Публикация

Д-р А. Пешева: „Скритата” хипертония е особено опасна


За рисковете от сърдечно-съдови заболявания, за разумното поведение и отговорността към собственото здраве разговаряме с д-р Ася Пешева, кардиолог в медицински център „Младост Мед 1”. 

 

Д-р Пешева, ако кардиограмата е нормална, това означава ли, че пациентът не страда от сърдечно заболяване? 
Не. В 70 на сто от случаите кардиограмата в покой е без промени.  Тъй като всяко изследване дава част от информацията, въз основа единствено на кардиограмата в покой не могат да се провят заключения.
Тя в никакъв случай не може да гарантира, че пациентът има здраво сърце и няма латентна исхемична болест или ритъмни и проводни нарушения.
Като цяло сърдечно-съдовите заболявания се диагностицират много късно.

 

Защо се получава така?
Едната причина е, че въпреки многото материали по този въпрос хората не могат да преценят ситуацията и да водят лична борба с рисковите фактори, които са в основата на тези заболявания.
Освен това, 40-50-годишните, нямат нагласата да ходят на лекар.
Динамичният начин на живот, забързаността, проблемите в работата ограничават хората да се изследват, те отлагат прегледа при лекар, докато нещата напреднат. 

И смея да твърдя, че заболяванията често се откриват случайно.  По-възрастното население има навика да ходи при лекар по-редовно.

За съжаление тук също има проблем, защото прегледите  обикновено се свеждат до редовни посещения при личния лекар и рядко се обръщат към специалист.
За съжаление българският пациент не търси активно лекарска помощ.

 

Какви са последиците от това, на какъв етап откривате заболяването?
Много хора, които нямат оплаквания и се мислят за здрави, идват  с вече фиксирани високи стойности на кръвното налягане – над 180, което е трета степен на хипертония.
Официално те са новодиагностицирани, а всъщност едно такова  заболяване е с давност най-малко 5-10 години. И неминуемо трябва да знаят, че въпреки че не са настъпили фаталните  усложнения, при тях вече има промени в съдовата стена, които в  дългосрочен план ще дадат други усложнения.
Пациентите трябва да знаят, че артериалната хипертония – най-разпространеният рисков фактор, е заболяване с неспецифични  симптоми. При него няма симптом, който да е задължителен. Така че, трябва редовно да се преглеждат при личния лекар, при специалист, за да може заболяването да се открие възможно най-рано.

 

Кои хора са най-застрашени от сърдечно-съдови заболявания?
Колкото са по-изразени рисковите фактори, толкова по-голяма е вероятността даден човек да развие заболяване.
Хипертонията си остава рисков фактор №1
Тютюнопушенето, наследствената обремененост, захарният диабет, наднормено тегло също са рискови фактори.
Алкохолът не повишава вероятността от сърдечно-съдови заболявания, той води до други.

 

Какво ще посъветвате пациентите, които вече са диагностицирани? Има ли сезонна специфика в протичането на сърдечно-съдовите заболявания, с която трябва да се съобразяват?   
Зависи за кои заболявания става въпрос.
В горещините хипертониците по правило се чувстват по-добре и в някои случаи сами решават да спрат медикаментите, което е погрешно. Евентуална промяна в лечението би била оправдана само след консултация с лекар. Известно е, че топлината разширява съдовете, засилва се изпотяването, което носи риск от дехидратация и т.н.
Най-тежките месеци за сърдечно-съдовите заболявания –
хипертонията и последващите от нея инсулти и инфаркти, това са декември и януари. Поради студовете кръвоносните съдове се свиват. Освен това през тези месеци пациентите по правило са с  много високи стойности на кръвното налягане (ако не са взети  мерки за корекция в терапията) поради прекалената употреба на сол и мазнини по време на празниците.
Летните месеци са по-рискови за мозъчните заболявания.

 

Как да се балансира употребата на сол, така че да се избегне рискът от обезводняване през летните месеци и същевременно да не стигне по повишено кръвно налягане, ако се прекали с количествата?
Въпреки че има много информация в тази насока, пациентите много трудно регулират начина си на хранене при приема на сол,  на мазнини и състоянието на хидратация и дехидратация на организма.
Трябва наистина много индивидуална работа в тази насока с всеки един пациент, за да може в това отношение да има някакви резултати.

 

При напредъка на медицината има ли основание за оптимизъм в борбата със сърдечно-съдовите заболявания? Какво показва опитът Ви като кардиолог? 
Това, което мога да отбележа на базата на над 25-годишната си практика, е че въпреки многото възможности за лечението на тези заболявания и усилията в сферата на профилактиката,  резултатите са нищожни.
Другата тенденция, която прави впечатление, е „подмладяването” на заболяванията. Вече се срещат пациенти на по 20-22 години с напреднали сърдечни заболявания, нелекувани, недобре контролирани.

" }-->

Коментари