Антиваксиналната мода взима жертви
Животът днес
Животът днес
Компания
Антиваксиналната мода взима жертви

Антиваксиналната мода взима жертви

С главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев разговаря Галина Спасова

д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор

Д-р Кунчев, напоследък дискусията за ваксините се изостри, а експертните аргументи в нея би трябвало да са с най-голяма тежест.

- Трудно е да се даде еднозначен отговор какви трябва да бъдат имунизациите – задължителни, препоръчителни, част задължителни, част препоръчителни, - защото това е винаги свързано с конкретна страна, общество, условия на живот. И ако нещо работи в една страна, то не е задължително да работи и в други. В около 10 страни от ЕС имунизациите са задължителни, експертите там са преценили, че това осигурява по-надеждна защита и на децата, и на обществото. Същевременно не съм привърженик на тоталното отхвърляне, защото, ако нещо притеснява родителите, те трябва да получат адекватен отговор, разбираема информация. В медицината има единодушие за четири епохални събития с драматичен ефект върху човешкото здраве – осигуряването на чиста питейна вода, въвеждането на дезинфекция и стерилизация, създаването на антибиотиците и използването на ваксини. Мога да кажа твърдо - всички данни, с които разполагаме, огромната информация за милионите дози, които се прилагат, недвусмислено говорят, че това са едни максимално обезопасени, ефективни продукти, които опазват здравето на децата. Но модата на антиваксиналните движения, която се зароди не при нас, а на Запад, продължава да взима жертви. Някои родители се доверяват на изкривена информация, понякога чудовищно лъжлива. Срещам откровено безумни дискусии в интернет. Аз съм готов да водя диалог с всеки, но с медицински доказателства и статистика. Ако ми казват, че съм част от световен заговор, който иска да унищожи човечеството и уврежда децата с помощта на правителствата и СЗО, тогава сериозен разговор няма. Но и всяка проява на медицинско високомерие, на това да обясняваш на населението, че то не е достатъчно образовано, за да вземе решение, е грешка.

При нас проблемът видимо е там – в разговора с родителите.

- Факт е, че поради организацията на медицинската помощ, особено извънболничната, лекарят е толкова ангажиран, че наистина няма много време да дава необходимата информация на всяка майка. Но това е задължително. Няма как да има доверие, няма как да убедиш някого в нещо, ако не искаш да разговаряш с него. Да говорим с факти. Задължителните ваксини в България са най-малко в сравнение с държавите в ЕС и с всички развити страни. И в САЩ, Канада, Япония, Австралия, в цяла Западна Европа се правят поне още пет ваксини повече от включените в нашия задължителен календар. Ние често се оказваме между чука и наковалнята - половината време обясняваме защо правим много имунизации, а през останалото отговаряме на запитвания защо не правим някои имунизации както в други страни - като тези срещу менингококи, срещу ротавируси. Много често ни питат защо варицелната ваксина се прави в Гърция, в Австрия, Германия, а ние не я правим. Промените в календара и това дали да бъде включена една ваксина или не, се преценяват на базата на огромна информация за чуждите практики, на заболеваемостта при нас, плюсовете и минусите. Пак казвам – можем да си говорим много за научни данни, но когато майката се страхува или не е сигурна, тя трябва да получи информация по всички възможни пътища.

В наши условия какво би означавалопреминаването на задължителните ваксини в графата „препоръчителни“?

- Стигаме до реалността и данните са абсолютно неоспорими. Дори и при сравнително добър обхват, какъвто имахме години наред срещу морбили, само заради това, че в определени контингенти обхватът спадна, през 2009-2010-а си организирахме на практика най-голямата епидемия в Европа. Заболяха 24 хил. деца, изгубихме 24. Обхват под 80% в рамките на две години означава сигурна епидемия и по това не може да има никакви разсъждения. Ако го допуснем, особено в отделни групи с много неимунизирани лица, това автоматично води до епидемична ситуация. Това стана у нас с морбили, в Украйна с дифтерия, в момента е в САЩ с морбили. Винаги давам един пример: в САЩ има щати, където ваксините са абсолютно задължителни и други със сравнително либерален режим. Само в Калифорния решението е тотално свободно. Сега се връщат към задължителните имунизации, след жестока епидемия от морбили.

