Публикация

20 пациенти с премахнато дебело черво заради 100% риск от наследствен рак

Фамилната полипоза е едно от заболяванията, където се прилага превантивна хирургия, казва проф. Венцислав Мутафчийски


20-годишен мъж с фамилна полипоза е най-младият пациент, на когото превантивно е отстранено дебелото черво заради доказан много висок риск да се разболее от колоректален карцином. Това съобщи проф. Венцислав Мутафчийски, началник на Клиника по ендоскопска хирургия. За последните 3 г. като него във ВМА има над 20 пациенти, все млади хора. Да се убеди един млад човек на 20-30 г., че трябва да отстраним цялото му дебело черво в името на това, че той ще живее, без да се страхува от рака, е изключително трудна и отговорна задача, допълва проф. Мутафчийски. Сред пациентите на проф. Мутафчийски са и членовете на две фамилии, които носят гени за медуларен карцином на щитовидната жлеза. При майките е открит рак, а след това на дъщерите превантивно е премахната щитовидната жлеза, тъй като генетично изследване потвърждава опасността от тумор.

По думите на проф. Мутафчийски за превантивна хирургия в България все още не се говори много. В света обаче известни личности не се стесняват да признаят, че се оперират, за да избегнат онкологичното заболяване. Най-яркият пример е Анджелина Джоли, която си премахна и двете гърди, а след това и яйчниците, за да не я сполети съдбата на майка й и леля й, починали от рак.

Един от проблемите у нас е, че заболяванията, които изискват превантивна хирургия, се диагностицират с методи, които не се заплащат от НЗОК. Генетични изследвания, които доказват надеждно стопроцентов риск от рак, струват над 2000 лв. Това е тежко финансово бреме за повечето пациенти.

Има обаче и заболявания, при които и без генетичен тест може да се определи риска от рак – например фамилната полипоза на дебелото черво. При нея рискът от рак е почти 100%. Това налага необходимост от хирургични интервенции във времето, когато карциномът на дебелото черво още не е настъпил, допълва проф. Мутафчийски. Често такива пациенти се откриват случайно заради вече проявило се кървене или друг дискомфорт. Докаже ли се фамилната полипоза с генетично изследване, на пациента се предлага хирургично отстраняване на дебелото черво. Това е тежка осакатяваща операция и затова трябва да има достатъчно данни, за да бъде лекарят убедителен пред пациентите. „Разговорът за вземане на решението е много тежък и аргументите трябва да са премерени. Често се налага разговорът да се проведе 4-5 пъти, докато самият човек стигне до извода, че няма друг път за запазване на здравето и живота му. Рисковете са толкова големи, че ако се допусне развитието на рак, изходът може да е фатален“, коментира специалистът.

Как един млад човек да разбере, че има риск и да се изследва?

Стандартът в целия свят е фиброколоноскопия е да се прави след 50 г. възраст. Но ако в семейството има починал роднина в млада възраст (на около 55 г.) от рак на дебелото черво или медуларен карцином на щитовидната жлеза, наследниците трябва да ходят на профилактика от млада възраст. Би трябвало да изпреварят поне с 10 г. срока, препоръчван за стандартна профилактика. Обикновено в засегнатите от фамилна полипоза семейства се знае, че вероятността от полипи е много голяма. Често младите членове на семейството са имали кървене, патологични отделяния на слуз и дискомфорт в корема. Първо търсят гастроентеролог, но след това стигат и до хирурга.

Фиброколоноскопията може да подскаже, че става дума за наследствени полипи. „Те са много специфични като външен вид: цялото дебело черво е като осеяно с полипи, които са големи колкото оризово зърно. На 10 кв. см са разположени десетки от тях. Не всеки полип е фамилна полипоза, но според броя им се определя и риска. Ако са единични полипи, рискът е 10%, при няколко е 20%, а при множествена полипоза скача над 80%. При единичните полипи по принцип няма генетични изменения, но при фамилните има“, разказва още хирургът.

Особености на оперативната интервенция при фамилна полипоза

При фамилната полипоза наред с премахването на дебелото черво се прави и демукозация на крайните 5-7 см от дебелото черво – премахва се лигавицата там и се прави връзка с тънките черва. Това е специална методика. В Клиниката на проф. Мутафчийски това става с лапароскопски методи – операцията се прави през няколко малки едносантиметрови дупчици.

Животът на оперираните по този начин е свързан с някои неудобства. Първоначално ходенето по голяма нужда е около 10 пъти дневно, но постепенно пациентът сам може да го регулира. Смята се за успех, ако се сведе до 3-4 пъти дневно. Все пак, когато се сложи на везната това неудобство във всекидневието и риска от злокачествено заболяване, което може да завърши със смърт, става ясно, че операцията е по-малкото зло.

Превантивната хирургия при фамилната полипоза не налага други ограничения. „Пациентите бързо се обучават на подходящ хранителен режим, който да им гарантира спокойствие през деня. Тези хора обикновено са в трудоспособна възраст и ходят на работа. Затова се научават през деня да ядат по-консистентни храни, да пият по-малко вода. В по-късните часове на деня имат по-свободен режим“, обобщава проф. Мутафчийски.

Проследяването на пациентите е по-интензивно през първите 6 месеца. Те имат нужда и от съвет, не само от преглед за състоянието на аностомозата. След това постепенно срещите се разреждат и пациентите търсят лекуващия лекар само при нужда. 

Проф. Венцислав Мутафчийски е завършил е Медицински Университет – София, има придобити специалности по „Обща хирургия” (1996 г.) и „Военна хирургия” (2005 г.). Завършил е магистратура „Мениджмънт по управление на здравеопазването” (2005 г.), защитил е дисертационен труд за придобиване на научната и образователна степен „доктор” на тема „Взривна травма – обща характеристика, диагностичен и лечебен алгоритъм” (2011 г.). Специализация за лапароскопска и чернодробна хирургия.

Участвал е три пъти във военни мисии в Ирак и Афганистан. В момента е главен асистент в Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, ВМА. Специалист в коремна хирургия, чернодробно – панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, военна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография.

Има 150 научни публикации, 19 от тях в чуждестранни издания и 3 съавторства в монографии. Преподава в Катедра по хирургия – ВМА. Членува в Българско хирургично дружество, Българско дружество по трансплантология, Българска асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози, ESTES (European Society of Trauma and Emergency Surgery), AMSUS (Association of Military Surgeons of United States), IASGO (International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists), EDS (European Digestive Surgery), WSACS (World Society of Abdominal Compartment Syndrome).

" }-->

Коментари

1 юли 2015 14:31

И от мен адмирации за тези хора, възхищавам се пред професионализма и всеотдайността Ви!

1 юли 2015 11:23
Ина Димитрова
1 юли 2015 11:23

Адмирации за лекарите във ВМА - там се правят много тежки операции, препращат им най-заплетените случаи от цялата страна. Спасяват живота на много хора!

1 юли 2015 11:09

Много хора обявиха Анджелина Джоли за хипохондричка, но явно наследствеността е много сериозно нещо.