Публикация

Няма реформа, от която всички да са доволни

Няма реформа, от която всички да са доволни

Здравеопазването е най-точният пример как отлагането на промените неминуемо задълбочава кризата, в която са потопени и лекарите, и пациентите. Затова наистина е време системата да се разтърси.


„Каквото и да ти говорят, става въпрос за пари“. Тази стара политико-социална максима стои в дъното на здравните неуредици. Но не става въпрос непременно за липса на средства. Много често сме изправени пред нерационално и нелогично изразходване на малкото налични финанси.

Всъщност основната задача на законодателя и на ръководството на здравеопазването е да прекрати повсеместната лъжа, стояща в дъното на сегашната медико-административно-отчетно-платежна система.

Коя лъжа ли? Ами те са много!

  1. Здравната вноска е достатъчна, за да получиш диагностика и лечение. Всеки лекар и пациент ще се засмее на това заключение и ще те залее с примери защо това не се получава на практика;
  2. Държавата осигурявала децата и пенсионерите! Вярно е! Ама с половината от минималната здравна вноска. Т.е. с по една постна пица на месец. А точно това е контингентът, който в най-голяма степен ползва медицинска помощ;
  3. Профилактиката ни е „на книга“, без системни и персонализирани прегледи и изследвания, които да откриват заболяванията в начален стадий;
  4. Общопрактикуващите лекари са принудени да се занимават основно не с медицина, а с формуляри и бумащина, с направления и удостоверения, което ги отклонява сериозно от призванието им да преглеждат и поставят диагнози, да предписват и проследяват лечение. В момента им е по-лесно да пратят пациента в болница или при специалист. Бързото въвеждане на електронното здравеопазване ще освободи голяма част от времето на лекаря, който няма да е зает с постоянните рецепти, а ще може да обърне внимание на своя пациент не просто като административно лице.
  5. Превръщането на много от болниците за активно лечение в места за доуточняване на диагнози. Лежането в отделение често е свързано с по едно изследване на ден, което спокойно е можело да се направи в ДКЦ-то. Но ако там има организация и финансиране на диагностични пакети, така че за половин или един ден да ти уточнят например сърдечно-съдовия, гастроентерологичния, неврологичния, гинекологичния и т.н. статус. И да отидеш в болница, ако действително се налага инвазивна процедура, операция, венозни вливания, интензивно наблюдение и лечение.
  6. Изобилието от болници гарантирало добро покритие и качество на здравните услуги. Отново снизходителни усмивки. Отдавна сме надхвърлили всякакви стандарти за броя за болниците спрямо населението.
  7. Фалшиви диагнози и епикризи заради прословутите клинични пътеки! Изкривяването в медицинската статистика е достигнало чудовищни размери. Вече никой не може да каже колко реално инфаркти, инсулти, пневмонии и т.н. има в България. Тези диагнози се превърнаха в продукт, за който се получава малко по-адекватно финансиране. Въпросът е къде остава сигурността на пациента. Едва ли обяснението от лекаря да не гледа много-много написаното в епикризата, защото тя е съставена „за пред касата“, е успокоение за болния.

Този списък може да бъде продължен сигурно безкрайно! Затова е дошло време някой да се изправи и честно да каже на хората каква е истинската ситуация. А тя е, че и като общество, и като отделни семейства и личности, всички ще трябва да плащаме доста повече за здраве. В буквалния и в преносния смисъл. И най-важното е започналото озлобление срещу лекарите да бъде прекратено с общи усилия. Те не са виновници, те са по-скоро жертви на същата тази система, от която страдат пациентите!

Коментари