Дислексията е специфично нарушение на способността за учене, поради което ограмотяването на такива деца по стандартната методика е изключително трудно. Това заяви проф. Ваня Матанова, председател на Българската асоциация по дислексия и на Българската асоциация по клинична и консултативна психология.

Децата са с много висок потенциал, талантливи са в някаква област, а това поражда и високите изисквания към тях. Те обаче не могат да ги покрият, чувстват се ужасно потиснати, защото са постоянно под натиск.

Според изследване, направено през 1985-1989 г., у нас децата с дислексия в начален курс са над 18%. Актуална статистика няма.

Педагозите и педиатрите от своя страна не са подготвени да разпознават симптомите на това състояние, в резултат на което към децата се подхожда неадекватно, посочва проф. Матанова. И се завърта един порочен кръг на взаимно травмиране между тях, родители, учители.

„Много сме назад по отношение на дислексията и тя късно се установява. А индикатори за нея има още в предучилищна възраст – проблеми с моториката, с пространствената и времева ориентация, с говора. Лекарят казва, че това състояние с времето ще се преодолее, а според учителя - детето е глупаво или мързеливо.” – пояснява проф. Матанова.

„Началните и предучилищните педагози не могат да бъдат обвинени за непознаването на проблема, тъй като той не е застъпен в обучителните им програми. В гилдията битува мнението, че българското образование е от типа на сепарираното, т.е. така наречените нормални деца са в масови училища, а проблемните – в специални. Само че това е политика отпреди 20 години. Ако ще реализираме интеграция, трябва поне децата с висок потенциал да ги задържим в масово училище, да не правим така, че те да напускат”, отбеляза проф. Матанова. Според нея, малка част от отпадналите от училище деца са дислектици.

Родителите на такива деца ги местят от училище в училище, но навсякъде отношението на педагозите е едно и също – непонятно им е как едно дете не може да чете, пише или да смята.

Проф. Ваня Матанова е категорична, че дете с дислексия би било успешно в училище, ако към него се приложат алтернативни методи на обучение. Световната практика предлага програми, особено по отношение на придобиване на грамотност.

У нас дори няма и технологична подкрепа със софтуерни продукти за дислектици.

И тези деца са „блокирани” да намират информация, етикетирани са като лоши, мързеливи и т.н. В резултат на това те се затварят или обратно – стават агресивни, държат се шутовски в клас, т.е. привличат внимание по друг начин, не през успеха.

Единственият изход от тази ситуация е обществото да бъде информирано. С това какво представлява дислексията трябва да са наясно и родителите, и учителите, и личните лекари.

Само по този начин може да се разбие митът, че дислексията се дължи на незрялост и когато детето порасне, всичко ще бъде преодоляно, подчертава проф. Матанова.