МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА
МЦ Medical Arts
МЦ Medical Arts
Медицински център
МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА

Щитовидната жлеза се намира в основата на шията, малко под адамовата ябълка. Медицинското и име е „тиреоидна жлеза“ и произтича от гръцката дума “тиреос”- специфичен двукрилов боен щит, изрязан отгоре така, че да остави място за брадичката на воина.

Щитовидната жлеза се намира в основата на шията, малко под адамовата ябълка. Медицинското и име е „тиреоидна жлеза“ и произтича от гръцката дума “тиреос”- специфичен двукрилов боен щит, изрязан отгоре така, че да остави място за брадичката на воина. В древността са я оприличавали на камък, който като врата затваря пътя към същността на човешката душа. И това не е случайно, защото тази малка, подобна на пеперуда ендокринна жлеза регулира редица жизненоважни функции. Хормоните й повлияват метаболизма, развитието и растежа, поддържат телесната температура и еластичността на кожата. Особено важни са те при развитието на малкия организъм, тъй като имат ключова роля в съзряването на мозъка. 

„Гушата“, като най-общо понятие за увеличена щитовидна жлеза присъства в трудовете на учените и в произведенията на изкуството от древността до наши дни.

 Вижте например скулптурата на Клеопатра (30-50 години преди Христа), икона на Христос от 7-ми век, Богородица с Младенеца на Джовани Батиста Чима (1505 - Националната галерия, Лондон); Мария Медичи на Рубенс (1625, Музеят Прадо-Мадрид), платната на Реноар (1875 ), на Франческо Фурини (1620, галерия "Уфици"-Флоренция), на Данте Габриел Росети (1859, Музей на изящните изкуства-Бостън) и много други - всички те имат „гуша“.

Статистиките сочат, че болестите на щитовидната жлеза са много чести и засягат над 1,5 млрд. души в света. Поради нетипичните симптоми, които причиняват, е съвсем възможно те да бъдат диагностицирани или лекувани твърде късно, което да има сериозни последици – сърдечни усложнения, депресии, проблеми със забременяването и износването на бременността, напреднал карцином. Това забавяне на диагнозата или лечението понякога се дължи на широко битуващи сред хората недостоверни твърдения за болестите на тази жлеза, например:

Мит 1: Боледуват само жени.
Наистина са чести при жените, тъй че около една на всеки 8 жени ще развие болест на щитовидната жлеза през своя живот, а при жените над 60 години - една на 4-5. Срещат се, обаче и при мъже и именно при тях диагнозата често закъснява.

Мит 2: Намалената функция на жлезата (xипотиреоидизъм) е заболяване на възрастните. За съжаление това съвсем не е вярно. Хипотиреоидизмът може да се срещне дори при новородените и води до сериозни последствия за бебето и детето. Затова в много страни, вкл. в България се провежда скрининг за заболяването, като се изследват хормони на всяко новородено. Големи проучвания показаха, че честотата на заболяването при възрастната популация е около 5%, като тя наистина се покачва с напредване на възрастта.

Мит 3: „Имам тиреоидит на Hashimoto и затова пълнея“.
Тиреоидитът на Хашимото (японският хирург Hashimoto е първият описал заболяването през 1912 г.) е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. То може да протича с нормална, повишена или намалена функция. При пациентите с променена функция на жлезата е възможно да има известни вариации в телесното тегло. При нормална функция, обаче самото заболяване няма никакъв ефект върху теглото и не може да бъде обвинявано за покачването му. Ако човек се „осланя“ на този мит има риск да се пропуснат важни други причини за повишението на телесното тегло.

Мит 4. „От Хашимотото ми пада косата“ .
Не е точно така...
Тиреоидитът на Хашимото и някои форми на алопеция (косопад) често се съчетават, защото и двете са автоимунни заболявания. При първото тялото ни произвежда антитела срещу щитовидната жлеза, а при второто – срещу космените фоликули. В този смисъл не едното причинява другото, а двете са израз на обща автоимунна „пренастройка“ на организма. От друга страна при понижена функция на щитовидната жлеза промяната в метаболизма може да доведе до редица дефицити, включително и в „храненето“ на космените фоликули. Важно е да се отбележи, че лечението в тези случаи трябва да се провежда от мултидисциплинарен тим, включващ ендокринолог, дерматолог и коафьор. Може би излишно е да се каже, че всеки от тях трябва добре да разбира от работата си? А може би не е излишно

Мит 5: Ако имам променена функция на щитовидната жлеза няма как да не разбера. Както вече беше споменато, много от симптомите са неспецифични. Още по-лошо е, че болестите на щитовидната жлеза доста дълго могат да се развиват безсимптомно. Поради тази причина Американската Асоциация за Щитовидна жлеза (АТА – American Thyroid Association) препоръчва скрининг за заболявания на щитовидната жлеза при хора на възраст > 35 години. Уместни за насочено търсене на такива заболявания са специално изготвени въпросници, които могат да ни насочат за риска за наличие на такова заболяване при конкретния човек, особено при рисковите групи. Такъв въпросник, преведен на български език, можете да намерите на: http://www.medical-arts.bg/blog/quizzes/.


