Проблемите на здравната реформа, заплащането на медицинските специалисти, доверието към лекарите... 

Това са неща, от които пряко зависи здравето на нацията.

Гледните точки към проблемите могат да бъдат различни, дори полярни. 

Health.bg потърси мнението на съдовия хирург доц. Андрея Андреев – член на Европейското дружество по съдова хирургия и вицепрезидент на Международния колеж по ангиология в Ню Йорк, автор на 128 научни публикации и на 2 монографии. Консултира пациенти в медицинския център „Младост Мед 1” в столицата.

Българският народ не вярва на лекарите, малко ги гледа като дребни мошеници  –  като че ли искат да откраднат парите на пациентите.

А това не е така.

Всяка гилдия си има и черни овце. Има и такива, които работят почти само за пари.

Но съвестните, добрите специалисти не слагат петно върху професионалния си авторитет заради пари. Те просто гледат да си свършат работата. 

Споменахте темата „пари”. Има ли баланс при разпределянето на средствата в зависимост от квалификацията и заетостта на лекарите?
За съжаление, голямата част от утвърдените специалисти не са възнаградени справедливо за труда им. Това е много неприятно.
Има богати, има и бедни лекари между добрите специалисти, което показва че има неправилно разпределение на средствата.
За това здравната каса има много голяма вина.
По безобразен начин са поставени нещата.
В действителност възнаграждението на лекарите специалисти е функция на клиничната пътека, то не е регламентирано само по себе си.

Такава замяна е абсолютно наложителна. Отдавна трябваше да стане!

В диагностично свързаната група лекарският труд се остойностява отделно от всичко друго.  

В съседна Гърция, например, се работи по този начин. Лекарският труд е  остойностен и се заплаща еднакво в цяла Гърция по определена система.

Има 7 здравни каси и всички плащат еднакво.

Всичко е ясно и няма измами, няма лъжи, няма недоволни.  

Който работи повече и по-специализирано, получава повече.

Защо, когато се отиде в държава като Австрия, се вижда, че шефът на  клиниката кара най-хубавата кола, а начинаещият лекар – малък автомобил.

Защо в България е обратното? Защото системата е сбъркана.

Никъде в развитите страни няма клинични пътеки. Само в една област в  Австралия, мисля че беше Нов Южен Уелс. Само там, в пустинята.

Кой отиде да вземе опит оттам? Защо не взехме от Германия ,от Италия, Франция?
Франция има най-добрата система. Според здравните администратори, не може да се вземе френският опит.

Не казват защо, само казват – не може. 

Как оценявате работата на здравната администрация като цяло?
Много пари отиват в администрацията в здравеопазването.  
На една конференция в Пловдив съветникът на здравния министър по финансовите въпроси – Симеон Ангелов, говори с числа и факти. От  парите, които постъпват в една болница на Запад, 70 процента отиват в екипите, които работят, а в България – 10 процента.
За какво говорим? Администрацията си е нагласила нещата както й е удобно.

Нека търсят утвърдени лекари. Да имат доверие на утвърдените  медицински специалисти. Във всяка една област в България има такива.

Например, при  рак на гърдата да се доверят на специалистите онколози – те имат съответните знания.

Да не ходят при врачки и гледачки.   

Защото времето, което губят преди да отидат при утвърдения специалист, е  много ценно. Заболяванията понякога прогресират много бързо – за месеци, особено ако са злокачествени.

Аз съм съдов хирург и най-често давам примери от моята област.    

Ако не се реагира навреме, при стеснения на артериите на сърцето има опасност от инфаркт. При стеснения на сънните артерии дебне инсулт.