Няма нищо страшно в разделянето на здравноосигурителния пакет на две – основен и допълнителен. Напротив, това може да сложи началото на истинска регламентация на доплащанията в медицината. Както и на друг тип мислене за собственото здраве

Промените в закона за здравното осигуряване могат да отворят реално поле за дейност на частните здравни застрахователи. В момента ползвателите на техните услуги най-често са с пълни осигурителни права и в НЗОК, а чрез частната застраховка ползват някои допълнителни екстри според конкретния пакет. Например избор на водещ специалист, определени изследвания и диагностични процедури, някои иновативни оперативни техники, хоспитализация в единична стая и т.н. Но на книга такова обслужване се обезпечава и от общественото здравно осигуряване, макар и тромаво – след протоколи, комисии, разрешения, изчакване. Или пък с доплащане на касата или под масата. С приетите промени, които разделят здравното осигуряване на два пакета – основен и допълнителен, се очаква частните здравни застрахователи да предложат поемане на дейностите от допълнителния пакет, за който от осигурените в НЗОК ще се изисква пълно заплащане, доплащане или влизане в списък на чакащи. Така гражданите ще имат възможност да направят конкретно предварително вложение за здравето си, което ще ползват персонално, а не солидарно, както е в общественото осигуряване.

Това ще бъде добре за хората, които се осигуряват върху високи доходи, но смятат за несправедлива липсата на каквато и да е диференциация при здравното обслужване. Вярно е, че това се предопределя от солидарния здравноосигурителен модел, при който всеки плаща според дохода си, а ползва според нуждите си. На теория изглежда справедливо, но няма как редовните платци да са доволни, че неплащащи с години, когато опрат до необходимостта от лечение на сериозни заболявания, плащат наведнъж практически нищожна сума и след това ползват услуги за десетки хиляди левове.

Точно затова е добре да се даде на хората възможност за допълнително застраховане, което ще им гарантира и ползването на по-широк пакет от здравни услуги. Такъв подход постепенно би трябвало да промени и ценностната ни скала, в която често каското на колата и годишният технически преглед са неотменим приоритет, а задълженията, свързани със здравето ни остават назад и се отлагат до последно.

В разделянето на общественото здравно осигуряване на два пакета със сигурност има и рискове. Конкретните пороци на модела ще се видят, когато законът влезе в сила. Но като цяло идеята е за най-често срещаните заболявания пациентите да се чувстват напълно спокойни и да не им се налагат доплащания, а за останалите – всеки да прецени дали ще се застрахова или при нужда ще си плати от джоба. Защото сегашният модел е уж всичко да е покрито и безплатно, а всъщност доплащаме немалки суми.