Хибридната диагностика доскоро изглеждаше като научна фантастика
проф. Ирена Костадинова
проф. Ирена Костадинова
Лекар
Хибридната диагностика доскоро изглеждаше като научна фантастика

Хибридната диагностика доскоро изглеждаше като научна фантастика

Проф. Ирена Костадинова е ръководител на Клиничния център по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология в МУ - София и Национален консултант по нуклеарна медицина.

Интервю от вестник "Животът днес":

-Проф. Костадинова, преодолява ли се вече мисленето от типа „няма да се прегледам, за да не ми открият нещо…“?

-Надявам се, защото особено профилактичните прегледи са начин за ранно откриване на здравни проблеми, когато те могат много по-успешно, често и напълно да се преодолеят. Важно е хората да познават ранните прояви на някои често срещани заболявания, за да търсят навременна диагностика и адекватно лечение.

-Страхът от преглед е един вид недоверие, че ако се установи заболяване, то може да се излекува.

-Категорично не съм привърженик на този тип мислене! Всеки в края на краищата решава какво да прави със себе си, но нека да взема това решение, след като знае истината. Да не говорим, че много от заболяванията, които преди бяха нелечими, днес се лекуват или най-малко се поддържат в хронична форма при осигуряване на определено качество на живота.

-Дълго време свързвахме образната диагностика основно с рентгеновите изследвания. Днес има коренна промяна, в която много активно участва Вашата специалност, разкажете ни повече за нея.

-С колегите ми работим в областта на медицинската радиология. Това включва нуклеарна медицина и лъчетерапия. Но с бурното развитие на двете специалности още преди 20 г. се обособихме. Лъчетерапевтите се занимават основно с лъчелечение при онкологични заболявания, докато нуклеарните медици се занимаваме с диагностичното и терапевтичното приложение на радиофармацевтиците - както при онкологични, така и при доброкачествени заболявания. Това са специфични вещества, които се натрупват в органите в зависимост от функционалното им състояние и особено в патологично променените тъкани. Така нашата специалност може да се нарече функционална образна диагностика. Докато класическата образна диагностика се занимава главно с детайлните морфологични и структурни промени в органите, то ние можем да установим ранните функционални промени при различни патологични процеси. Още от 2000 г. се въведоха т.нар. хибридни апарати и те се наложиха категорично в широката медицинска практика, защото обединяват възможностите на двата образни метода за диагностика.

-За кои апарати говорите?

-Това са апаратите за позитронната емисионна томография, комбинирана с компютърната томография (PET-CT), и еднофотонната емисионна томография, комбинирана с компютърна томография (SPECT-CT). Чрез тези апарати едномоментно правим двата вида диагностика – морфологична и функционална.

-Това означава ли, че с напредъка на технологиите и на здравните системи всеки директно ще бъде преглеждан с хибридни апарати?

-Действително хибридната образна диагностика е с най-бързо развитие в момента, защото тя много отваря очите на лекарите. Но не мога да кажа, че това ще остане единственото направление в образната диагностика или че ще бъде единствено приоритетно. Конвенционалната рентгенография си има своето място и при редица състояния си остава златен стандарт. Както и самостоятелно прилаганата компютърна томография и ЯМР. Принципът в медицината е при съмнение за заболяване, за да го докажем и диагностицираме, първоначално да прилагаме възможно най-леснодостъпния и безвреден за пациента метод.

-Известно е, че вече има апарати, които обединяват PET и ЯМР, кога и нашите пациенти ще могат да разчитат на такава диагностика?

-Не бих казала, че новият метод, за който говорите, ще измести сега прилагания PET-CT. Все още се правят проучвания с какво най-новият метод реално надхвърля възможностите на PET-CT. Освен това ядрено-магнитен резонанс, съчетан с PET, е много скъп метод и докато не се докажат някакви конкретни предимства, едва ли ще стане рутинно прилаган. Предстоят големи мултицентрови проучвания по въпроса, но най-вероятно основното приложение на хибриден апарат PET и ЯМР ще бъде в педиатрията, където се налага максимално да се ограничи лъчевото натоварване на нашите пациенти, както и при тумори на тазовите органи.