Основен аргумент в спора е правото на избор за собственото дете. От думите Ви става ясно обаче, че се взима решение и за здравето на другите.

- Абсолютно вярно. Има известен егоизъм при тези, които не имунизират децата си - те разчитат на това, че другите го правят. Разсъждават, че в среда, в която няма да се развие заболяването, можеш и да си спестиш имунизацията. Обаче има доста деца, около 4-6 на сто, които по различни причини не могат да бъдат имунизирани. Те разчитат изцяло на обществения имунитет, който няма да им осигурим, ако има неваксинирани.

Реклама

Мнения

3 юли 2015 14:46
Георги Малинов
3 юли 2015 14:46

След като "обществото" иска да се чувства в безопасност, ваксинирайки всички наред, защо същото това "общество" категорично отказва да носи отговорност за пострадалите от тази дейност? Това не е ли очевАден егоизъм? Когато някой отговори на последния въпрос, тогава и само тогава може да започнем да говорим за егоизъм. До тогава, поне за мен, става дума просто за проява на здрав разум и поемане на лична отговорност да решиш дали да ваксинираш детето си или не, тъй като и в двата случая си оставен напълно сам да се справяш с последствията от това - били те добри или лоши.

3 юли 2015 14:46
Георги Малинов
3 юли 2015 14:46

Ваксиналната мода също взима жертви. В цял свят. Само в България половината лица свързани с медицинското обслужване твърдят с пяна на устата, че няма нито една жертва, вследствие на ваксиниране. И никога не е имало. Другата половина с половин уста признават, че има такива жертви, но пак с пяна на уста ни обясняват, че не е доказано категорично, че причината в тези случаи е ваксинация. Одит на системата за съобщаване на постваксинални усложнения в България е доказал, че тя е неработеща, но никой дори не повдига въпроса как да я "ремонтираме". Лекари твърдят под сурдинка и на четири уши, че ги притискат по всякакъв начин да НЕ докладват постваксинални усложнения. В телевизионно предаване бивш здравен министър на въпроса "Ако вашето дете беше в тази възраст, бихте ли използвали сегашната шествалентна ваксина върху него?" отговори "Добре, че порасна". И не на последно място, понеже постоянно някой се опитва да вмени вина у родителите, които по една или друга причина отказват ваксиниране на детето си, как стои въпроса с обезщетяването на пострадали от ваксини в България? Как е възможно в САЩ този фонд да е в размер на 3 000 000 000 долара, а в България само да ни обясняват, че "няма страшно".

27 юни 2015 12:54

Аз и семейството ми имаме всички задължителни, а и не само, ваксини. Бихте ли коментирали наличието във ваксините на формалдехид, алуминиеви и живачни соли. Не приемам, че са безобидни консерванти и че дозата определя отровата, особено в XXI век, в който "си доставям" доволни количества от незнайни източници. Има ли "стимулиране" на лекари от страна на фармацевтични компаниии за повишаване на броя имунизирани. Редно ли е? Приобщаване към идея се върши с висок морал, добри примери, информираност (но истинска, не платени поръчкови "статистики"), а не с меча на властта. Наемате ли се да обясните на една майка, дори тя да е 1:1000000, че нейното дете е девиация от средното очакване, или е имало друг проблем и ваксината само го е отключила; че нейното дете е паднало в боя с вирусите, за да " не бъде егоист". Не съм против, но имам силна нужда от аргументация, но не с круиз за сметка на фармацевтична компания.

22 юни 2015 13:51
Маргарита Пеева
22 юни 2015 13:51

Прекаленото празно говорене създава излишен шум в обществото, отклонявайки темата в посока, която по-скоро вреди. Припознаването на отказ от ваксиниране като "свобода на личния избор" е вредно не само за личността, а за обществото като цяло. Трябва да не забравяме, че личното право свършва там, където започва правото на другия. Перифразирам Декарт, но това далеч не е философски въпрос, а въпрос с жизненоважно общочовешко значение и призовавам антиваксърски настроените да се запознаят добре с фактите не само против, но и "ЗА" ваксините.