Мит 6: „Ако имам болест на щитовидната жлеза и забременея, бебето ми може да има проблеми“
При вече известно заболяване на щитовидната жлеза бременността е правилно да бъде планирана и съгласувана със специалистите – ендокринолог и гинеколог. Някои от болестите на щитовидната жлеза трябва да бъдат лекувани и стабилизирани преди да се предприеме бременност. Целите за нива на хормоните на щитовидната жлеза са различни при жените, предвиждащи бременност и през целия период на протичането и, в сравнение с небременните и мъжете. Ако хормоните са извън възприетите цели е необходим прием на медикаменти за достигането им. Контролът на хормоните трябва да се провежда редовно и стриктно през цялата бременност. Последните твърдения звучат като постулати, но при спазването им жените с проблеми на щитовидната жлеза ще имат здрави бебета, без разлика останалите – които нямат болест на жлезата. ...и добрите ендокринолози ще се радват на цели албуми от снимки на такива бебета. Не трябва да се забравя, обаче че половината от този резултат зависи от бъдещата майка – до колко се придържа към препоръките на специалиста.

Мит 7 : Следродовата депресия не е медицинско състояние.
Следродовата или постпартална депредсия се среща при 10-15% от родилките. Наред с многото и различни причини за нея , при около 10-15% от тези жени се открива дисфункция на щитовидната жлеза, която лесно може да бъде пропусната и нелекувана навреме.

Мит 8: Откриха ми възел на щитовидната жлеза - имам рак!!! При установяване на възел на щитовидната жлеза, специалистът следва да отговори на няколко въпроса. Първият е дали става въпрос за възел, произвежащ допълнително количество хормони на жлезата, което да доведе до повишена функция. Вторият е дали възелът е злокачествен или доброкачествен. Злокачествените възли на щитовидната жлеза са малък процент от всички възли на жлезата. С други думи, при установяване на възел, рискът той да е злокачествен е нисък. За уточняване на диагнозата в съвременната медицина се използват различни методи. Най-важните от тях са ехографията на щитовидната жлеза и тънкоиглената аспирационна биопсия.
Ехографията е бързо за изпълнение изследване, което дава много информация за възлите на щитовидната жлеза, но не би могла да отговори на въпроса дали възелът е злокачествен. Съвременен метод е еластографията, който представлява допълнителното „надграждане“ на конвенционалната ехография със специален софтуер, позволяващ по-добра диференциация между доброкачествените и злокачествените възли, изследвайки еластичността или твърдостта им. Колкото по-твърди са те, толкова по-голяма е вероятността да бъдат злокачествени.

Мит 9: Имам възел на щитовидната жлеза - трябва да се оперирам. Възлите (или новообразуванията) на щитовидната жлеза са много често срещано явление, особено при жените. Това съвсем не означава, че всички тези хора трябва на всяка цена да бъдат оперирани. Подходът – има възел, значи трябва операция - не е част от добрата клинична практика по ендокринология вече над 10 години. Преценката за това дали един възел трябва да бъде оперативно отстранен преминава през множество диагностични стъпки и в крайна сметка решението трябва да бъде взето от специалист-ендокринолог индивидуално.

Кои храни да се предпочитат и кои да се избягват при болести на щитовидната жлеза; има ли значение селенът; а йодът; колко чест трябва да е контролът на хормоните и трябва ли да се контролират антителата?
Отговорът на тези и на други въпроси за предпочитане е да се получи от специалист, а не от форумите, за да се избягнат грешки и нежелани последици.

Реклама

Мнения

9 юли 2015 12:14
Заряна Ангелова
9 юли 2015 12:14

Без да ви се направят кръвни изследвания на антитела и хормони - няма как да се разбере. Ако имате опасения - отидете на ендокринолог и споделете.

9 юли 2015 12:13
Заряна Ангелова
9 юли 2015 12:13

Без да ви се направят кръвни изследвания на антитела и хормони - няма как да се разбере. Ако имате опасения - отидете на ендокринолог и споделете.

7 юли 2015 15:51

хм..и аз имам сърцебиене, а не пуша, нямам и високо кръвно, може ли да е индикация за проблем?

7 юли 2015 15:22

При мен първите симптоми бяха сърцебиене, напрежение, възбуда, подобно на усещане след кафе с цигара при малко пушещ човек. Лекото увеличение на жлезата бе повод за изследване на хормони.

7 юли 2015 12:17
Мария Попова
7 юли 2015 12:17

Статията е много интересна, но всъщност какви са нетипичните симптоми, които да подскажат, че става дума за такъв проблем ?

7 юли 2015 10:40
Маргарита Пеева
7 юли 2015 10:40

Имам познат, който се оказа че има проблем с щитовидната жлеза, откри го късно, защото страдаше от заблудата, че като мъж няма как да има подобен проблем

6 юли 2015 17:31
Лилия Благоева
6 юли 2015 17:31

На един форум за щитовидната жлеза казаха, че болни майки често раждат деца с малформации. Вярно ли е?