Бизнесът и държавата за диагнозата и лечението на здравната система
Животът днес
Животът днес
Компания
Бизнесът и държавата за диагнозата и лечението на здравната система

Бизнесът и държавата за диагнозата и лечението на здравната система

Форум, иницииран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с тема „Здравната реформа: бизнес диагноза“

бизнесът и държавата за диагнозата и лечеинето на здравната система

Здравният министър Петър Москов за:
  • здравните осигуровки:
Държавните служители, които получават повече от 2 минимални работни заплати, трябва да плащат сами здравните си осигуровки, само по този начин в бюджета на касата ще влязат допълнително близо 1,7 млн. лв. годишно - от министерски служители. Вероятна е нуждата от допълнително финансиране на системата на здравеопазването след реалното остойностяване на лечението.
  • дефицита в НЗОК:
Ще има индивидуален подход към всяко лечебно заведение, защото повечето спазват финансова дисциплина, има областни здравни каси и в рамките на тези здравни каси има бюджет, ще се гледа област по област къде, какво и защо е преразходвано и санкциите ще бъдат само за тези, които са излезли от Закона за държавния бюджет.
  • въвеждането на допълнителен акциз върху т.нар. вредни храни:
По предварителните изчисления се очакват около 150 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета за здраве на година и тези пари могат да бъдат използвани за превенция и профилактика, също и за лечение на последствията от консумацията на вредните храни.

Здравната система e крайно неефективна, основно в разходите, тя е в състояние на свободно падане и ако не се противодейства спешно, до месеци, състоянието й ще се влоши фатално. В края на годината тя ще има изключително сериозни затруднения - проблем за всички участници в системата и за всички потребители на здравни услуги.

Диагнозата и прогнозата са на финансовия министър Владислав Горанов, който участва преди дни във форум, иницииран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с тема „Здравната реформа: бизнес диагноза“. Държава, в частност здравен министър и бизнес изясняваха своите позиции, искания и очаквания с цел отприщване на реформата, отлагана десетилетия и затова „тежко болна“ – квалификация, дадена с единомислие и от двете страни в дебата.

Без да има промяна в качеството на здравеопазването,

е налице изключително бърз темп на растеж на публичните разходи за здраве в сравнение с нарастването на БВП. През 2014-а разходите достигат 4 млрд. лв. срещу 2,6 милиарда през 2009-а и едва милиард през 1995-а. Всички постъпления в здравната система биват почти цялостно изядени от здравните разходи, информира още министър Горанов и предупреди, че за текущата година вече се очертава 200 млн. дeфицит в НЗОК към декември. Очакването този дефицит пак да бъде покрит от бюджета - при реалния риск здравните вноски да не стигнат, за да покрият потребностите - предполага: поява на системен бюджетен дефицит и натиск върху всички други сектори, финансирани от държавния бюджет, т.е. високорисков фискален натиск за цялото общество, обясни той и поиска от бизнеса съдействие - конструктивен диалог и конструктивни действия най-вече срещу популизма, блокиращ реалните реформи. Описа интереса на работодателите и индустриалците да дадат тази подкрепа така: когато цялата сметка не излиза, сметката и на бизнеса не излиза, не излиза сметката и за хората от здравния бизнес. Когато парите на касата свършват, приходите на всички, които разчитат на касата, също свършват.

Точно като финансовия министър

и министър-председателят Бойко Борисов окачестви противодействията на здравната реформа като популизъм,

вреден за цялото общество. „Популизмът е като алкохола - когато е в малки количества, дори го препоръчват, и Москов го препоръчва, в големи дози обаче води до тежък махмурлук и накрая до смърт“, доразви тезата си Борисов, като призна, че в конкретния случай цитира иначе рядко цитиран свой опонент отляво – Румен Овчаров. В сегашната здравна система влизат вече близо 8 млрд. лв., 4 милиарда като разходи на държавата и още толкова, додадени от болните, от домакинствата. Но всички – и пациенти, и лекари, са недоволни, което значи, че и тук както при пенсионната реформа трябват промени, кардинални промени, обърнати за десетилетия напред и възможни само след дебат и широко съгласие, обобщи премиерът.

