Студенти по медицина и млади лекари защитават правото си на професионално развитие в България в дискусия "Очи в очи - от лекари за лекари".

Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО) и Асоциацията на студентите медици в България проведоха вчера дискусия:  „ОЧИ В ОЧИ с промени, проблеми и перспективи за младите лекари, зъболекари и студенти по медицина“. Средната възраст на лекарите у нас е 50 г. В отделни болници в страната има сериозна съпротива  от страна на лекари, навършили пенсионна възраст, които отказват да бъдат пенсионирани, за да дойдат на тяхно място млади медици. Редно е да си зададем въпросът: Кой може да лекува вечно? И не може ли да се разработи механизъм за запазване на изградени и много ценни кадри, които да работят в болниците на граждански договор или под друга форма на ангажираност - отдаване на кабинети за "приемно време" в определени часове и т.н. 

В битката между "стари"  и "нови" младите медици искат да бъде защитено правото им на професионално развитие в собствената им страна. Младите не напускат само заради ниските заплати, а и защото е блокиран пътя им за развитие и израстване. Никой не може да вегетира в такава ситуация, докато го дърпат от поне 5-6 други държави, където ще му плащат 10-20 пъти повече и никой няма да спъва развитието му. 

Специализантите настояват за стартова заплата от 1500 лв., премахване на месечната такса от 180 лв., осъвременени обучителни програми и коректни договори с болниците.

69,6% от младите ни лекари искат да заминат на работа в чужбина, а 88,1% от новозавършилите смятат, че новата наредба на Министерството на здравеопазването за специализациите от началото на тази година не решава в достатъчна степен проблемите им. Тези резултати от проведената в периода март – май анкета сред 1000 студенти и специализанти по медицина бяха представени вчера в рамките на дискусия: ОЧИ В ОЧИ с промени, проблеми и перспективи за младите лекари, зъболекари и студенти по медицина“, която бележи началото на национална кампания под мотото „Очи в очи – от лекари за лекари“.

Без цялостна реформа в здравеопазването не може да се очаква промяна в нагласите и мотивацията на младите медици да останат в родината си и да работят в нея, пречките и бариерите, които системата поставя сега пред тях са толкова много, че ако не се тръгне към радикални промени, нищо не е в състояние да направи процеса обратим, категорични бяха участниците в дискусията.

„Не искаме преподавателите ни непрекъснато да ни питат дали учим чужди езици, а да видим, че институциите се интересуват от нас. Не ни трябва много, само една протегната ръка.“, заяви Диана Бележанска от Асоциацията на студентите медици в България (АСМ) – София. Най-същественият проблем, чието решаване не търпи отлагане според д-р Радислав Наков и д-р Деян Попов от Асоциацията за развитие на медицинската общност(АМРО) е отпадането на месечната такса от 180 лв., която в момента заплащат специализантите в заварено положение, започнали обучението си при условията на отменената Наредба 34 на МЗ - в тази ситуация са общо 1770 специализанти.

Друга важна крачка е да бъде продължено действието на програмата „Нови възможности за лекарите в България“, която предоставя финансово подпомагане на специализанти със средства от еврофондовете.

Основните искания на младите медици са:

• Да бъде увеличен броят на местата за специализация в университетските болници;
• Да се следи за коректното и законосъобразно договаряне между лечебните заведения и специализантите;
• Трудът на лекаря специализант да се признава от НЗОК;
• Да бъде подобрено качеството на програмите за специализация и те да бъдат редовно осъвременявани;
• Да бъдат намалени финансовите различия между отделните специалности;
• Да бъде повишено възнаграждението на медиците в България;
• Да бъде приета регулация на специализациите в денталната медицина;
• Да бъде създадена работеща национална програма за продължително медицинско образование.

Министерството на здравеопазването е готово да поеме таксите за обучение на 250 специализанти от най-дефицитните за страната ни специалности – анестезиология и реанимация, педиатрия, неонатология, обща и клинична патология, инфекциозни болести, съдебна медицина, спешна медицина. Това обяви зам-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, по време на дискусиятата. Нежеланието на повечето болници да приемат млади лекари за специализация, той коментира така: „В момента има сериозна съпротива в отделни болници от страна на лекари, които са навършили пенсионна възраст и би било редно да бъдат пенсионирани, за да дойдат на тяхно място млади медици. Много болнични ръководства са подложени на такъв натиск. В същото време от общо 734 бройки за специализанти през тази година до момента са заети 520. Това означава, че остават незаети места, а болниците трябва да помислят за бъдещето си и да използват възможността да приемат млади колеги, защото на практика ще могат да разчитат на тях в следващите години. Не може да не ни притеснява фактът, че средната възраст на лекарите у нас е 50 г. Търсим начин да създадем по-добри условия за реализация на специализиращите – ще бъдат разработени например стандарти за брой легла и съответстващ на тях фиксиран брой лекари и друг медицински персонал, ще бъде разширена палитрата от лечебни заведения, в които желаещите ще могат да специализират.“ обобщи д-р Пенков.