане на звуците. Често заекването е съпроводено с напрежение и тревога, гримаси или тикове.

Обърнете внимание, ако детето ви се колебае, преди да започне да говори, ако повтаря думи и се запъва, преди да произнесе някоя дума или фраза. Много деца, бързайки да кажат нещо, не успяват да се изразят правилно. Неуверената, накъсана реч и повторенията на възраст от 2 до 7 години е в рамките на нормалното. Ако това обаче става много често и е свързано с някакво напрежение, може детето да е в начален стадий на заекване.

Следващите признаци говорят за това:

• Често повторение на думи;
• Удължаване на звуците;
• Избягване на ситуации, при които се общува, използване на изрази като: «Това не мога да кажа»;
• Разстроен вид;
• Напрегнати мускули на лицето и шията;
• Неочаквани повишения на гласа по време на говор.