Публикация

Д-р М. Виткина: И без симптоми, диабетът нанася поражения


Все по-голямото разпространение на диабета и тежките последици от това заболяване са световен проблем. Специалистите все повече обръщат внимание на диабетната полиневропатия – едно от най-честите усложнения от болестта, при което в много случаи се стига до ампутации на долните крайници. 
Какви са рисковите фактори за диабета?
Доколко са предотвратими последиците от заболяването?
Какъв е достъпът на българите до съвременно лечение?
Обърнахме се с тези и други въпроси към д-р Маргарита Виткина, специалист по ендокринология и диететика. Д-р Виткина консултира пациенти в медицинския център „Младост Мед 1”.  


Д-р Виткина, какви са причините за нарасналия брой на пациентите с диабет?
Процентът на болните от диабет нараства в България и по целия свят. Рискови фактори по отношение на това заболяване в световен мащаб са замърсяването на околната среда, стресовият начин на живот, както и множество вирусни инфекции. Социалната значимост на диабета се увеличава,  защото боледуват все по-млади хора. Все по-дълго време живеят с този проблем и те трябва да бъдат насочвани, лекувани, информирани за това как да живеят с диабет. Изобщо сред пациентите с ендокринни проблеми най-чести са случаите на диабет и заболяванията на щитовидната жлеза. 
Набляга се на значението на ранната диагностика.

Достатъчно ли е хората да познават характерните симптоми, за да потърсят навреме лекарска помощ?
За да се прояви характерната за диабета клинична картина, трябва доста да се надвишат стойностите на кръвната захар. При един възрастен човек, за да се стигне до пресъхване на  устата, повишена жажда, отслабване на тегло, кръвната му захар трябва да се покачи над 11.
Много голям проблем напоследък е преддиабетът - състояние на още неоткрит диабет, при което не се наблюдават характерните симптоми. При него толерансът към въглехидратите се нарушава постепенно.
Обикновено при нива на кръвната захар между 7-8-9 няма никакви оплаквания и установяването на повишените стойности е случайна находка.
Преддиабет се установява предимно при пациенти с наднормено  тегло.

Какви са рисковете, ако диагнозата не бъде поставена навреме?
При стойности до 11 на кръвната захар съдовете страдат и могат рано да се развият усложнения. Това става при ІІ тип диабет. При І тип нещата са драматични и такъв период няма. При възрастните пациенти в над 90 сто от случаите диабетът е от ІІ тип.
При тези подмолно протичащи фази на заболяването до истинското разгръщане на клиничната картина се получават  поражения на съдовете. И много често в нашите кабинети пациентите идват вече с увреждания от полиневропатия. С  изтръпване на краката, с нарушена чувствителност на долните крайници. Това е много опасно, защото може да се стигне до ампутации вследствие на диабета.
Съществува и риск от увреждане на бъбреците при белтък в урината. Може да настъпи бъбречна недостатъчност. Диабетът е една от най-честите причини за бъбречна недостатъчност в световен мащаб.

До каква степен са предотвратими усложненията от диабетната полиневропатия? Може ли чрез медикаменти да се спре развитието на заболяването?
Най-доброто лечение на диабетните усложнения е добрият контрол на кръвната захар. Смята се, че ако стойностите й се поддържат до 6 на гладно и до 8 след нахранване (2 часа), рискът да се развият усложнения е равен на риска при здравите хора.
Лечението на усложненията с медикаменти наистина би могло да спре прогресирането на болестта, но не може да върне нещата обратно. Такъв вариант не съществува. Затова всички говорим за ранно лечение на диабета, за агресивна  терапия – при откриването веднага да се започне лечение с медикаменти, защото за съжаление диабетът доста се „подмлади”.
Вече имам пациенти на 30-35-годишна възраст, които са с клинична картина, с прояви на диабет ІІ тип.
Обикновено това са хора, които трябва да взимат отговорни решения, работят в стресова среда или имат наднормено тегло. Стойностите на кръвната им захар може да са около 10, но могат да стигнат и до 20.
При подходяща диета и медикаментозно лечение картината се подобрява. Трябва активно да се търси помощ и да се вземат мерки. Това е единственото, което би предотвратило усложненията.

Какво медикаментозно лечение се прилага при диабетна полиневропатия?
Има група медикаменти – алфалипоева киселина (Thioctic acid – б.р.) и витамини, които подпомагат храненето на нервите и биха могли да забавят и да спрат процеса за дълго време. Това може да стане, ако е много добър контролът на диабета.
Той не се лекува, но болестта трябва да се държи под контрол. Гликираният хемоглобин трябва да е под 6.5% - това е важно  условие.
Ако човек се храни правилно, и поддържа добра физическа активност, това е 90% от лечението на диабета. С медикаментите подпомагаме организма.

Имат ли пациентите у нас достъп до качествена медицинска  помощ, до адекватно инсулиново лечение?
България е на едно от първите места по инсулини при лечението  на диабет.
В същото време, като цяло качеството на лечението е лошо.
Съвсем наскоро бяха изнесени данни на СЗО за страните от Европейския съюз. Оказа се, че България е на предпоследно място по качество на обслужване на пациентите Причината не е само в лекарите, а и в пациентите, които късно търсят помощ.
У нас достъпът до ендокринолози е много добър.
Например в Америка, която се смята за много напреднала в това отношение, за да може един пациент да посети ендокринолог,  трябва да се запише и да чака около 6 месеца.
В България това не се случва.
За да се осигури качествено лечение, винаги ли трябва да се прилага човешки инсулин?
В България от 98 г. нямаме друг освен човешки инсулин. Докато в Германия, във Франция, възрастни пациенти, които се чувстват добре на свински и говежди инсулини, продължават да се лекуват  с тях.
Инсулините, които се прилагат у нас, са на много високо ниво. 
По-важно и съществено за мен е да се назначи на пациента подходящият за него инсулинов режим.
Честотата на инсулиновите апликации, контролът и диетата, и физическата активност са нещата, в които има много пропуски.
 
Как оценявате работата на НЗОК по отношение на пациентите с диабет?
Що се отнася до цените на инсулините, има доста ограничения.  Има рестрикции относно ползването на аналогови инсулини. Не мога да кажа еднозначно, че са погрешни. Има резон в тях, защото аналоговите инсулини са доста по-скъпи. При млади хора, които имат необходимост от по-свободен режим, прилагането им е добро решение.
При другия, обикновения инсулин, храненето на пациентите трябва да се нагоди към инсулиновите инжекции.
Аналоговите инсулини дават възможност хората да се хранят доста по-свободно, да нагласяват инсулиновите апликации към собствения си начин на живот и хранене. Те съответно са и по-скъпи, но наистина трябва да има някакви критерии при назначаването им.  Не може да бъде поголовно, защото в края на краищата се харчат нашите пари.

" }-->

Коментари