Разтревожени майки обсъждат в интернет въпроса, може ли ваксината да зарази бебето с хепатит В? Отговорът е категорично не

Преди навлизането на задължителната имунизация с хепатит В бебетата и децата в ранната възраст заболяването протичаше много тежко и с висока смъртност. Няма да забравя едно бебе на 3 месеца, което беше чакано дете от 7 г. Беше заразено с хепатит В и изпадна в кома. На два пъти успяхме да го изведем от комата. Накрая оживя, но направи тежка хидроцефалия, остана с увреждане за цял живот. Мозъкът му беше увреден. Хепатит В е тежка инфекция, защото засяга сериозно черния дроб. Този орган е нашата пречиствателна станция. Когато той откаже, всички вредни вещества се изливат в организма и човек изпада в хепатална кома. Дори спасените в ранна възраст пациенти често са с лоша прогноза за общото здравословно състояние. Някои от заболелите страдат от тежки кръвоизливи, а като възрастни са застрашени от рак и цироза.

Задължителната ваксина за хепатит В влезе в сила от 1992 г. Ефектът се усети скоро след това. Оттогава досега съм виждала едно или две деца с хепатит В. 

Как се заразяват децата?

Най-често майките са носителки, макар че те може да не боледуват активно и да нямат симптоми. По време на раждането винаги се получават миниатюрни наранявания, през които хепатит В прониква по кръвен път. Тези лезии са невидими за очите, но са достатъчни за предаване на инфекцията. Този вирус е изключително заразен, повече дори от ХИВ. Затова по цял свят има доста боледуващи от хепатит В. Разработването на ваксината е огромен прогрес, затова с нея се прави една от първите имунизации след раждането.

Разтревожени майки обсъждат в интернет въпроса, може ли ваксината да зарази бебето с хепатит В? Отговорът е категорично не. Ваксината дори не е жива, в нея се съдържа само антиген (фрагмент от вируса) и то само част от този антиген. Ваксината за хепатит В, която сега се използва, е подобрена. При производството й се използва ДНК рекомбинантна методика. Вирусът се пречиства до крайния продукт, който остава след различни биохимични и биофизични технологии – се отделя HbS фрагмент – един участък от S-антигена, който се абсорбира върху алуминиев хидроксид. Тази рекомбинантна ваксина съдържа 95% от HbS антиген протеина. Тя се прави върху дрожди от хлебна мая. Не е възможно с използването на тази рекомбинантна ваксина да стане заразяване.

Вирусът на хепатит В е опасен, защото навлиза по кръвен път в чернодробната клетка, разрушава я и се размножава бурно. В момента с медикаментите не може да се спре този процес. Последните години се правят опити и с антиретровирусни медикаменти, за да се спре това неконтролирано делене на хепатитния вирус.

Във ваксината се съдържа антитяло, което се открива при оздравелите от хепатит В хора. Ако след имунизацията вирус проникне в организма и се срещне с това антитяло, то не му позволява да проникне в клетката и да я увреди. Така ваксината е своеобразен „треньор“, който учи организма си да разпознава вируса.

Дали предпазва организма от инфекцията в дългосрочен план? Най-добре е титърът да се проследява във времето. Ако е над 60, защитата е сигурна. Но с времето се оказа, че дори и да падне до около 10, пак сме защитени в известна степен. В първите години след въвеждането на ваксината не знаехме дали това е достатъчна защита, се правеше нова бустерна доза. Постепенно се натрупаха изводи от наблюдения и се видя, че тази допълнителна доза след години не е нужна. В момента препоръчваният цикъл от имунизации за хепатит В е 3 до 4 инжекции. Вече се смята, че дори титърът да е паднал, при среща с вируса той бива веднага атакуван от тези антитела и имунитетът се засилва, титърът се повишава.

Ето и малко споделен опит с ваксината за хепатит А

Тя навлезе през 90-те г. В София тогава инфекцията, позната още като жълтеница, беше много разпространена. Тогава ние, лекарите, посъветвахме контактните хора да се имунизират и много от тях ни послушаха. Ето какъв е моят извод: Хепатит А протича циклично, на всеки 5-6 г. се натрупва достатъчно голяма неимунна група. Пикът е към 10-тата година, когато заразата е набрала скорост. Според тези изчисления очаквахме към 2005-2006 г. нова епидемия, но тя не се случи! Работя в Инфекциозна болница от 1983 г. и съм видяла 2-3 тежки такива епидемии, но след 2000 г. честотата им осезаемо намаля. Категорично съм уверена, че това се дължи на ваксината.

Що се отнася до страничните реакции на хепатитните ваксини, досега не съм наблюдавала такива. Работещите в инфекциозните отделения масово се ваксинираха, също и децата им. Никой от лекарите никога не е имал съмнение, че може да има дори минимален риск от зараза чрез имунизацията. При нея в организма се вкарват антитела, които предпазват и в никакъв случай не могат да активират вируса. Това просто няма как да се случи.

Друг е въпросът, че се срещат хора, които не отговарят на ваксината – наричат се нон-респондери. Те не могат да образуват антитела, но това са много редки случаи. Коварното в случая е, че човек живее с мисълта, че е предпазен, защото е ваксиниран, а у нас не се проверява рутинно титърът – нивото на защита чрез антитела. Желателно е всеки сам да провери за антитела на 6-ия месец след ваксината. Ако при някои хора титърът е много нисък, може да се сложи бустерна доза.