-Може ли да се каже, че вече няма обективна нужда български пациенти да ходят в чужбина за образна диагностика?

-В България започна едно много добро темпо на снабдяване с най-съвременни високотехнологични апарати. Надявам се този процес да продължи успешно. В момента разполагаме с шест хибридни скенера – два PET-СТ и четири SPECT-CT. Предстои инсталирането на нови РЕТ-СТ апарати в Пловдив, Плевен и още два в София. Става въпрос за същите апарати, с които се правят изследванията в най-напредналите държави. Точно за изследване с такъв апарат най-често се ходеше и все още се ходи навън. Ето че вече имаме апаратите, но като брой те все още не са достатъчни, което налага доста дълго изчакване, понякога два-три месеца. А това при много заболявания е твърде нежелателно. Обичайното изчакване при висок стандарт на медицината е до 15 дни. Но там на 500 хиляди жители има един PET-СТ и на всеки 250 хиляди – един SPECT-CT, т.е. на нас ни трябват около 14 PET-СТ апарата.

-Ще имаме ли достатъчно специалисти, които да работят с апаратите, защото и това може да се окаже проблем…

-Качеството на специалистите, които работят с техниката и разчитат изследванията, мога да ви уверя, че е на много високо ниво, особено в големите университетски болници. Ние сме равностойни партньори на западните ни колеги, участваме в конгреси, в обучения, в проучвания. Можем да обучаваме още колеги, имаме този капацитет. За да работи самостоятелно един лекар при разчитането на образа от хибриден апарат, трябва да е направил около 800 изследвания според европейските стандарти. През този период трябва да работи съвместно с по-опитен специалист.

-По отношение на веществата, които прилагате преди хибридно изследване, има ли проблеми у нас?

-Ние работим с най-съвременните пречистени и лицензирани в европейски и световен мащаб радиофармацевтици. Все още болезнен въпрос остава производството на тези субстанции, което е крайно време да става у нас, а не да разчитаме на внос, защото това силно затруднява работата ни и оскъпява изследванията. Става въпрос за нетрайни във времето субстанции и едно закъснение на самолета, с който се доставят, означава провал в изследването на всички записани за деня пациенти. Вече имаме първия малък циклотрон във Варна, който произвежда маркирана глюкоза за целите на тамошния PET-CТ, а най-вероятно ще бъде инсталиран съвсем скоро и друг в УМБАЛ „Александровска”. Много се надявам и БАН да реализира проекта, който е одобрен, за производство не само на маркирана глюкоза, но и на други радиофармацевтици, които се използват в диагностиката, стадирането и проследяването на други често срещани онкологични заболявания, например рак на простатата, мозъка и черния дроб.

-Преди 15-20 г. всичко, за което говорим с Вас, изглеждаше като научна фантастика…

-Точно така е! Дори моето поколение специалисти по нуклеарна медицина в началото някак си не можехме да възприемем какво точно се крие в тази специалност. Знаехме, че е модерно и че има бъдеще, но бумът настъпи след 2000 г., когато се инсталираха първите хибридни апарати. С днешна дата не само си обичам работата, но съм горда с това, което правим за пациентите, разбира се, в екип с моите и колегите от образната диагностика. С тях работим прекрасно, постепенно ставаме хибридни диагностици, всеки вниква в спецификите на другите методи.

-Какво си пожелавате занапред?

-Техниката безспорно се развива, но ми се иска да не забравяме, че ние работим с хора, които заради проблемите си са много чувствителни, чувстват се слаби. Нашата роля е не само да си свършим перфектно чисто медицинската работа, но да обърнем внимание на пациента като човек, като личност, да намираме време за разговор с хората. Понякога една усмивка прави много!

Мнения