​Близо половината от здравноосигурените българи пропускат задължителния годишен профилактичен преглед. Тази тревожна тенденция се запазва и през настоящата 2015-а, показва справка на НЗОК.

Изрядните платци на здравни вноски са около 6 млн. души, а около 1,2 милиона са неосигурените. През 2013 г. на профилактика при джипито са отишли 3,523 млн. българи, през 2014 г. - 3,527 млн., а до май т.г. са 1,563 млн. души, т.е. пак ще са толкова, колкото през последните 2 години. Санкцията за неявяването от 50 лв. не се налага и този механизъм не действа.

Най-големият пакет е за децата

Най-големият пакет от профилактични прегледи, изследвания и имунизации, покрити от НЗОК, е за децата. Избраният от родителите личен лекар (може да е общопрактикуващ или педиатър) за бебето им го посещава два пъти у дома до 28-ия ден от раждането. А до навършването на една годинка джипито всеки месец следи теглото, ръста и прави оценка на психическото развитие на детето. В този период два пъти се изследва албуминът в урината, прави се оценка на зрението и слуха, проследяват се тазобедрените стави, за да се определи евентуален риск от ненормално развитие и др.

От първата до седмата годинка отново се следи физическото и психическото развитие, един път се изследва зрителната острота, един път - кръвта (на 3-годишна възраст) за нивата на хемоглобин, брой еритроцити и левкоцити, както и други важни показатели. Пак в този период се прави тест за чревни паразити.

От 7 до 18 г. един път годишно се измерват ръстът, теглото, гръдната обиколка и артериалното налягане, прави се оценка на физическото развитие, на зрителната острота и цветоусещането, проследява се за отклонения в опорно-двигателната система, изследва се урината за протеин с тест лента в кабинета на лекаря (това е въведено от 2014-а). Личният лекар следи и за прилагането на всички ваксини от имунизационния ни календар.

Какво се полага след 18-ата година

Годишният преглед за осигурените лица от 18- до 30-годишна възраст предвижда изчисляване на индекса на телесната маса, оценява се психичният статус, зрителната острота, измерва се кръвното налягане, прави се електрокардиограма, изследва се урината, на гладно се определя кръвната захар, ако има наличие на рисковите фактори: хипертония, дислипидемия, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет (т.е. роднини по първа линия със захарна болест), ако диабетът се е появил по време на бременност или при раждане на едър плод (над 4 кг).

Пълна кръвна картина веднъж на 4 г., ако сте на възраст 30-45 г.

Ако сте между 30- и 45-годишни, веднъж на 5 г. се прави пълна кръвна картина. Всяка година на българките над 30 г. се извършва мануално изследване на млечните жлези. А всеки месец е препоръчително жената да се самоизследва (с опипване) след края на поредната редовна менструация. Веднъж на 5 години за мъжете над 40 г. се назначава изследване на холестерола и триглицеридите.

Между 46 и 65 г. - повече изследвания

На българите в тази възрастова група веднъж на 5 г. се прави пълна кръвна картина, пак веднъж на 5 г. (при мъжете над 46 г. и при жените над 50 г.) се изследват холестеролът и триглицеридите.

Веднъж на 2 години на мъжете, които са навършили 50, се изследва т.нар. простатноспецифичен антиген (PSA), а на жените (от 50 до 69 г.) се прави мамография (за целта личният лекар издава бланка МЗ-НЗОК №4). Ако в хода на годината на осигурените са им направени всички тези изследвания по друг повод - примерно заради заболяване, те не трябва да се правят повторно.

Над 65 г. - всяка година пълна кръвна картина

Ако сте над 65 г., всяка година личният лекар трябва да ви назначи изследване на пълната кръвна картина, а един път на 5 г. - на холестерола и триглицеридите.

Ако сте със сърдечносъдово заболяване, с диабет или сте в рискова група за развитието на онкологично заболяване, независимо на колко години сте, ви се полагат много повече безплатни изследвания (може да ги откриете до едно на сайта на НЗОК и да ги изискате от личния си лекар).