Двигателната активност, младежкият дух и добрата форма от детска до преклонна възраст са неотделими. Естествено, както при всяко нещо, свързано със здравето, истината е в дозата.
Къде е разумният баланс? Има ли допустима граница за стремежа към екстремното?
Търсим отговорите заедно с ортопеда д-р Пламен Калъпов от медицински център „Младост Мед 1”. 

Д-р Калъпов, вредата от заседналия живот е очевидна. Но какви са рисковете от неразумното практикуване на различни спортове, особено от екстремните?
Модерните спортове са по-рискови, по-адреналинови.
Работя със спортни федерации – Българския колоездачен съюз и  хандбалната федерация.
Екстремните спортове обаче са силно травматични.
Имали сме пациенти мултибайкъри, които карат велосипеди по много стръмни наклони, фрирайдъри – скиори, които се спускат по особени трасета. Почитатели на бънджи скоковете...

Известно е, че възрастта е важен фактор за възстановяването при такива травми. Може ли да се каже след каква възраст не трябва да се практикуват екстремни спортове?
Да, възрастта е важен фактор за възстановяването. 
По-възрастните хора трябва да са по-внимателни, макар че за спорта няма ограничения. Всеки може да спортува според това как се чувства,  индивидуално е.
Има възрасти хора, които са активни, занимават се с туризъм, изкачват планини. Разбира се, трябва да внимават, защото планината крие опасности.

Бихте ли спрели 73-годишната жена, която скочи с бънджи от  Аспаруховия мост?
Не, разбира се! Важен е духът, важно е как се чувстваш.
Прочетох в интернет, че в Англия една 66-годишна жена е родила.  
Тя  казва: „Чувствам се като на 35-40 години, имам дете и съм щастлива.” 
Няма възраст. Имаме колоездачи – възрастни хора, които на 75 години изкачват Беклемето и Шипка с велосипеди. Нямат коксартрози и гонартрози.
Те активно движат ставите си, ползват продукти, които вече се намират масово.

Някои спортове са свързани с много упражнения за гъвкавост,  разтягания.  Реален ли е при тях рискът от дегенеративни  заболявания на ставите в по-късна възраст или е само мит?
Не е мит. Когато се преследват високи постижения, прекомерните натоварвания в детството наистина водят до увреждания в по-късна  възраст. При децата опорно-двигателният апарат още не е развит, организмът е в процес на растеж.  
Всеки спорт е хубав, когато е аматьорски и се практикува за  удоволствие. Вредно е когато се прекали с натоварванията, когато се дава допинг.
Борбата с допинга започва в детска възраст, защото още тогава се дават забранени препарати.   
Това, че в съвременния елитен спорт има много млади състезатели, е проблем. В крехката възраст между 14 и 16 години големите натоварвания  са опасни.
В спортната гимнастика по олимпиадите направо виждаме дечица. Там медицината е на ръба... Това не е функционално натоварване, а са супер  натоварвания, които после дават отражение в ставите, връзките... Те после стават инвалиди.

С всички спортове ли е така?
Това важи за натоварванията във всички спортове. При щангите се стига до увреждания на гръбнака, междупрешленните дискове се сплескват. Виждал съм щангисти, които просто нямат хрущялни дискове поради тези натоварвания от ранна детска възраст.  
Имам малки пациентки от художествената и спортната гимнастика, особено от спортната. Казвам на родителите – трябва да спрат да тренират, за да им изчезнат болките.
Един от вариантите на лечение е да се спрат тежките натоварвания, да се  остави организмът да се развие функционално, да завърши растежът –това става до 16-18 г. При момичетата по-рано, при момчетата по-късно.

Какъв е начинът да се съхрани максимално дълго добрата форма на опорно-двигателния апарат?
Да се спортува за удоволствие, умерено – една разходка, футболен мач, тенис на корт. Да се правят неща, в които не търсиш световна изява.

Плуването традиционно се сочи като полезен спорт. Ако се прекали с него, има ли риск от увреждания?
Не, ние го препоръчваме като лечебен спорт. 
Разбира се, не става дума за маратонско плуване, както Петър Стойчев  плува 50 км по Ла Манша – там натоварванията са екстремни.
Плуването е универсален спорт, най-безвреден. Няма да се удариш, да се разтегнеш или някой друг да те удари.
Говоря за индивидуалното плуване. При водната топка има травми.
Но за едно дете, за да развие гръдния кош и моторната си система, е добре да плува.
Този спорт развива много добре мускулатурата, ние го препоръчваме при редица заболявания. И физиотерапевтите го ползват. При рехабилитацията на ставите водните процедури имат широко приложение – масажи, вани, тангентори и т.н.

Какво ще препоръчате на хората, които предпочитат сухите пред водните занимания?
Полезни са туризмът, ходенето, колоезденето в нормална приятна среда.  Кънтри кросът.
И мотоциклетният спорт е приятен, стига да не е професионален.
Всеки спорт може да се препоръча, стига да не е в  тежка състезателна атмосфера със сериозни натоварвания 
И леката атлетика е хубав спорт, но когато започнат да се гонят медали и  рекорди, нещата стават много сериозни. 
Голям проблем е, че децата ги отвикнахме от спорта. Казват – компютри имало.
Но те се обездвижват и започват заболявания на обездвижването. От ранна  възраст започва напълняване, кръвното се повишава.
Преди имаше масов спорт, игри между училищата.
Нямаше компютри, но децата бяха по-здрави.
Вероятно всяко поколение си идва и с неговите поколенчески особености.    

Дали причината наистина е в компютрите? В САЩ училищата имат много  повече компютри, отколкото у нас, но имат и отбори по различни спортове. Не е ли ключът в образователната система? 
Да, и медиите са важни.
В САЩ университетският спорт не е за пари. Най-добрите може да ги  вземат в професионалните клубове. Другите остават студенти и си завършват журналистика или архитектура, или медицина... Те обаче  спортуват активно, развиват се правилно и после предават това на децата си.
Въпреки че у нас няма база, гледам  да осигуря на моите деца възможност  да спортуват.
Трябва да използваме и малката база, която имаме. Трябва да се инвестира  в това. А не после да правим операции и да даваме лекарства.
Ние всъщност лекуваме последствията на заседналия си начин на живот и на стреса.