КРИБ стои твърдо на позицията си за реформи във всички сфери на българската икономика 

трайни, дългосрочни, ясни като перспективи, но и като механизъм за реализиране, бе отговорът на бизнеса, даден чрез изказването на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев на форума. Вече положихме основата в пенсионната реформа и постигнахме разбирателство, но и много други сфери се нуждаят от сериозна реорганизация – както енергетиката, така и здравеопазването, конкретизира Домусчиев с изискването към правещите здравната реконструкция за по-добра чуваемост и повече конструктивизъм в диалога.

Всички разговори и цялата реформа са за повишаване на здравните показатели на нацията, не за някакви икономии, 

за пестене на пари, разви отново възловата си теза за промените здравният министър Петър Москов. Непрекъснатият ръст на разходите в здравеопазването, който не осигурява нужното качество, той обясни с лош начин на ползване на парите, влизащи в здравеопазването. Като сфери с най-голяма тежест за бюджета посочи лекарствата и болничната помощ.

За периода 2000 – 2010 г. хоспитализациите са се увеличили с 66%, парите, които НЗОК отделя за болнична помощ, са 55% от общия бюджет на касата, показват експертните данни. Причината е липса на комплексност в лечението на пациентите, допускането да се дават пари за серия епизоди от това лечение с едновременен риск за резултатността и същевременно огромно натоварване на публичните финансиращи системи и отделно на джоба на пациента. Контрадействията: Национална здравна карта със задължителен характер, стриктни критерии за НЗОК при сключването на договори с болници, заплащане на болниците според резултата от лечението. Лечебните заведения да се организират в мрежи, за да осигурят комплексно лечение на пациентите. С цел разтоварване на хоспитализациите - изнасяне от болничната в доболничната помощ на поне 20% от дейностите. И още: ново остойностяване на клиничните пътеки с рязко разграничаване и обосновка на разходите – стопански, за възнаграждения, за стойност на лечението, разясни и пред бизнеса министърът.

Реформата в лекарствената политика по думите на министъра е центрирана към подобряване на здравните показатели на българите.

Стъпките в конкретния сектор са: 

осигуряване на максимална предвидимост на разходите, решаване на проблема с високия процент на доплащане от страна на пациентите. (За пример Москов даде мозъчно-съдовите заболявания, където НЗОК реимбурсира медикаменти за 100 млн. лв., а пациентите доплащат около 313 млн. лв. годишно). Следват промени в начина на реимбурсиране, гарантиране на подходяща лекарствена терапия за всички социалнозначими заболявания с пълна реимбурсация на лечението, провеждане и гарантиране на силна прогенерична политика. Включването на нови медикаменти в Позитивния лекарствен списък да е по нови правила, обвързано със задължителни отстъпки и обективно измерими поети ангажименти. Възлов момент в договарянето ще е и принципът за постигане на споразумения за споделяне на риска за покриване на преразходите при превишаване на лимитите за публични разходи за лекарства - от фармацията и съответно от здравната каса.

За да подкрепят реално реформите,

от КРИБ изискват категорично конкретика за всички елементи и „инструменти“ за постигане на целите на изложената реформа –

от съдържанието на обявените категории здравни пакети и услуги и лекарственото им подсигуряване (в детайл) до начините за контрол и осигуряване на прозрачност на всички дейности, включително чрез електронното здравеопазване, публични регистри и бази данни. Работодателите и индустриалците очакват партньорство с оперативно допитване до тях по стъпките на реформата, максимално използване в процеса на нейната реализация на експертизата и на професионалния капацитет на всички в КРИБ, в частност на нейния Здравен комитет, на хората от Българската болнична асоциация, членуващи в бизнес структурата.

                                                                                                                        Микаела Въжарова

  • *Форумът бе организиран от агенция „Карат“.
Реклама

Мнения